Във връзка с усъвършенстване на системата за заплащане на труда и привеждане на цените на едро и дребно в съответствие с обективните условия за развитието на икономиката в началото на октомври 1979 г. се създаде работна група с ръководител Кирил Зарев — председател на Държавния комитет за планиране, и членове: Давид Давидов — председател на Комитета по труда и работната заплата, Белчо Белчев — министър на финансите, Иван Виденов — председател на Комисията по цените при Министерския съвет и Иван Шпатов — главен секретар на Министерския съвет. Понеже посочените ръководители на централните ведомства работеха в най-тясна връзка с нашия отдел, ми бе възложено да участвам в изработването на материалите. Целта бе да се укрепи икономиката и повиши нейната ефективност, да се създадат условия за умножаване богатствата на страната като предпоставка за по-нататъшно задоволяване потребностите на хората и защита на трайните интереси на държавата.
Групата работеше във вилата на УБО „Бели брези“ в Княжево. Там се провеждаха дискусиите по отделни проблеми, пишеха се материалите. Стигна се до заключение да се проведе цялостна реформа в областта на заплащането на труда и ценообразуването. Оформи се и се прие разгърнато постановление на Министерския съвет, 10 ноември 1979 г.
Многостранното и динамичното развитие на народното стопанство се осъществяваше в усложнена външнополитическа и икономическа обстановка. В капиталистическите страни през седемдесетте години се изостриха енергийно-суровинната и валутно-финансовата криза. Един от характерните белези на тези кризи бе галопиращото нарастване на цените на стоките.
Неколкократно нараснаха цените на енергията и горивата. Например цената на един тон суров нефт през 1979 г. достигна 163 долара, докато през 1972 г. тя бе само 14 долара.[1] Над 1,5–2 пъти поскъпнаха основното оборудване, машините и съоръженията за много производства. В още по-голяма степен нараснаха цените на резервните части, на комплектуващите възли и изделия. През 1978 г. цените на внасяните в България стоки в сравнение с 1973 г. се повишиха средно с 50 на сто. В същото време цените на стоките, които нашата страна традиционно изнасяше, се задържаха на старото равнище или се увеличаваха минимално. На тази основа се образува „ножица“ между износа и вноса във вреда на нашата страна. Известно е, че през тази период икономиката ни имаше „открит“ характер. Страната ежегодно внасяше и изнасяше все повече стоки, защото само по този път можеше да се изгради съвременна икономика, да се създаде модерно крупно серийно производство. Почти сто процента от потребностите на течни горива, природен газ и значителна част от другите енергийни източници се задоволяваха от внос. Голям бе вносът на машини и съоръжения, резервни части, химикали и т.н. Увеличаването на техните цени принуди държавата да плаща много по-скъпо, отколкото преди няколко години.
Природните ресурси на страната, сложилата се структура на производството и качество на много изнасяни стоки не позволяваха чрез износа да се покрие поскъпването на вноса. Животът недвусмислено потвърди изводът, че енергийно-суровинната и валутно-финансовата кризи в капиталистическите страни и постоянното повишаване на цените на международния пазар са обективни фактори с отрицателно влияние върху нашата икономика. Обстоятелството, че основните икономически връзки на България се осъществяваха със социалистическите страни, в известна степен, ограничаваше неблагоприятното влияние от бързото нарастване на цените на стоките, внасяни от капиталистическите страни. Независимо от това, страната понасяше реални загуби, което затрудняваше валутните баланси. Огромният внос функционираше в икономическия оборот на страната по цени, които са далеч по-низки от реално извършените разходи за доставката им у нас. Години наред действащите цени на едро не съответстваха на динамиката на цените на международния пазар. В много случаи такива цени не стимулираха, а задържаха внедряването на научно-техническия прогрес, особено производството на нови изделия, не въздействаха по икономически път за най-пестеливо и рационално оползотворяване на суровините, материалите, горивата и енергията.
Увеличаването на равнището на цените на дребно не отмина и съседните държави. Индексът на тези цени за периода 1973–1978 г. бе нараснал в Югославия със 122 на сто, в Гърция — 106 на сто, Турция — 215 на сто, Унгария — 20 на сто и др. Индексът на държавните цени на дребно за същия период у нас нарасна само с 3 на сто.
И още един факт. България имаше бързо развиващ се международен стопански туризъм и бе важен международен кръстопът. Ежегодно нарастваше броят на чужденците, посетили нашата страна. Докато през 1960 г. те са били 200 000 души, през 1975 г. техният брой достигна 2,5 милиона души, а през 1979 г. се очакваше внушителното за нашите мащаби число от 5 милиона души. Поради относително ниските цени на дребно, особено на основните хранителни стоки, на някои памучни тъкани и други изделия, повечето от които се дотират от държавата, чуждестранните туристи, пребиваващи в нашата страна, купуваха големи количества стоки при много благоприятни за тях условия. Особено остро това се чувстваше в районите около западната и северната ни граница. Фактически българската държава дотираше чужденците, туристи и гости от съседни държави, които ползваха стоки и услуги в нашата страна.
Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата.
Подготвеният проект за постановление се докладва на Т. Живков. Присъстваха Гр. Филипов и пълният състав на работната група. Кирил Зарев посочи накратко принципните постановки и подчерта, че реформата обхваща система от мерки, осигуряващи балансиране на приходите от увеличаване цените на дребно и някои услуги, постъпили в държавния бюджет, с разходите, които държавата отделя за нарастване доходите на населението. Общият баланс възлизаше на един милиард четиристотин и осемдесет милиона лева.
За повишаване доходите на населението докладва проф. Давид Давидов. Той подчерта, че от първи ноември се предлага да се въведат Единна тарифна мрежа и Единна щатна таблица за цялото народно стопанство. В тях са включени компенсациите за посрещане повишените разходи за храна, заплащане на отопление, осветление и вода на всички работници от материалното производство със 144 лева годишно или с по 12 лева месечно, а на служителите и ръководните кадри с по 120 лева годишно, или с по 10 лева месечно.
Особено внимание бе отделено за подобряване заплащането на труда на около 265 хиляди млади специалисти. Техните щатни заплати се увеличиха средно с около 40–50 на сто. Установен бе нов размер на минималната заплата — 100 лева месечно, вместо 80 лева. Въведени бяха допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при неблагоприятни и други специфични условия. Установена бе нова категоризация на стопанските организации и поделенията им. Увеличиха се пенсиите на 1 милион и 936 хиляди души, детските надбавки на 2 милиона и 200 хиляди деца, стипендиите на ученици и студенти и т.н. Държавният бюджет пое изцяло допълнителните разходи за храна, отопление и други на детските и болничните заведения. Изменено бе облагането с данък върху общия доход с оглед да се освободят от облагане добавките за компенсация. Увеличи се размерът на кредита за жилищно строителство. Следователно, задачата бе всеки български гражданин да получи компенсация в размер на средните допълнителни разходи, произтичащи от увеличението на цените на дребно на някои стоки и услуги.
За измененията в цените на дребно на някои хранителни стоки и услуги докладва проф. Иван Виденов.
Задълбоченият анализ, който направи работната група, на равнището и съотношението на цените на дребно на стоките и услугите, показа, че цените на основната част на нехранителните и на някои от хранителните стоки не се налага да се изменят. Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други.
Най-голямо бе увеличението на цените на месото и местните произведения — с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения — с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация.
Най-дискусионният въпрос бе увеличаването на цените на хляба, хлебните и тестените изделия.
Предложи се да се утвърдят нови цени на хляба. За хляб „Софийски“, т.е. за типовия хляб, новата цена да стане 26 стотинки за килограм, за хляб „Добруджа“ — 36 стотинки за килограм и за хляб „Стара Загора“, т.е. за белия — 48 стотинки за килограм.
— Какво? какво, запита Т. Живков и скочи от стола.
Иван Виденов повтори предложението. Т. Живков започна да обикаля кръглата маса. Почти крещеше:
— Вие искате да ме скарате с българския народ? Какво си въобразявате? Ще бъркате в джоба на вашите бащи и майки? Тая няма да я бъде. Хляба, тая светиня, няма да се пипа. Разбрахте ли?
— Дълго време се обмисля и преценява от всички страни… Трябва, макар и символично да се повиши цената, каза Виденов.
— Може ли един въпрос, подех аз. Знаете ли от кога в България не са изменяни цените на хляба и хлебните изделия?
Живков се сепна. Явно мислеше върху неочаквано зададения въпрос и запита:
— Кажи откога?
— От 1954–1956 г. Това са вече 23–25 години. Едва ли има държава в света толкова дълго да е държала цените на дребно на хляб, брашно, фиде, макарони, ориз и т.н. Всеки българин знае, че на село и в малките градове стопаните с хляб си хранят животни. Даже цените на фуража и триците са вече равни или по-високи от цените на брашното и хляба. Навсякъде хлябът се пилее. Ако правилно и добре се обоснове и разясним на населението, то ще ни разбере.
— И компенсация се дава, почти в един глас допълниха Гр. Филипов и К. Зарев.
— Е, какво да се прави тогава? — запита Живков.
Думата взе Гриша Филипов и каза:
— Налагат се предложените икономически мерки. Само с агитация и призиви хляб не се пести. В деня на публикуване на постановлението Давидов и Виденов да излязат по телевизията и радиото и аргументирано да разяснят на народа мероприятията, които се предлагат. Същото да направят и с журналистите — главните редактори на вестниците. Бонев да напише разяснителен материал на достъпен за хората език, който да се чете на събрания на трудовите колективи и по квартали, да се организира в печата и по телевизията „Въпроси и отговори“. Министерският съвет да отпечата ценоразписите и предварително да инструктира председателите на окръжните съвети. Караманев и Пръмов да организират инвентаризация на складовете и магазинната мрежа на държавната и на кооперативната търговия, за да няма спекула…
— Добре, прекъсна го Живков, внесете материалите, и да се свика съвместно заседание на Централния комитет на партията и Министерския съвет.
Това заседание се проведе на 11 ноември 1979 г., събота сутринта. Всички магазини за продажби на стоки, които подлежат на увеличение, бяха запечатани. Извършваше се инвентаризация. Отделът организира предаването по телевизията на въпроси и отговори, свързани с реформата. Отначало през ден, после през два три дни, та цял месец. Реформата се проведе успешно.
Станиш Бонев
Времето, в което живях, и хората, с които работих
Спомени от Народната република socbg.com



1979 г. – 48 ст. хляб – минимална заплата 100 лв. = 208 хляба месечно.
2018 г. – 1 лв. и 20 ст. хляб – минимална заплата 510 лв. = 425 хляба месечно.
Не ревете, комуняги, деца на комуняги, внуци на комуняги. Международното положение, сушата и кишата все ви бяха криви, откакто ви помня.
Педал-демократ си ти,нали?
Не мисля че човек, който вместо аргументи вади обиди, трябва да си пуска мнението на всеослушание. Срам за титлата ви, господине.
Не си Гугутков. Путков си. Продоваш дупката между краката си за някоя друга рубла и пишеш простотии из мрежата.
А билетът за градският е бил 3 стотинки тогава, а сега е 1.6 лева! я сметни колко билета можеш да си купиш сега и тогава?
А тока беше 2 ст. Водата никой не я смяташе за разход. Телефона беше 4-5 лв. на месец. Бензина беше 26 ст., битовата нафта за отопление-2 ст.
Пък и почти никой не работеше за минимална заплата.
Качественият транспорт струва пари. Ти с кое метро се ппибираше до вкъщи през 80те? Нещастник…
Месечната карта за цялата мрежа беше чудовищните 5 лв срещу 50 сега – разликата е 10 пъти. Съответно повече от 80 билета срещу приблизително 32 сега – много по-адекватно съотношение, стимулиращо закупуването на абонаментни карти. През 1962г. имаше девалвация на лева аналогична на тази на рублата от 1961г. със същите негативни последствия. Само Живков и Хрушчов в целия соц лагер девалвираха валутите си, практически напълно одържавиха земеделските кооперации и ги превърнаха в казионни структури с на практика назначавано от държавата ръководство без никакво право да се разпореждат с продукцията си и без никаква връзка между резултати и заплащане.
Те и в СССР през 1961г. проведоха цялостна реформа по усъвършенстване на заплащането на труда и ценообразуването и привеждането им в съответствие със безпомощността на съветската икономика. Проведоха и парична реформа. В резултат на усъвършенствуванията избухват гладни бунтове като този в Новочеркаск, където работниците са разстрелвани с автомати за да се убедят в плавилността на реформата. Препоръчвам за тези, които не са го гледали филма „Однажды в Ростове“ на режисьора Сергей Жигунов от 2012г.
СРЕДНА ЦЕНА НА ХЛЯБА /НАПРАВЕН ОТ ИСТИНСКИ ПРОДУКТИ/ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦА БЕШЕ 0 .26 ЛВ ЗА КИЛОГРАМ И МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА БЕШЕ НЕ 100 А 120 ЛВ..С ТЕЗИ ПАРИ МОЖЕШЕ ДА СЕ КУПЯТ ОКОЛО 460 КГ. ХЛЯБ …СЕГА СРЕДНАТА ЦЕНА НА ХЛЯБА Е ОКОЛО 2.70 ЛВ ЗА КИЛОГРАМ /И Е ПЪЛЕН БОКЛУК..ПЪЛЕН С КУП ОТРОВИ И МОЖЕ ДА СЕ КУПЕТ ОКОЛО 180 ХЛЯБА…ЗА ТОВА МИСЛЯ ,ЧЕ НА ВРЕМЕТО КОМУНЯГИТЕ ПОВЕЧЕ СА МИСЛЕЛИ ЗА ХОРАТА ОТКОЛКОТО СЪВРЕМЕННИТЕ ТРИПОЛОВИ ДЕМОКРАТИ…
“…. Природните ресурси на страната, сложилата се структура на производството и качество на много изнасяни стоки не позволяваха чрез износа да се покрие поскъпването на вноса. …“
….. страната понасяше реални загуби, което затрудняваше валутните баланси. Огромният внос функционираше в икономическия оборот на страната по цени, които са далеч по-низки от реално извършените разходи за доставката им у нас. Години наред действащите цени на едро не съответстваха на динамиката на цените на международния пазар. ….
… Поради относително ниските цени на дребно, особено на основните хранителни стоки, на някои памучни тъкани и други изделия, повечето от които се дотират от държавата, …..
Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. ……… В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. …..
Много добро попадение! Браво на редактора или който е избрал този материал. Тази статия има много голяма тежест, защото авторът му, Станиш Бонев, е бил висш партиен кадър (мисля че е стигнал до кандитат член на политбюро на ЦК на БКП) и е бил на върха на плановата икономика в комитета по планиране. От статията се вижда ясно, че доста от стоките са били дотирани от държавата и с нереално ниски цени, които в много случаи не са покривали разходите за производство. Парите за това са идвали (разбирай са отнемани) от работещи предприятия или заеми (външни и вътрешни, това не се казва в статията). Държавата години наред не е съобразила цените с реалността (нефта започва да се качва още през 1973г.) и дефакто бюджета е бил години наред на червено. От нямане на къде държавата решава да увеличи цените, но въпреки това някои пак си остават на дотации. Освен това, за да се компенсира увеличението на цените се повишават някои пенсии и заплати, така че в крайна сметка част от разходите пак остават за държавата и тя трябва да вземе пари отнякъде. Тези ниски цени и “висок жизнен стандарт“ са една от причините за натрупаните в края на социализма огромни външни и вътрешни дългове и за фалита на социализма.
Прав си, статията показва много минуси на системата и показва, защо се стигна до задлъжнялост на държавата през 1990г. НО, тук е важно да сме обективни. Проблемите идват ако забелязахте, не от НАС и нашата икономика, а от ПОРЕДНАТА криза в Запада- кризата с петрола и пазарите от 70-те. Реално погледнато, всички беди- социални, икономически, военни идват все от там. Че нашата икономика, бе различна и имаше минуси, статията го показва много точно. Но според мен, тя показва и друго- АЛТЕРНАТИВНА визия за произовдство, потребление и т.н. Проблемът на социализма бе, че се състезаваше с капитализма. А в това отношение той винаги ще губи. Да се състезаваш със система, която казва- ще имаш 2 коли, 3 ТВ, 4 телефона и т.н., е безмислено. А и понеже говорите за заплати, но реално цените на стоките бяха контролирани от държавата, но заплатите също. Така че няма как при пазарна икономика като сега, да сравним социалистическа планова. ТОВА СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВИЖДАНИЯ. Все едно да сравните лъв и антилопа- кое ще спечели.
… за натрупаните в края на социализма огромни външни и вътрешни дългове…
В края на социализма „огромния“ външен дълг беше 10,5 милиарда долара и това всеки го знае и не го отрича. Колко е сега при Боко, не знам, може би някои ще каже…
Неколкократно нараснаха цените на енергията и горивата. Например цената на един тон суров нефт през 1979 г. достигна 163 долара, докато през 1972 г. тя бе само 14 долара.[1] Над 1,5–2 пъти поскъпнаха основното оборудване, машините и съоръженията за много производства. В още по-голяма степен нараснаха цените на резервните части, на комплектуващите възли и изделия. През 1978 г. цените на внасяните в България стоки в сравнение с 1973 г. се повишиха средно с 50 на сто. В същото време цените на стоките, които нашата страна традиционно изнасяше, се задържаха на старото равнище или се увеличаваха минимално. На тази основа се образува „ножица“ между износа и вноса във вреда на нашата страна. ……… Независимо от това, страната понасяше реални загуби, което затрудняваше валутните баланси
Абе, като дете на демокрацията мога да кажа – не живея лошо откъм храна. Не се ограничавам. Обаче ме впечатлява организацията по разясняване на реформата. Днешните мафиот-политици гласуват закони в петък пред празник в 12 без 15. Без разяснение. Избираме си зле политиците, това е. Иначе нямаше да спорим комунизма ли е по-хубав, или демокрацията. Скапахме си демокрацията. Приемете го.
Много хубаво, че е публикува този откъс от книгата на С. Бонев. За съжаление там не се споменават много цени, освен хляба. Но тук може да видите кои цени са били повишени и с колко през 1979г. Наистина е много интересно да се разбере, че не малка част от цените, които циркулират из интернет за 80-те години всъщност не са верни, а се отнасят за времето преди увеличението (когато заплатите и пенсиите са били по-ниски): http://kiselec1.blogspot.com/2018/06/4-80-70-197980.html
Увеличението не успява да достигне приблизително равновесие между пари и стоки и услуги в икономиката и не намалява сериозно субсидиите съответно се спира натрупването на дългове. Нужно е било по-сериозно увеличение примерно 2.5-3 пъти.