Какви мотори карахме през соца

След края на Втората световна война настъпва бум в мотоциклетостроенето. В Европа много държави се вписват в регистрите на производителите на тези удобни, пестеливи и модерни возила. И отново в челните редици се нареждат германците и чехите.

В разделената след войната Германия в западната част конвейерите серийно бълват БМВ, източногерманците развиват конструктивно марките „МЗ“ и „АВО“. Чехословаците се перчат на пазара с традиционната „Ява“(названието идва от производителя Янечек и немското Вандерер – пътници, туристи). През 1970 г. пражките мотоциклети вече имат братовчед – произвежданите в Ухерски брод „Чехска збройовка“, или „ЧЗ“.

А дали европейските комшии са останали назад? През 50-те, 60-те и 70-те години унгарските заводи „Чепел“ край Будапеща правят марките „Чепел“, „Панония“, „Данувия“. Поляците предлагат мотоциклетите ВФМ, „Юнак“, „Газела“. Страната на съветите е привърженик на многокубиковите „Урал“, „Днепър“, до тях популярният „Иж“, малките „Киев“ и „Ковровец”.

Изброяваме само мотоциклети от класове 125 до 750 куб. см, няма да споменаваме многобройните 50-кубикови мотопеди и триколки.

Спомените обаче имат и балкански адрес. От 1960 до 1990 г. в Румъния се произвеждат по немски образец „Карпати“. Още от 1954 г. в Югославия в производство е марката „Томос“, за което се базират конструкционно на австрийската фирма „Пух“.

Третият голям в мотоциклетното дело в региона е българският завод „Балкан“ в Ловеч.

„Балкан” 250 С2, М 175 и М 75

Малцина вече си спомнят, че България имаше някога добри мотоциклети. А едва ли някой от читателите подозира, че нашите хвърчилки са били продавани и в Меката на моторите Германия!

Началото е през 1958 г., но проектите датират две години по-рано. Когато 250-кубиковите мотори слизат от поточните линии, много от тях директно заминават за експорт в СССР. Мотоциклетите от тоя тип харчат 4,5 до 5 литра бензин на сто километра пробег, тежат 150 кг и развиват до 110 км в час.

 Напълно изненадващо за специалистите, българите произвеждат и пускат на пазара през 1970 г. новата си разработка на „Балкан“ 175 куб. см. Този модел притежава съвременна оптика, а едноцилиндровият му двутактов мотор има половин конска сила мощност повече от 250-кубиковия. И въпреки че спирачната система ползва детайли от мотоциклетите „МЗ“ в Чопау, другарите източногерманци не обелват и дума за мотоциклетите ни и в тогавашната ГДР няма нито една пласирана бройка.

 Затова пък „Балкан 175“ се продава в ГФР…

От 1970 до 1975 г. ловешките майстори правят два варианта на леки мотоциклети: „Балкан М 50“ и „Балкан М 75“. В тях влагат много части от 175-кубиковия модел. Двете нови леки машини се произвеждат в стандартно и луксозно изпълнение и имат „привлекателен западноевропейски вид“ (прочетено в книгата източник „Двуколесници от Изтока“, немско издание от 2014 г.).

„Балкан М 75“ тежи като перце – 78 кг, развива 90 км в час и „мирише“ бензина: употребява само 2,5 литра на сто километра пробег.

Разбира се, след години немски специалисти с основание смятат, че в българските мотоциклети сполучлива намеса има известният френски производител фирмата „Мотобекан“. А българите са убедени, че спирането на успешния мотостроителен процес в Ловеч става заради банална завист на германци и чехи, които изразяват в СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) становището, че България най-добре ще отглежда чушки и домати…

 Май ни прецака и комшулукът. Като ученик в Ловеч през шейсетте години си спомням как се говореше, че турците върнали от износ голяма партида мотоциклети, защото били боядисани в червено.

 Борислав КОСТОВ