За добро или зло, казармата вече я няма. От нея останаха само спомените на няколко поколения мъже, които разказват с вълнение преживелиците си. Това е цял пласт от българската култура, наситен с фолклор, изстрадан опит, стратегии за оцеляване, герои, подлеци и приспособленци. За други пък службата беше безсмислена загуба от времето на целеустремения млад гражданин.
Какво беше да влезеш в казармата? В една есенна утрин пред поделението са се струпали хиляди хора. Плахи момчешки погледи се озъртат наоколо. Бащите дават последни наставления на синовете си, угрижените майки гледат жално децата си и очакват от тях след година-две да са „станали мъже“. Гаджетата обещават да дочакат 900-те дни, но надали… Последни думи, силни прегръдки, още няколко крачки и цивилният живот остава в безгрижното минало. Момчето вече не е просто синковец, а редник. Старшината става негова майка и негов баща.
Маршировки и строева подготовка с часове, отдаване на почест и поздравяване на командира. Нощното дежурство обаче е друга работа. Два часа спиш, два часа охраняваш другарите, лъскаш кубинките и почистваш коридора. Или сапунисваш и миеш коридора. Сапунката е едно от многото военни открития, за които се чудиш защо е необходимо. Мозайката в коридора блести, защото всяка нощ се почиства по специален начин. Първо се настъргва сапунът с помощта на пружината от леглото. Добавят се одеколон, паста за зъби, крем за бръснене и вода. Разбърква се до хомогенна смес и се излива върху пода. С вълнен плат се попива и накрая се измива с вода.
И така 2 месеца, маршируваш, отдаваш чест и сапунисваш. След това идва клетвата. След това започват учения, стрелби, тактики и даваш караул. Въоръжената охрана на поделението или караулът е подобие на нощното дежурство, но не точно като него. Тук няма сапунки, няма лъскане на кубинки, няма и спане. Поне в началото.
Впоследствие караулът ти идва като бонус. Не ходиш на тактики, не тичаш по няколко километра с пълно бойно снаряжение, не лазиш с противогаз и не стреляш наужким по въображаем противник. Но както всичко в казармата, така и караулът те научава на нещо – как се спи прав, на клон, на един крак.
Ние, които сме служили на Родината, нашите бащи и дядовци и до днес не спираме да превъртаме казармената лента. Много жени, от своя страна, помнят как са изпращали момчето си, как са плакали и писали дълги писма. В семейните албуми сега се пазят купища снимки, които следващите поколения едва ли ще разберат. Защото само онзи, който е носил въшкарника, знае цялата истина!
Спомени от Народната република socbg.com


Ами що не се гръмнеш? Само идиот може да харесва гнусната комунистическа казарма. Диващина, простотия и унижения на елементарното човешко достоинство. Колкото по-тъп и прост, толкова по-добър войник – това беше правило за БНА. Абсолютно загубени цели две години от най-хубавата възраст на човека. Да не говорим, че БНА никога, ама никога не е била армия на българския народ – беше част от репресивния апарат на БКП за държане на народа за гушата. Според съветската военна доктрина се предвиждаше при Трета световна война територията на цяла Източна Европа да бъде изпепелена с атомно оръжие, за да не може НАТО да навлезе във Великия Съветски съюз. БНА имаше и възпитателна функция – да прекърши всеки млад човек минал през нея – да го научи да го мачкат и да си трае, че иначе заминава. Стига ли ви толкова, лъжци и агитпропчици нещастни?
Да те еба у смотания историк.
Еи,историкът!
Да го духаш
Българската народна армия винаги е била армия на народа. От народа се рекрутираще, на него служеше. Народът я обичаше и поддържаше !
И ще добавя : снимката най-горе е на български и съветски войници – демонстриращи братската дружба при окупацията на Чехословакия 1968 г. Най-позорното нещо от новата ни история.
Ало историк ако си капиталист или обичаш да си предател на родината Долу рьцете от бьлгарската армия Направи ме мьж И досега знам какво да правя да вземам бьрзо решение да бьда отговорен за другите Да бьда смел да не се страхувам от смьрта или от опасностите А ти като мразиш Социализма и прокламираш проститутките и гейовете Ясно мека китка си мрьсник неден Вьрви при американците твоите подлоги и покровители Бьлгарската армия е призвана да защитава родината народа от чужди нашественици И мамини синчета не ни трябват
Борованчо, такие като теб, верващи в казармените митове с лопата да ги ринеш. Тия приказки за „ковачницата за мъже“ от мама и баба ли ги чу!? Защото обикновено именно те знаят най-добре как е там при положение , че не са прекрачвали поделение.
Служих точно 2 години и само си загубих времето на това място. Тези, които си бяха лайнета преди службата си останаха такива и след нея. Едва ли имаш представа какво е да си смел, тъй като едва ли си попадал в такива ситуации в живота, да не говорим за смъртна опасност. Едва ли на това място си „възмъжал“, единствено житейските уроци изграждат характера и качествата.
БНА никога не е била българска – тя е просто част от васалната репресивна машина. Винаги е служила на окупиралия България СССР. Тя е участвала в преследването на българското съпротивително движение – горяните, тя е убивала хората опитвали се да избягат от комунистическия рай по границите, тя е участвала в окупацията на Чехословакия през 1968 -а. А знаете ли каква е“националната“ доктрина от която се е ръководела и БНА – територията на България да бъде унищожена с ядрено оръжие, за да не може да мине през нея НАТО, та да оцелее СССР. Е, кое й е българското. За сведения на Борованчо, аз съм служил в тая гнусотия от немай къде – цели две загубени години. И то за разлика от тоя глупак, съм бил началник на Р-118, бил съм радиотелеграфист втори клас – каквито сред срочнослужещите бяха единици. За длъжността която съм заемал се полагаше минимум свръхсрочно служещ старши сержант. Така че нямам никаква причина да мразя гнусната комунистическа казарма за нещо друго, освен самата й гнусотия. Всичкото свинство – включително така наречената руска „дедовщина“ , на български гонка на зайците, идва от дващ по-гнусната Съветска армия. Когато станахме стари войници, един тъпак-шофьор като Борованчо, се опита да тормози новобранците и да се прави на мъжага и си получи заслуженото. Така че Борованчо, що не си завреш мъжествеността дето ти била израстнала в казармата, че и „смелостта да не се страхуваш от смъртта“, с която се хвалиш в тоалетната на Позитано. Проститутките и гейовете обитават точно това място. Какви нашественици ти бяха през 1968 г. чехите, бе Борованчо, дето са на 1600 км от България? И знаеш ли бе защитнико на тая гнусотия, че чехите са положили основата на почти всички хуманитарни науки в новоосвободена България, че чех е бил министър на образованието, че чех е открил дори древната българска столица Плиска, че чех е основал Софийската филхармония, че чех е построил и първото варненско пристанище. И такива като тебе що дирят в Прага и Банска Бистрица – освен място където да вирнат задници пред „братушките“? На това ли му викаш защита на родината от чужди нашественици? Кой е този нашественик дето си го отбил със задника си?
Верно голема простотия е казармата,но малко от малко учи на ред и отговорност.
А то,защото навън не е простотия!
Реда,дисциплината,отговорноста са качества който предопределят справяне в ситуации,било то житейски или други,а и постигането на цели без тези качества,няма как да се случи!