Помните ли „Богат беден” и „Жената зад щанда”?

Спомняте ли си какви сериали имаше едно време! Какви качествени филми с пълнокръвни герои и големи актьори! Стефан Данаилов беше майор Деянов в „На всеки километър”, Вячеслав Тихонов беше Щирлиц – щандартенфюрер от СС и полковник от съветското разузнаване в „17 мига от пролетта”, Микеле Плачидо бе комисар Катани в „Октопод”, Васил Михайлов – „Капитан Петко Воевода”. Гледахме  „Клавдий”, „Форсайтови”, „Жената зад щанда”, „Болница на края на града” – истински телевизионни класики.

Едно време всички улици опустяваха, когато почваше „Богат беден” с Ник Нолт. Същото се случваше и преди чешкия сериал  „Жената зад щанда” – трогателна история за една обикновена продавачка в голям магазин, чиито епизоди следяхме със затаен дъх. После се появи сръбският хит „Горещ вятър” с прекрасния Любиша Самарджич, а всички си припявахме култовата песен от филма. Не след дълго излъчиха и космическата одисея „Седморката на Блейк”. Тогава стана популярна думата „телепортиране”. От „Шогун” пък научихме какво е „сепуко”. Бяхме влюбени в отец Ралф /Ричард Чембърлейн/ от „Птиците умират сами”.

Първата латиноамериканска сапунка, която се превърна в класика за българските домакини, беше „Робинята Изаура” с Кораима Торес и Освалдо Риос. Ех, как обичахме Изаура и как мразехме Леонсио.

И българските сериали бяха на ниво, не копия на американски филми с еднопланови герои и актьори, които сричат и рецитират.

А днес сме принудени да гледаме „Листопад”, „Кьосем”, „Пепел от рози”, „Твоят мой живот” и да пъшкаме по Ахмед, Шевкет и Али Ръза. Падението е тотално.