Има ли носталгията по “десните“ хора на прехода

Понеже и днес спорадично в публичното пространство се питаме къде е отишло „синьото море“ от Орлов мост: Не – на Орлов мост и по площадите не всички бяха десни хора. В огромната си част това бяха левичари, несъзнаващи, че са такива. Те си представяхте прехода като процес, който ще смени местата – на мястото на привилегированите при комунистическия режим с някакви битови придобивки, ще сложи тях. Представяха си демокрацията като баница, която да разпарчадосат и най-голямото парче да вземе този, който е скочил три пъти на митинг с вдигнати два пръста нагоре. Малко хора изобщо не разбираха, че промяната не означава директорски места, участие в приватизацията, властови позиции и придобивки, а преходът изисква смяна на правилата. Че всеки губи гаранцията за работно място, за гарантиран доход, за гарантирани социални придобивки и че всеки ще трябва да се бори за тях, конкурирайки се с други. Мястото на държавата беше да се грижи само за тези, който изпадат под чертата на жизнения минимум. И когато усетиха това, те – псевдодемократите – намразиха и Иван Костов и самата идея за демокрация. Защото в същността си те не бяха десни. Тяхната основна идея беше и е: „аз искам да получавам, без да рискувам и без значение колко давам.“ И се поддадоха на дълбоковкоренената си носталгия по соца и популизма, припознавайки „си Царя“ . По същата тази причина повярваха и на Борисов. Затова все още търсят Месията, не за да ги спаси от самите тях, а да им даде – както навремето, когато „им даваха“ гражданство или жилища, бележки за „Москвич“ или телевизор „Търново“ с томбола за заслужилите от профсъюза… Защото не искат, или не могат да направят живота си сами. Защото това на тях им отне комунизмът.

Автор: Даниела Крокодилова