Спомени от Народната република socbg.com
Типичният градски соц ресторант беше голям и просторен, понякога с етно елементи, с кратко меню и обикновено с оркестър. Посещавахме ги семейно, като обичаен начин за раздумка с приятели.
Почти нямахме навика да отваряме менюто, първо защото на сервитьора му бе по-лесно да изброи какво има, отколкото какво няма, а и всичко в него се въртеше около скарата.
Кебапчета, кюфтета… шишчета,
– И мешана скара! — мрачно добавяше той, когато седнехме на масата.
Мешаната скара заемаше централна позиция в едновремешния ресторант. Тя включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче, дроб и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от Балкантурист шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Българските ракии, водки и коняци струваха по 50-60 ст. за 50 гр., а руската водка 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, да ти поразреди или не питието, да ти намали или не грамажа на салата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Друг въпрос е, че храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто редовно липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше недояденото от предишния клиент. Въпреки това обаче винаги му оставяхме стабилен бакшиш, за да спечелим благоволението му другият път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а че споделяме атмосферата му с приятели.
А как изглеждаха ресторантите преди трийсетина години и каква беше атмосферата в тях, можем да си припомним от тези фотографии:
1. В ресторант „Крайморие“ (по-известен като „Кокошките“) в с. Крайморие, днес кв. на Бургас. Ресторантът се е намирал на брега на морето. Стопанисвал се е от ГТП “Здрава храна” и АПК „Крайморие“. Славел се е с агнешките си специалитети и веиколепния си оркестър.
2. В ресторанта на хотел „Хемус“ гр. Враца през 80-те. Най-представителният ресторант в града. Някога част от веригата „Балкантурист“. Почти всяка сватба или абитуриентски бал и до днес се провеждат в него.
Ресторант „Василико“ в центъра на Мичурин (днес Царево) през 80-те.
4. Ресторант „Бор“ в Благоевград, 70-те
5. Ресторант „Галатея“ – Варна (кв. Галата). Построен през 1968 г., „Галатея“ е бил най-живописният ресторант край Варна и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна и морето. През 1997 г. свлачище отнася долната тераса на ресторанта, а горната и сега стои счупена.
6. Ресторант „Трифон Зарезан“ по пътя Варна-Златни пясъци също остана в миналото. Романтичният ресторант край сп. „Журналист“ също бе засегнат от свлачището активизирало се в района преди десетина години. То затвори панорамния път между Варна и курорта Златни пясъци.
7. Ресторантът на Окръжния кооперативен съюз в Разград.
8. Ресторант „Панорама“ гр. Гоце Делчев в вдноименния парк през 80-те. Заведението отдавна не работи.
9. В ресторанта на хотел „Добруджа“ в Толбухин (днес Добрич) през 80-те. Един от най-луксозните а ла Балкантурист ресторанти в някогашния Толбухин.
10. Ресторантът в с. Филево (днес Върбица) общ. Димитровград през 80-те
11. Луксозният ресторант към Търговски комплекс „Загорка“ в Стара Загора през 80-те. Разположен в непосредствена близост с езерото и в съседство с бирената фабрика в града.
12. В ресторант „Ростов“ гр. Плевен през 80-те. Ресторантът, който е част от хотел „Ростов“ и до днес е най-големия ресторант в града.
13. В ресторант „Плевен“ към едноименния хотел в гр. Плевен през 80-те. Днес и хотелът, и ресторантът са само спомени за плевенчани.
14. В ресторант „Църногорово“ гр. Малко Търново през 80-те. Първият соцресторант в граничното градче отдавна е с заключен катинар.
15. В ресторанта към комплекс „Тихият кът“ на Витоша, славел се някога като място за прелюбодейци.
16. В култовия пловдивски „Бумбарник“ през 60-те. Официално наименуван като ресторант „Винарната“ към най-лъскавия пловдивски хотел „Тримонциум“, той става известен като „Бумбара“ заради едноименния пловдивски специалитет предлаган в него. Привечер тълпи от клиенти са чакали пред вратата, за да изпият по една каничка вино и хапнат от вкусния бумбар.
17. Един от символите на Казанлък – Бар-ресторант „Тюлбето“ през 70-те. През 90-те сградата остава безстопанствена и се саморазрушава. После на нейно място е изграден хотелски комплекс „Зорница“
18. Ресторан „Полски Боровец“ край Пазарджик през 70-те, днес е една руина.
19. Ресторант „Първи долап“ край едноименната местност в Търговище отдавна не съществува.
20. Ресторантът в с. Гергини, Габровско през 80-те
21. Ресторант с етно елементи в Девня през 80-те
22. Ресторант „Дружба“ в търговски комплекс „Будапеща“ в Плевен
23. Ресторант-механа „Банкя“ в гр. Банкя
24. Крайпътно заведение „Яворово“ на 20 км от Стара Загора, през 80-те
25. Ресторантът на РПК-Сунгурларе в гр. Сунгурларе през 80-те
26. Бар-ресторант „Нептун“ в ММЦ „Георги Димитров“ през 70-те
27. Ресторант „Москва“ в Лом през 80-те
28. Крайбрежният ресторант „Чайка“ в Лом от години е спомен за ломчани.
Разликата е че тогава 90% от народа можеха да си позволят да ходят на ресторант,а сега 90% не могат да си го пoзволят.Другото е демагогия на заблудени сегашни малоумници които нищо не са видяли и преживяли !
Разликата е, че тогава в ресторанта всичко беше ужасно скъпо. Мешана скара 1,70 !!! Една ракия 50 Стотинки!!! Цени, съпоставими с днешните 17 – 20 лв. И пет – шест лева. Сега ходим в кварталния ресторант, като ни домързи да готвим. Кеф ти храна за в къщи, кеф ти си хапвай там. И вкусно и разнообразна и евтина. Сега има много и най разнообразни ресторанти. Разлика в цените огромна. И така трябва да бъде. Архитект, лекар, адвокат,а вече и учител избира ресторант според доходите си.
Много тъпо и лъжливо!FAKE!
georgi_ mandulov@abv.bg
И пак, както обикновено, цените от 60-те години – „кюфте, кебапче, пържола, шишче, дроб и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв.“ – се споменават като пример за „голямата евтиния“ през социализма. В края на 60-те години инженер започваше работа с около 80-90 лева заплата. „Разпределение“ за няколко години в друг град, тоест неминуем наем за „жилище“ – стая с хазяи – 20-30 лв. месечно, остават 50-60 лв. за всичко останало, включително кръчмите. Сиреч по 2 лева дневно. Половината от тях отиват за обяд в стола и цигари. В началото на 80-те години едно кюфте в ресторант беше 32-34 ст. Ако гореспоменатият социнженер се е дигнал малко в службата (вече се иска Партийно членство и пр.), може да докарва 200-250 лв. Но и мешаните скари вече не бяха 1,70 лв. Особено след голямото поскъпване – „корекция на цените“ според „Работническо дело“ и останалите Партийни парцали, през 1979 година.
Глупости на търкалета! Кебапчето беше 11 стотинки в началото на 70-те! Съпоставяте цени и заплати в различни времена само за да покажете, че Партийното членство е било основа за добър живот. Партията беше 986 000 и тройно повече с членовете на семействата им. НИКОГА партиен член не е получавал повече от НЕПАРТИЕН работник или специалист на едно и съща длъжност !!!! Аман от НЕУДОВЛЕТВОРЕНИ, комплексирани и злобни хора! И тогава и сега ги има, и все някой друг им е виновен. Никога не са ми писали по-ниска оценка, защото нямам партиен член в рода си! Завърших със злате медал, докато децата на „партийните величия“ не получиха никакъв! Участвах в космически програми БЕЗ да съм партиен член. Е, другите не можеха да решават диференциални уравнения и Партията им пречеше! Сега те управляват и можем да направим сравненията! Пълна разруха на държавата България – в полза на Евро-Атлантиците….
Абсолютно вярно! За всичко това трябва да говорят хора, които са живяли тогава … Никога не съм била партиен член, постигнахме много, отгледахме 3 деца и имахме искрени приятели!
Ами ти сам си отговаряш защо е толкова уж зле в сравнение с преди!
Старите комуняги не са спирали да ръководят държавата сам го казваш и все така некадърност както преди! Само пример ти давам в кой да е квартал в България има минимум 20 ресторанта с кафета та още толкова.
Я кажи Чрез диференциално смятане защо ги има?
Защото има клиенти?
Или защото няма клиенти ама Англосаксонците ги държат ей така за показани ресторанти!
Кебапчето никога не е било 11 стотинки!!! Говорим за 70 години! Много добре си спомням ресторант “Радецки”, само името дето му беше ресторант, съвсем обикновена кръчма с народни цени. Та там едно кебапче струваше 22 стотинки, сиреч двойно! По онова време заплатата на майка ми е била около 80-90 лева месечно. Имам съвсем ясни спомени от онова време, беднотия, хранителен и промишлен дефицит. Мизерията беше пълна! Като добавим и всички ограничения върху населението от другарите велможи, за по-будните тази ситуация беше нетърпима. И така онези които искахме да бъдем безпартийни, а търсихме реализация, се озовахме на запад!
Ходи се гръмни бе смотаняк тъп, какво плюеш СОЦА, тъпанар…
Успокой се бе. Удари си една злобарка.
Мешана скара 2,86лв. 1974г. „Работническо дело“ и останалите Партийни парцали,както сега гербаджийските парцали ни убеждават колко добре живеем.
Ресторант Галатея в наши дни https://www.youtube.com/watch?v=SO1J29RVvaM&t
сантиментални снимки от Осемдесте, когато българите бяха още невинни и тепърва им предстоеше да се научат да крадът, така че да могат да си поръчват безброй кюфтета
Всичко, е МИНАЛО но НЕЗАБРАВИМО за нас които израстнахме и преживяхме младоста си в тези ЧУДНИ ГОДИНИ!!! Спомняйте си мои сънародници за тях, само те са ни утеха в НОВИТЕ ВЪЛЧИ времена !!!
80-те години коняк, мешана скара, бутилка бяло вино и няколко стотинки бакшиш, струваха точно петарка!
Забравих кафето…Старост-нерадост.
Предния ми коментар някъде се е загубил…Та ще повторя.
80-те коняк, мешана скара, бутикла бяло вино и няколко стотинки бакшиш струваха точно петарка!
О времена ,о нрави.Всеки си пише спрямо партийната си обремененост В някои от тези ресторанти съм бил.Бумбарника беше култов за пловдивчани.Ще го обясня по просто като за някои.Надник среден за ден около пет лева.Влизаш с тях и излизаш клатейки се.Пиеш истински аператива мезес истинска салата и вечеряш истинска храна.И наистина 90 процента можеха да си го позволят.Е не всеки всеки ден ,но си заслужаваше.Не съм Фил или фон.Господа крайни съвет.Чукнете в чичко Гугъл ,,неразказаната история на САЩ от Оливър Стоун,после плана Ран-Ът,вземете си поука и тогава коментирайте.Можете и да си купете книгата на Георги Тамбуев.Мир на праха му.Лек ден.
ДНЕС ТАКА ИЗГЛЕЖДАТ ЦИГАНСКИТЕ КРЪЧМИ
Забравили сте Панорамният ресторант на хотел Рига в Русе
Много тъпо и лъжливо!FAKE!
Четеш статията и гледаш снимките който се подготвяха поне 2-3 дена.
Пускаш си стар соц филм по избор и виждаш че реалността не беше изобщо такава.
Все едно да съдиш за сегашна стока от рекламния и клип
лъжливо