Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Как българският лев остана без златно покритие

Как българският лев остана без златно покритие

ЗА ЕДНА ПЕТИЛЕТКА 31.88 ТОНА ЖЪЛТ МЕТАЛ ВЛИЗАТ В ТРЕЗОРИТЕ НА БРАТСКИТЕ СОЦДЪРЖАВИ

Целият златен монетен резерв на България е бил изнесен през 1959, 1960 и 1964 г. в Москва с решение на Политбюро на ЦК на БКП. Оттам той е бил прехвърлен в Московский Народный Банк, Лондон, става ясно от документите по заведеното през 1990 г. от Главна прокуратура дело N4. Сред изнесеното тогава злато били и отсечените през 1912 г.

5000 броя златни 100-левови монети с лика на Фердинанд I. Заради малкия им тираж към тях имало голям нумизматичен интерес. Затова през 1960 г. българското правителство взема решение да бъдат изсечени имитации на тази монета със същото съдържание на златото и същите изображения на лицето и на гърба, за да ги продават на чуждестранни нумизмати. Но никой не може да каже каква е била съдбата на изнесения от 1959 до 1964 г. златен резерв на България. Става въпрос за 31.88 т злато, което тогавашният първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и председателят на Министерския съвет на Народна република България Антон Югов са разрешили да бъдат предадени на Съветския съюз.

През 1990 г. сделката попада в полезрението на Главна прокуратура и става част от дело N4. Тъй като проверката на златните операции е била секретна, в делото тя се води под кодовото наименование Делта – М.Според събраните документи, през септември 1958 г., по предложение на министъра на финансите и държавния контрол Кирил Лазаров с постановление N187 на Министерския съвет, е решено 24 т злато и монети от резерва на БНБ да се пренесат на съхранение в държавната банка на СССР – Госбанк. Мотивът за това решение е посочен в специален доклад на МВР и на сегашните поколения би прозвучал малко налудничаво. Ни повече, ни по-малко в доклада се казва, че трезорът в Централно управление на БНБ не може да издържи на пряко попадение на 250-килограмова фугасна авиобомба или на ударната вълна от въздушен атомен взрив в близост до сградата. Сериозни доводи, нали!?

Странно, при такава заплаха, защо заедно със златото не са изнесли и ценните архиви на съхранение в Госбанк? А че след подобен атомен взрив няма да останат живи хора, очевидно е убегнало от вниманието на тогавашните министри. Но да се върнем към фактите. През ноември 1958 г. БНБ и Госбанк подписват споразумение за съхраняването на златото. Уточнено било то да се извози влак от София до съветския граничен пункт Унгени, където да бъде предадено на представителите на съветската централна банка. Операцията е извършена от 7 до 20 февруари 1959 г., като БНБ плаща на Госбанк и руския застраховател Ингосстрах за съхраняването и застраховането на кюлчетата, оценени на 23 млн. щ. долара.

Така в съветските трезори попадат 21 846 989.2 грама българско злато. Госбанк уведомява за приключването на операцията тогавашната председателка на БНБ Вела Луканова, която – на свой ред, с поверително писмо N701 информира заместник-председателя на Министерския съвет Райко Дамянов и финансовия министър Кирил Лазаров. За зла участ обаче по същото време правителството на НРБ изпада в тежко финансово състояние, тъй като вождът на големия съветски брат, или ако следваме протокола от онези дни – първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, не разрешава отпускането на нови кредити за България, както и разсрочването на старите й задължения към съветските Ойробанк в Париж и Москоу народний банк в Лондон.

 Дълг срещу злато

На 1 април 1960 г., съвсем не на шега, Кирил Лазаров докладва на Политбюро на ЦК на БКП, че България не може да изпълнява задълженията си към чуждестранните кредитори! И предлага златото в Госбанк да бъде продадено, а с получената валута да бъдат погасени дълговете на народната република. Златните кюлчета били рафинирани в Новосибирск и продадени на четири партиди на борсите в Цюрих и в Лондон по цени от 35.1 до 35.12 щ. долара за една тройунция. С получените от тези сделки 22 738 255 щ. долара са погасени задълженията на БНБ към съветските банки в Париж и Лондон. Докладът за продажбата на златото бил изготвен от Кирил Несторов, заел председателското кресло в БНБ през декември 1959 г., и одобрен лично от Тодор Живков.

През 1962 г. Кирил Несторов иска от председателя на Министерския съвет Антон Югов разрешение да депозира в Унгарската централна банка 5878 кг злато, което да послужи като обезпечение срещу кредит от 10 млн. щ. долара. Искането е одобрено както от Югов, така и от заместник-председателите на Министерския съвет генерал Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов. По-късно въпросните 5878 кг от жълтия метал са продадени, за да се върне взетият заем. През 1964 г. създадената през същата година Българска външнотърговска банка залага в Москоу народний банк 5849 кг българско злато, което (с одобрението на държавата) също е било продадено, за да се покрият българските дългове. Така само за една петилетка – от 1959 до 1964 г., от България, с благоволението на първите й партийни и държавни ръководители, са изнесени 31.88 т злато. Практически става дума за почти целия златен резерв на страната, който никога преди това не е бил ползван, независимо от националните катастрофи през 1912 и 1918 година.Одобрените от Югов и Живков златни сделки оставят българския лев без покритие. А той по волята на същото това правителство, изразена в постановление N255 на Министерския съвет от 1961 г., е бил привързан към златото в съотношение 0.759548 грама чисто злато за 1 лев.

След трите операции от 1959, 1960 и 1964 г. обаче това златно покритие се изпарява. И за да го възстанови, народнодемократичното правителство на БКП приема през 1965 г. поверително постановление N35 – за увеличаване количеството на добиваното и изкупувано от БНБ злато. Възстановяването на потъналите в московските трезори български златни кюлчета отнема на народната власт повече от три петилетки. Но изнесените през 60-те години 31.88 т жълт метал остават безвъзвратно загубени. Участниците в операцията – управителите на БНБ Вела Луканова и Кирил Несторов, финансовият министър Кирил Лазаров и лидерите на БКП Антон Югов и Тодор Живков, вече не са между живите. А следственото дело, посветено на изгубения златен резерв, така и не е доведено докрай.

 

12 Коментари

  1. Добър вечер. Тия новини не са от днес. Комунягите крадат българското злато и го влачат към Москва от десетилетия, па вие им лапайте кавалите и ги слушайте да ви разправят какъв сироп наливали по будките за пет стотинки чашата и как бащицата им притежавал три-четири закърпени чорапа.

    • Някой май е прекалил с веселите цигарки. А такива като този йо, могат да си ебат пичката лелина и да вярват на глупостите на тоя и оня.

  2. 1978 година, след втория фалит, Партията отново вдигна цените на и без това оскъдните стоки. Спомням си, разговорите по телефона поскъпнаха с 50 %, трамвайният билет също, яйцата с 30%, на хляба, доколкото си спомням, намалиха грамажа от 1 кг самуна на 800 г. Поскъпването беше повсеместно и шоково. По училищата на учителите бяха раздадени опорни точки, да обясняват на децата желязната необходимост от поскъпването и как това всъщност е хубаво и за добро.Нашата класна обясняваше малоумно, че трамваят поскъпвал, защото хулиганите повреждали и чупели седалките и трябвали пари за ремонт. Макар, че бяхме още в прогимназията, не мисля че успя да ни убеди.

    • Добре тъпако малоумни, обясни тогава на простия народ колко пъти и с колко поскъпна живота в последните 20 години например. Всъщност не се хаби. Едва ли ще кажеш нещо смислено. Просто ти давам повод да се замислиш, макар че май доста те надценявам. Ти си от ония кухи лейки с промитите мозъци, които за радост са на изчезване.

      • Този сайт е посветен на соцминалото. Така че темата е -след втория фалит 1978 година, как постъпи любимата Партия и как рязко се снижи стандартът на и без това бедния ни тогава живот. Въпросът, който Вие задавате, ще коментираме на сайтовете посветени на днешната действителност. Назовете такъв сайт и ще коментирме.

  3. Проблемите през 60-те далеч не са приключили с продажбата на златото. Имало е много повече последствия но за това се знае и се пише малко. Защото информацията е добре укривана от тогавашните власти, а и няма много живи, които да си спомнят тогавашните събития. Всъщност най-вероятно управляващите са установили сами през 60-те, че много от нещата които проповядват и правят са пълни глупости, не работят и водят страната до катастрофа. Тодор Живков още със самото си идване на власт е трябвало да се справя с първия фалит на комунизма, завещан му от Червенков. И е направил голяма стъпка надясно – създадени са били някои предприятия почти на пазарен принцип (т.е. почти капиталистически) – като Тексим и Родопа. Но след въстанието в Прага през 1968 г. явно от Москва са им дръпнали юздите и нашите са се отказали …. :
    http://kiselec1.blogspot.com/2018/05/60-1.html

  4. През 1918 г. част от златния резерв е ползван да се закупят храни, да се спаси гладуващото население от смърт.

  5. През 1979 година на голямото поскъпване на всичко другарите му викаха „корекция на цените“. Е, коригираха ги – поне с 1/4 нагоре.

  6. Да между другото това е споменато дори в мемоарите на Т. Живков, макар и само с няколко изречения: „… Междувременно през 60-те години след относително стабилизиране икономиката ни отново затъна в трудности. В положение да не може да изплаща валутните си задължения. Това наложи да изнесем златни резерви в западни банки, едновременно да внесем в чужди банки 250 милиона долара. Маньовър, за да заблудим западните банки относно реалното тежко положение….“. Повече може да прочетете тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/2-60-70.html
    Там е споменат и „фалита“ от края на 70-те години с конкретни суми…

  7. Ивайло Иванов

    Станията е типичен пример за пропаганда и демагогия!
    Социалистическа България наследява бедна изостанала селска държава.
    Много от домакинствата са нямали легла , маси и столове, външна тоалетна, течаща вода, за електричество няма да говорим., долно бельо и т.н.
    Живков успява да превърне тази държава в Швейцария на Балканите.
    Разбира се, това се нарича Инвестиция на съвременен език, и когато държавата ти е бедна, я взимаш от банки.
    Необмислените вноски по заемът и ниската реколта правят затруднения по вноските.
    Разбира се, после са договорени.
    Москва поума нашите задължения, а част от дългът към СССР плащаме с това, което сме добили след откраднотото злато при бягствата на Царя – той задига влакови композиции имущество, сред което е и българското злато.
    Ей така се раждад митовете за фалитите на Социализма и тоновете злато, дето социализмът подарявал.
    А че не бяхте оставени серете до дувара и да носите с менци вода, както преди 1944, не помисляте!

    • Ей такива като тебе родиха митовете,че при бягството на Царя,той задига влакови композиции имущество, сред което е и българското злато.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //