Беше пълна мизерия, но ние бяхме щастливи
В интерес на истината, при соца почивахме на морето с евтини карти от по 40 лв. за човек. При това – цели 14 дни спане и ядене, както сега му казват ол инклузив.
Никога няма да забравя една от морските ни станции – на Министерството на леката промишленост в местността Трифон Зарезан (до Златни пясъци). Мъжът ми се добра до карти за нея с невероятни връзки и хвърчахме от щастие, когато ги взехме. Как иначе – нали за първи път щяхме да заведем 2-годишната ни дъщеричка на море! Е, добрахме се с тежките куфари с влак и автобус до станцията, настаниха ни в нещо като едноетажно бунгало (всичките бяха залепени едно до друго и с общ двор пред тях). Вътре – пълна мизерия: радиоточка виси над вратата, вехти полубели чаршафи, крушките на лампите изгорели, вратата не се затваря, комарникът скъсан, одеялата – войнишки. Но си имаше собствена тоалетна, макар с цокъл от блажна боя и няколко изпотрошени плочки.
Животът в станцията обаче протичаше по строг социалистически ред. Спи ти се, не спи ти се – в 7,30 ч. на закуска. Още в 11,30 часа от плажа потегляха по стръмните стълби към стола нагоре първите групи от пищящи дечурлига и мъкнещи чадъри и пояси татковци и майки. Те трябваше точно в 12,00 ч. вече да ядат. Втората група, към която бяхме причислени, ги чакахме да свършат с обяда по пейките навън, за да влезем и ние да похапнем. Масите – без покривки, вилиците и лъжиците не стигаха, чакаш да ти измият. Гозбите – типично заводски – чорба от нещо си, почти вода, манджите – тлъсти сослийки (късче мръвка с бол запръжка, да топиш на воля залъците), и 2 неугледни ябълки от двора на станцията. Вечерята – точно в 6,30 ч., защото персоналът искал рано да си ходи. Най-често яхния от зелен фасул (от буркан) и купичка от алпака с воднисто кисело мляко. Хляб и туршия от люти чушки – кой колкото му душа иска. Ама някой ще огладнее до вечерта, а магазин наблизо няма, негов си проблем. Всеки да се спасява поединично.
Само че в онези времена това не ми правеше впечатление. Без две неща обаче – след обедната дрямка почиващите изпълзяваха от бунгалата. Жените, най-често със завидни телесни габарити, изваждаха кълбетата от куфарите и почваха да плетат. Клюкарствайки зад гърба на всяка, която не е от тяхната кръвна група. А пък половинките им от силния пол, боси, брадясали и неугледни, с часове удряха карти и табла по пейките, наливайки се с промишлено количество бира. Караха се и псуваха като хамали. Докато тумби от деца тичаха покрай тях с адски викове, току някое отнасяше по шамар и изплакваше, но за кратко.
Спомени от Народната република socbg.com



Господи боже мой – кому е нужно да пишете подобни опашати лъжи? Засрамете се най-накрая, престанете! Почивките на море и планина на символични цени, достъпни масово при социализма бяха едно от най-хубавите неща, които направиха детството на милиони българчета незабравимо. За каква гнусна храна ми говорите – не само, че храната на почивната станция в Китен, където аз ходех от 1962 до 1974 година всяко лято, беше вкусна, тя беше превъзходна и последния ден по молба на всички жени готвачът диктуваше рецептите на всички вкусотии, с които ни беше хранил. И покривки имаше, и достатъчно прибори. Имаше две смени за храна – вярно, нормално е, ако столът не побира всички едновременно. Имало дебели жени – и за това ли е виновен соцът???? Що за безумие? Клюкарствали? Мамка му и социализъм, клюкарки ражда, а? Щото сега само възвишени и благородни особи, които говорят само за литература и изкуство, отглежда под път и над път „хубавият“ капитализъм…. Играели карти и пиели бира мъжете? Ами какво лошо има в това? Сега с много интелектуални занимания ли са заети съвременните българи? Не виждате ли колко оскотели, масово, са съвременните младежи? Сега не пият просто само бира – Сега се наливат с твърд алкохол, тровят се масово с наркотици, загиват млади хора по време на пиянски оргии по морските ни курорти, които вече не са никакви курорти, а долнопробни свърталища и центрове на разврат. Отвратително е да се пишат и публикуват подобни просташки материали….
Точно казано!
Браво, Ирена!
Всъщност, като стана въпрос за клюкарки, ами точно авторката е клюкарката или, поне с такъв похват клюкарски, е написала „материала“ си.
Absoljutno pravilno!
На 300 % СТЕ ПРАВА Ирка, не разбрах, защо падате на нивото и като и обърнахте внимание!
Абсолютно съм съгласен с вас. Аз също съм си прекарал доста лета на Приморско в станцията на ЗСК, коя сега вече е частна. Яденетата ни бяха доста разнообразни, имаше кебапчета кюфтета риба. Картата ни за 14 дена за 4 човека нямаше и 100лв. А сега какво с 100лв даже и 1 ден не можеш да преспи на морето да не говорим за ядене.
При чичо Иван Сираков – управителя. И съпругата му доманкина леля Дукена. Израснах ваканциите през 80-те там.
Съгласна съм с вас.Ходила съм на море по 2 пъти лятото .Беше чудесно и незабравимо.И храната беше вкусна, и станциите където сме отсядали са били съвсем прилични.Имаше и навън какво да си купиш.И на ресторант сме ходили.Защо постоянно се пишат глупости?
МНОГО ТРЕЗВА И РЕАЛНА РЕАКЦИЯ, – на УМИШЛЕНАТА долнопробна информация, за почивните станции по морето. – Езотерик.
…това са пълни глупости и неистини….тая булка или е била много малка тогава,или още от тогава ея е засърбяло и досега не е имало кой да я начеше….нямам носталгия по социализма,но и тогава живеехме и то бих казал по-стойностно….
Точно така си беше. Почивните станции бяха пълна мизерия! Да не говорим, че имаха по една обща баня и тоалетна на етаж. Е, имаше и луксозни, но те не бяха за простолюдието. Изобщо не му искам почивките на соца. Сега си ходя, където и когато поискам, а не за където ми дадат карта. Ям, когато и каквото поискам, и никой не ми заключва вечер вратата.
Ти си поредния малоумник,мизерия е имало ама на прасето в кочината , а у вас сигурно имаш лична баня и само ти я посещаваш ,а сега ядеш ГМО
Истината е,че имаше добри станции и огвратителни.Точно както сега има такива хотели.Колкото до таблята ,бирата и др такива си ги има и сега.Виж за плетенето аз никога през живота си не съм виждал,и да го е имало въобще не е било такива мащаби.
ГОЛЯМ ЖИВОТ КИПЯЛО КАТО ПРИ КРАВЕФЕРМА САМО ЯЛИ СРАЛИ ПЪРДЯЛИ И ЧАКАЛИ ЗА ТОВА ДА СЕ ПАДНЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО КОЛКО ХУБАВИ БИЛИ МИРИЗЛИВИТЕ КУРОРТИ И ХОТЕЛИ А ПЪК ХРАНАТА БОЖЕСТВЕНА ВСЕ ЕДНА И СЪЩА ПОМИЯ НО ПРИ ТОЗИ ВЕЛИК РЕЖИМ САМО НЕ МОЖАХА ДА ПРЕМАХНАТ ПАРИТЕ КАТО ПЛАТЕЖНО СРЕДСТВО НО ЗА ПРИВЕЛИГИРОВАНИТЕ ПАРТИЙЦИ БЕШЕ САМО ЗА ТЯХ БЕЗПЛЯТНО
Юруков прав си на 100%.
Типичния носталгик по татово време не успява по никакъв начин да подреди приоритетите си.
В главата му е ядене спане и някой друга далавера.
Никога не съм чувал някой от тях да е жалил че не може да отиде да види Лувара или пирамидите в Кайро или дори в не му минава през главата че това плюскане в 90%от случаите сам си го е произвел. Винаги чуя ли по татово време беше по добре винаги винаги се започва с какво е ял де е срал и кой го е е.ал с нагоя.
И за какво ми е да гледам Лувъра, ако Родината си не познавам?!
Ако не съм посетила Асенова крепост, Царевец, Пловдив, Бачково, Рилски манастир, Перперикон, Сребърна, Батак, Мадара…