Спомени от Народната република socbg.com
На мнозина това ще им се стори като тъпа политическа измишльотина, ала си е самата истина.
През 1966 година Тодор Живков е на официално посещения във Франция – за първи и последен път български държавник е приет на най-високо равнище – от легендарния генерал Де Гол, а не от някаква смотана бабичка Меркел.
Само за сведение – от Лазурния бряг до Париж пътят, по който минава Живков, се охранява от 11 хиляди военни и полицаи! Де Гол възкликва: каква малка държава, а какъв голям държавник!
Такива думи Пожарникаря няма никога да чуе.
Тогава Живков подписва договор за производството на автомобилите „Рено“ у нас – по-точно в Пловдив, да приемаме сто хиляди френски туристи, но в специалния комплекс „Русалка“.
В заводите „Рено“ подаряват на Живков супер, последен модел на тези коли – естествено за онова време. А Павел Писарев, който по това време е кореспондент на „Работническо дело“ в Париж и партиен секретар на посолството, научава, че шофьорът, дето ще кара колата на др. Живков до София, си взел командировъчно, ама през Мадрид.
И побеснял Писарев – ще ми се разкарва с колата на др. Живков!
Свиква партийно събрание да му се разгледа положението. Всички са в залата за събранието, чакат посланика Топенчаров. И понеже не идва, Писарев се качва горе да го покани.
–Абе, Писарев, ти не разбра ли, намекнах ти, че др. Живков праща колата за подарък на цар Симеон в Мадрид. Защото той се държал лоялно към България, дори помогнал много за уреждане на добри отношения с Иран.
Ние, които не знаем игрите в голямата политика, бихме скокнали – ама как така, комунист, генерален секретар на БКП, пък праща кола на Симеончо…
Ами праща, защото е тънък политик Живков, а не Пожарникар…Поне това да беше научил от него Борисов, когато го е пазел, играел е с него на табла и му е масажирал ушите!
Да, тази идилия продължава около 3-4 години. После производството спира. Цената на Булгаррено 8 е 6100 лв., на Булгаррено 10 – 6800 лв. Стартовата заплата на български инженер тогава е около 80-90 лв. месечно (тя седи такава с години). Почти всичко е било за износ, отчасти поради малките произведени количества, отчасти поради мизерните доходи на българите по това време. Във всеки случай, тези коли бяха доста редки по улиците през втората половина на 70-те години – само пет години след закриването на производството.