Автор: Петър Петров
Дълго мислех дали да напиша тези редове или просто да си кажа „Майната му на всичко!“, давайки си реална сметка, че с това, което ще ви разкажа едва ли ще впечатля някого в тази страна. Защото България е държава, която отдавна е на автопилот. Народът ни мъдро го е казал с простички думи – „Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша“. Та и с мен така – кой ли ще ме чуе, но все пак да опитам.
От 5 години живея в „Красна поляна“. Случи се така, че моите родители се принудиха да продадат наследствен имот в друго населено място и с парите от него и със спестяванията, които хорицата в продължения на дълги години са събирали от честен труд, купиха апартамент в този квартал и заживяха в него, а аз при тях, по принуда, заедно с моето семейство.
С какво ни привлече „Красна поляна“? С добрата инфраструктура, с изобилието от транспортни средства, с близостта на комплекса до центъра на София (около километър разстояние). Нямаше как де не видим и циганите във Виетнамските общежития, които по ирония на съдбата на продавачите ни точно в този момент купуваха булка под звуците на цигански кючек, а той така огласяше квартала, че сигурно ориенталските ритми стигаха чак до бул. „Ал. Стамболийски“. Но това, което стимулира нашия избор бе зеленината наоколо и единствената останала от далечното минало поляна, в посока кв. „Овча купел“, напомняща за някогашните малинови, ягодови и овощни градини, за които разказват в спомените си старите съкварталци. Казахме си – идваме тук, а циганите са временно настанени във Виетнамските общежития и сигурно в най-скоро време ще бъдат изселени. Оказа се, че нашият оптимизъм е бил по детски наивен и едва ли някога ще се сбъдне.А и оптимизмът на хората, които са родени там и живеят откакто се помнят, отдавна се е изпарил. Отчаяни са.
Купихме апартамент на 14-ия етаж в блок на МВР (по ирония на съдбата „Красна поляна“ е квартал на МВР) и бях много щастлив от гледката, която се откриваше всеки път, когато излизах – а и сега излизам – на двете ни големи тераси. Имах усешането, че цяла София е под краката ми, а въздухът и завихрянето, идващо от владайските и люлинските течения прочистваше белите ми дробове от натрупаните софийски газове.
Хората, родени в „Красна поляна“ казват, че преди да бъде изграден комплексът, на негово място се простирали огромни малинови и ягодови градини, а зад тях, в посока юг са били тучните ливади, откриващи невероятна гледка към Витоша. Тук някога градският елит от 30-те години на миналия век е идвал всеки уикенд да отмаря , устройвайки си пикник .
По Татово време кварталът се урбанизира с бързи темпове. На мястото на поляните изникват сегашните блокове и „Красна поляна“ се превръща в един от най-модерните и предпочитани за живеене през 80-те години квартали – заради географското му разположение, чистия въздух, изобилието от градски транспорт и близостта до центъра на София. Казват, че заради чистия въздух, идващ от Люлин планина по времето на социализма японци са искали да изградят модерна белодробна клиника на мястото на сегашния квартал „Факултета“, но уви, това не се е случило. Наричали са мястото Втория Лозенец. Там, където са били някогашните стари къщи, сега се простира бул. „Никола Мушанов“, един от най-натоварените в София, свързващ със западния център кварталите „Овча Купел“, „Княжево“, „Бояна“, „Красно село“, „Борово“, „Емил Марков“.
Пак по времето на Тодор Живков българо-виетнамските отношения довеждат в страната ни работници от братски Виетнам. За тогавашната ни икономика и братска дружба виетнамците бяха за България евтина работна ръка. За тях построиха общежитията в „Красна поляна“. Виетнамците „освободили“ квартала от уличните песове и снабдявали всички с маркови дънки от типа „Райфъл“, които в онези години на дефицит от западни стоки можеха да се намерят единствено и само на черно или с долари от „Кореком“.
Идва промяната, виетнамците постепенно си отиват в родината си, а след тях общината прави основен ремонт на общежитията, като ги докарва в приличен вид, предлагайки ако не лукс, то поне нормални за временно пребиваване.
През 90-те години кметове на София са Александър Каракачанов, Александър Янчулев, Стефан Софиянски – все от СДС. По тяхно време Столична община взима решение във Виетнамските общежития да се приютят за кратко бездомници, крайно нуждаещи се и хора без жилище -семейства както от български, така и от цигански произход. Наемът в тези жилища е символичен, от порядъка на 15 лв. на месец. Днес, след вече близо 17 години, в бившите виетнамски общежития по обясними причини български семейства няма. Липсата на контрол от страна на община „Красна поляна“, Столична община, МВР и държавните институции стимулира пренаселването им по незаконен начин с цигани от Перник, Кюстендил, Пазарджик и откъде ли още не. Не се знае колко души живеят в общежитията и не плащат нищо. Казват, че до погрома в квартала, който обитателите им спетнаха на 15 август тази година, в общежитията пребивават около 2000, а може би и повече.
Всеки ден аз и всички, живеещи около бившите виетнамски общежития сме подложени на всякакъв вид терор и голяма опасност, рискувайки собствения си живот, а и живота на нашите деца, които играят навън . Когато се прибираме по домовете си, се кръстим и молим на Господ да не бъдем обрани или бити . Ако се приберем живи и здрави обаче пак ни чака истински ад, достоен за филмите на Хичкок. При затворени прозорци се чуват брутални крясъци на цигански, трошене на бутилки по стените на блоковете ни, чупене на прозорци с камъни и още, и още…От сутринта до 3 след полунощ не спират кючеците и веселбите от сватбите им . Като повикаме полиция, тя идва след два часа, а понякога изобщо не си прави труда да дойде, защото знаят, че са безсилни. След като си тръгнат от проверката, предизвикана от нашия повик, имаме усещането, че циганите са се договорили с тях нарочно да усилят още по-силно музиката и изпадаме в състояние на безсилие, не трудоспособност за следващия ден. Аз много пъти съм правил опити да разговарям цивилизовано с циганите за силната музика, а те ми отговарят: „А-о-о-о, бе, ти живееш скучно и ходиш да работиш, а аз не…“. В този момент веднага нахлуват като рояци оси още 20 мургавели, с физиономии на рецидивисти – като тези, които излязоха на 15-и с брадвите и ножовете и бяха показани по всички медии, и аз изпадам в ужас, че ще умра, още преди да са ме пребили.
Общежитията и живеещите в тях цигани са развъдник на болести. Санитарни възли няма.Всичко е изнесено, дори и тоалетните чинии, а какво остава за казанчетата – нали са метални. Физиологичните си нужди вършат в кофи, след което съдържанието им се изливат на ул. „Ришки проход“, под нашите прозорци . Не мога да ви опиша зловонието, което се носи наоколо и изобилието от мухи, хлебарки и плъхове. ХЕИ разбира се я няма. Ако пък потърсите в аптеките на „Красна поляна“ лосион против въшки или мазила против краста, веднага ще ви кажат, че са изчерпани, защото циганите от Виетнамските са ги изкупили.
Другото стряскащо нещо е умишленото режене на металните колове, които крепят носещите конструкции на общежитията с цел предаването им за скрап. Ако Столична община продължава да не се интересува от проблема и не срине тези коптори до основи, циганите, живеещи там в най-скоро време ще се окажат под развалините.
Имам приятели, които живеят в блок точно срещу Виетнамските. Апартаментът им е на 4-ия етаж, а кухнята е с изглед към общежитията. Вечер е като по времето на бомбандировките от Втората световна. Около блока е тъмно като в гробище, а всички прозорци са със спуснати черни щори. Веднъж попитах домакините защо ги пускат, а те, милите ми отговориха: “ Навън няма нито една светеща улична лампа и циганите се възползват от това, качват се по дърветата и оглеждат покъщината ни, а на другия ден дебнат кога ще излезем от вкъщи“. Обирали са ги 28 пъти!
Хиляди са жалбите, които целият квартал и лично аз сме писали до Васил Караиванов – кмета на община „Красна поляна“. И нищо – глас в пустиня. Миналата година по повод новината, че циганите от Батолова воденица щели да ги заселят при нас разбуни страстите на цяла „Красна поляна“. Но пак нищо. Срещнахме се с Караиванов, а той ни отговаря безпомощно, че Столична община ги докарвала и буквално го задължавала да ги приема и настанява, и че присъствието им при нас било държавна политика. Питам се, държавна политика ли е да се заселват хора, криминално проявени, необразовани, брутални, цинични, хора, готови да убиват мирни граждани без да се замислят, а ние да търпим всичко това? Бойко Борисов, за който аз и много мои съкварталци гласувахме с надеждата, че ще ни реши най-после проблема, оня вечер го гледам по телевизията и недоумявам на изявленията му с, че им бил асфалтирал ул. „Ришки плоход“, а те на бунт!? Елате да видите до къде е асфалтирал „Ришки проход“. Само пред Виетнамските! А другите улици на квартала – тъмни, целите в дупки, кал, мръсотия и катранени пушеци от запалените гуми и кабели. Смрад! Като изоставени от Бога сме.
Проблемът с циганите във Виетнамските общежития в „Красна поляна“ не е от 12 август 2007 г., както се опитаха да втълпят политиците и медиите на българската общественост. Той съществува от както те са там. И за какво ни е полиця и жандармерия да охраняват района? Остава само БТР-ите и калашниците да са в бойна готовност?! Проблемът ще се реши единствено със събарянето на тези коптори и изселването на циганите от там.
Спомени от Народната република socbg.com



„Бойко Борисов, за който аз и много мои съкварталци гласувахме с надеждата, че ще ни реши най-после проблема…“
Десет години по-късно. Проблемите от този тип в България не могат и няма как да бъдат решени с гласуване за гавазите на комунягите.
Истинската политика на интеграция е единствено циганите да се настанят в апартамент през километър. Ще струва скъпо, но проблемът ще се реши от веднъж. Станат ли 10% от населението, няма да имаме такава възможност.
Ако има по семейство през 1 км, те ще са длъжни да се съобразяват с местните. Скупчат ли ги на едно място – те са по-задружни и по-силни от мирното население.
Виждал съм експерименти по соца 1 блок с цигани пълна разруха, цигани и българи през апартамент или етаж цигани етаж българи. Проблеми бойща циганите продават на българи и всичко се изпива и в махалата. Имаше и първия етаж само за цигани ефекта е същия. Разбира се за циганите безплатно после се продава и айде в махалата. Отделно им даваха заплати някакви уж че работят. Преди втората световна те са с по 1-2 деца главно поради висока смъртност сега вече са на отглеждане и процъфтяват. Виждал съм ги и в чужбина на български празници се мъкнат пак явно сме големите будали.