Писна ми да чета по вестниците за Черната и Бялата Златка – няма нищо за обикновените хора
Прославеният в миналото строител монтажник и герой на соцтруда Георги Карауланов наскоро навърши 83 години. Той е участвал е в градежа на Азотноторовия завод в Димитровград, „Марица изток“, „Кремиковци“, заводите в Троян и Ловеч, столичната зала „Фестивална“, новата сграда на радио „София“, 25-етажния Дом на профсъюзите и други обекти. След това няколко години наред е секретар на ЦС на българските профсъюзи.
Отдавна Карауланов е пенсионер, но често изразява гражданската си позиция по много въпроси.

Героят на соцтруда обича да разказва една стара история. С карикатуриста Борис Димовски били големи приятели. На един пленум на ЦК на БКП, се обсъждал въпросът за фуража, който не достигал. На пленума царяло пълно празнословие. Накрая приели документ – програма на ЦК за задоволяване потребностите на животните. На другия ден вестник „Труд“ излязла карикатура на Димовски – дръглива крава,
Ребрата й се броели като клавишите на акордеон.

Днес България е като пустиня, всичко е разграбено и сринато, жалва се в интервютата си бившият секретар на ЦС на профсъюзите. Според него днес синдикатите на пазят правата на работниците. Днес собственикът на фирма само ако разбере, че си разговарял с някого от профсъюзите или синдикатите, ще те изхвърли веднага от работа. За какъв морал става дума, възмущава са Карауланов.
Соцгероят не харесва и днешните вестници:
Във вестниците пишат много лошотии. Омръзна ми да чета за Черна Златка, за Бяла Златка и разни търгаши, това са циреи.
Днешният пенсионерски ден на Георги Карауланов минава в пазаруване по магазините, “управление” на прахосмукачката, простиране на прането, миене на чинии, и разбера се, хубавите моменти с правнучката му Яна.
Аудиенция при Живков

Българинът се изправил на трибуната на конгреса и казал: „Г-н Демирел, искам да знаете, че аз съм комунист и мое право е да знам какво ще правите с мен? Думите, които приписахте на великия Кемал Ататюрк, не са казвани никога от него.” Демирел напуснал залата мигновено, а конгресът аплодирал Карауланов. Когато героят на соцтруда се прибрал в София го извикал в кабинета си Тодор Живков. Като чул за скандала, който се разиграл в Анкара бай Тошо се смял много.
Спомени от Народната република socbg.com