Спомени от Народната република socbg.com
Коментарите са от форума bg-mamma.com. Публикуваме най-интересните от тях без наша редакция.
Нека уточня, че заглавието и цялата идея са крадени от друг форум, където аз вече съм се разписала. Хареса ми и реших, я да видя какви интересни историйки ще събера тука…Айде, да почна с моята кратка такава:
Спомням си много неща от първото ми излизане в чужбина – бях голяма,на 12-13 години.
Играех народни танци в детски ансамбъл и ходихме на фестивал в Белград,тогава Югославия.
На човек даваха по 22 долара,не повече.Предвидливо бяхме настанени за седмица в семейства на квартира,та там ни харнеха и транспортираха,че иначе с 22-та долара нямаше да се справим.
Макар да беше част от соц лагера,Югославия беше много различна от България – имаше западни коли,много и големи магазини,пълни със шарени стоки – дънки,плочи,шоколади и МакДоналдс.
Тогава за първи път летях със самолет – чартърен полет за нашата група,на летището минахме през ВИП-а,всички бяха много мили.
Фестивала беше международен и срещнах деца от много,много страни.Определено бях безумно впечатлена от всичко – приветствие от Президента в Скупщината,концерт в голямата зала на Сава център,излъчван директно по Евровизия (затова не се и видя в БГ,аз никога не се видях на този концерт),гостуване в БГ посолство с коктейл и приемане на няколко български деца в пионерската организация (там нямаше такава,затова не бяха и приети до момента),дефиле по централната пешеходна зона на Белград и т.н.
Мога още много да разкажа,защото наистина много си спомням.
П.П. Най-якото беше,че всичко това се случи в учебно време и цяла седмица в БГ децата се потяха в школото,а ние се развявахме … по света… 
Пина, моят първи спомен е подобен на твоя..)
Само че бях на 8-9 г и от балетния кръжок в Пионерски дворец ни изпратиха на разменни начала с такъв подобен..в Дубна, СССР.. 
Едно малко „атомно“ градче..Почти нямам ярки спомени от там -беше си по соц-сиво и мрачно..и си спомням ясно как през цялото време „умирах“ от глад..в смисъл, не че не ни хранеха, ама не ми понясяше тяхната кухня – все слагаха сметана на всичко.
От Дубна ни пратиха после в Москва – помня големите ГУМ-ове и хранителни магазини с безкрайни опашки..С парите (дневните) си купих ..2 кукли 
. Ужасно красиви – едната „Малвина“ – със сините коси и кукленска рокля, а другата като истинско бебе..
Май съм нямала собствени кукли до тогава, щом на тази възраст съм си купила цели 2..
П.С – още с ги пазя..ПОчти не съм играла с тях, харесваше ми просто да ги гледам..
От Москва ни качиха на самолет до Ленинград, а оттам на комета до Петербургския дворец..
Това са ми най-ярките и красиви спомени..Двореца, градината – всчико..
Помня как натисках с краче плочките край фонтаните, за да открия точно от коя се „пускат“..
Преди 3 години отидох отново там и отново търсих тези плочки.. 
Моето първо пътуване в чужбина ме връща в 1985г.,бях на ученическа бригада в Източна Германия,аз-на 13г. заедно с по-големи ученици от ТЕ.Тъкмо се чудех дали споменът ми,че пътувахме с влака 2,5 дни е меродавен,но от поста на fros ми се изясни,че правилно си спомням.То единият ден си отиде само докато преминем през Румъния и спрем на всяка възможна гаричка,единствен спомен през тази държава са ми децата покрай ж.п. линията-полуоблечени,просещи с протегната ръчичка.На гарата в Унгария имахме около час време,престраших се да изляза пред гл. вход и да разгледам-насреща имаше красива ,стъклена сграда,мисля някакъв ресторат с голяма огледална топка на покрива,надникнах и в близката спирка на метрото,естествено останах много впечатлена-ескалатори,магазини,кой ти е виждал това преди 
.През цялото пътуване ми направи впечатление плавната промяна в архитектурата на различните държави.
В Германия разбира се всичко ми хареса/с изключение на салатата от пресни краставици със захар /,лагерът ни беше в едно селце Уец,близо до Потсдам,посетихме Рощок-разходка с корабче в пристанището,Дрезден,Берлин,Лайпциг.Още си спомням магазините им за шоколади,бонбони и всякакви лакомства,направо детски рай на фона на нашите марципани „Кума лиса“.Разхождайки се в селото още тогава ми направи впечатление,че там хората си поддържаха градините -цветя,ягоди,люлки,а не се трепеха като нас да садят от всичко,никъде не видях лехи с домати,чушки,картофи…..Хората бяха по-дистанцирани,по-хладни,но ужасно дисциплинирани,селското им стопанство беше в пъти по-добре организирано от нашето,и при този сравнително по-неблагоприятен климат успяваха да отглеждат всичко,като качеството на работа беше много високо и не търпеше изключения.
След това повторих бригадата и през 1988 г.,ехххххххх,хубаво си беше.
Хех, Пина, провали ми ранното лягане 
Моето първо излизане в чужбина беше през паметната 1989г. – на пионерски лагер в Белгия За отбрани пионерчета, със заслуги 
Всъщност почти всички други деца без мен, едно момиченце от Девин и още няколко заслужили пионекри, бяха от София и с връзки. За цвят изпратиха и нас ( но съм им благодарна, де). Позволили ни бяха да носим някакви минимална сума валута. Всички деца носеха в пъти повече – само аз и другите пионерчета от провинцията бяхме в лимита. 
Полетът беше с Балкан. Помня богатата закуска и как тайно си скатахме пластмасовите вилички и лъжички плюс пакетчето захар, сол и пипер 
И салфетката естествено!
В Брюксел ни разходиха из центъра, нахраниха ни в един ресторант, в който ни сервираха по цяло малко пиле на човек После се отправихме с автобус към селцето, където беше лагерът. Беше международен – с други заслужили пионери от ГДР, Унгария, Чехия и много деца (не точно пионерчета) от Белгия. Уникални две седмици – лагерът беше луксозен (в сравнение с тези по нашето море – разбирай Бяла). Имаше двуетажни легла (моя дългогодишна мечта се сбъдна…да спя на втория етаж), но единственото неудобство беше, че в стаите се стоеше малко и не можехме да им се насладим напълно. Винаги съм мразела спането от 14 до 16ч, но там си мечатех за него, защото лагеруването беше доста изморително – безкрайни игри и занимания…направо ни скапваха.
Всеки ден ни организираха забавления от сутрин до вечер. Имаше отборни игри в близката гора, водиха ни на екскурзии ( в Лиеж, в Антверпен), беше невероятно. За първи път виждахме на живо деца от всякакви раси. Интересното беше, че имаше братчета и сестричета, но задължително бяха в различни отряди. Възпитателите бяха млади и всеотдайни. Собственикът на лагера беше един дядка-белгиец, филантроп ( и явно малко социалист).
Разбира се имаше и влюбвания (че даже и разлюбвания) – то за две седмици много неща могат да се случат…
Най-запомнящо се беше едно състезание през нощта – цяла нощ бродихме с разни фенери да търсим съкровище И не само големите, ами и дребосъците – имаше дечковци на по 6-7 години.
В лагера имаше павилионче, което за нас си беше жив Кореком 
Всевъзможни дъвки, шоколади и т.н. Ум да ти зайде! Скромните си средства вложих в артикули от павилиончето, които обаче впоследствие ми бяха откраднати…Много грозно преживяване и така и не се намери крадеца 
А аз си останах със спомените за лакомствата, защото нищо не бях опитала, а пазех всичко за вкъщи – да го делим с братятя ми 
Все пак успях да си купя розов мохерен пуловер с къс ръкав (за дълъг не ми стигнаха парите ). Съхранявах го дълго в найлонова торбичка със сапун в нея – да ухае приятно. Носех го само в много специални случаи 
Последната вечер имаше дискотека и по някоя откраданата целувка. Възпитателите зачезнаха да се черпят в местния локал, а ние го ударихме на веселба. На сутринта всички се успаха и за малко да изпуснем автобуса за Брюксел….Имаше разменени червени връзки – белгийските бяха страхотни, още си пазя моята, с подписите на много от сълагерниците. На раздяла имаше сълзи и прегръдки, а спомените отнесохме със себе си и ни топлеха с години. Даже по някоя картичка получавах от белгийската ми любов
Навръщане прекарахме още един ден в Брюксел. Заведоха ни колективно в Макдоналдс За първи път стъпвах там. Няма да забравя вкуса на първия Биг Мак!
Много набързо го разказах, а пак стана дълго. Но аз къси постинги не мога да пиша Особено, ако са носталгични…
Върна ме години назад…и реших да се разпиша!
Бях на 10-11 г., 1980 г. с родителите ми и други роднини, общо 3 коли – на екскурзия за около месец в бившия Съветския съюз. Обиколихме Одеса, Кишинев, Киев, Москва и Ленинград, както се казваше тогава Санкт Петербург. Най-яркият ми спомен – гладните румънчета, наобиколили колите при всяко спиране и скандиращи за дъвка, няколко часовото висене на огромна опашка в най-дъждовния ден от цялото пътуване, за да влезем в мавзолея в Москва , огромното разнообразие от сладолед със страхотен вкус по тогавашните ми спомени и невероятното чувство в Ермитажа и градините на двореца в Санкт Петербург. Останах очарована от този град и искам пак да отида. 
Разбира се, купиха ми кукли – невероятни,големи..такива нямаше в България по това време. И аз си ги пазя като magarence.
Незабравимо лято беше…
Лятото на 1989 г.(май на повечето пишещи спомените са точно от тази интересна година) – студентска бригада в Чехия. 2-3 дни и ние пътувахме с влак, но си беше весело. Там ни храниха в нещо като ресторант. Яденето беше странно за нашия вкус, но по-странното за нас беше, че не даваха хляб. За момичетата както и да е, обаче 19-20 годишни момчета да се нахранят без хляб, е няма как да стане. Като си поискахме първите дни, свикнаха редовно да сервират…черен хляб . Имаше много емоции, влюбвания и разлюбвания, всички момичета се прехласвахме по водачите ни чехи, бяха много готини…Към края на бригадата всеки беше напазарувал и поизхарчил спечелените парички – всяка девойка с по-няколко чифта обувки
…лачените точно излизаха на мода, мохерни блузки и други красоти, ами като нямаше нищо в нашите магазини и си пазарувахме като невидели. Последните дни сме на екскурзия в Прага, всеки с дребни в джоба, а как ще пропуснем да опитаме бира на площада с часовника. Влизаме в бирарията, групираме се по 4 човека и поръчваме по една бира с 4 чаши 
. Сервитьорите така . По същия начин и в сладкарниците, долу-горе по една хапка се случваше да опита всеки. Ех, весел студентски живот беше…
Годината е ’84-та. Семейно тръгваме на ексурзия-почивка. Крайната цел е ГДР (на гости на наши семейни приятели в Лайпциг), но междувременно ще отскочим на гости на вуйчо ми в Унгария. Пътуваме заедно с неговото семейство, като преспиваме в х-л във Видин и рано сутринта (около 04 – 04:30ч.) ще отидем да се наредим на опашката за ферибота Видин-Калафат. Излишно е да казвам, че почти не съм спала в х-ла от вълнение…Най-яко беше на самия ферибот. Колите минават през очистителен гьол и се нареждат по-плътно и от сардини на платформата. Заедно с колите се оказват и по 4бр. ТИР-а. Имах чувството, че тези големи камиони ще ни обърнат точно по средата на Дунав.
За жалост не ни даваха да излизаме от колите. Само пешеходците имаха право да се возят прави и в близост до края на платформата. Ние надничахме през отворените прозорци на колата. Но бих казала, че наред с всички забележителности, които видях в Румъния, Унгария, Чехословакия и ГДР за цял месец, пътуването с фери-то е велико преживяване. Плюс това ти се случва още веднъж – на прибиране от чуждоземската екскурзия. Нещо като черешката на тортата.Иначе за отделните държави… какво да споделя. Много новости, много неща, които у нас (дори сега също) не са на ниво, там са ОК. Културно държане, липса на кражби, чистота и т.н. … Всичко ти прави впечатление и се тюхкаш, защо и у нас не е така.
То са паркове и градинки, то ЗООпаркове, то замъци с прилецащите им паркове, то са кирхета (църкви, готически), то е една малка приказана красота. За музеите им само ще спомена бегло. Пергамон музеум ми взе акъла. Сан-Суси и Потстдам, кулата в Берлин, Рибарските кули, Буда и Пеща, Обуда и най-вече: Маргит. Старое место в Прага, часовника със скелета, площада на кралете в Будапеща…
И понеже бях сравнително малка, то през ’88г. направихме 2-ри едномесечен тур, почти по същите места, но с крайна цел Балтийско море. Ей, тъй… за затвърждаване на знанията
Бях на 13г. през далечната 1979г. Баща ми уреди пътуване с нашата „Жигула“ чрез СБА. Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР, Западен Берлин, ФРГ, Холандия, Белгия, Франция и обратно. Видяхме Будапеща, Прага, Берлин, Амстердам, Брюксел, Париж, Люксембург, Лайпциг, Дрезден. Най-много ми хареса Париж-6 дена го разглеждахме, ходихме и до Версай. Незабравими спомени! На отиване много се впечатлих от Будапеща, но на връщане след Париж, Амстердам и Брюксел не ми изглеждаше толкова красива.
Първото ми излизане в чужбина беше през лятото на 86-та, до Унгария и Чехословакия (тогава още една държава). Спомням си, че в Будапеща бях зашеметен, както от красотата на града, така и от изобилието от стоки и уредбата на магазини и ресторанти. Още тогава си дадох сметка в каква сива, подтискаща мизерия съществуваме ние в България. Тогава ние съществувахме, а не живеехме.
Още пазя снимки на афишите, разлепени по улиците за наскоро отминалия концерт на Queen в Будапеща. Нещо, което в концлагера НРБ беше немислимо.
България заедно със СССР и Румъния бяха най-мизерните държави на цялата окупирана от Сталин територия, наречена соцлагер.
Напълно съгласен. Аз пътувах за първи път 1993 г. до Австрия. Бях 25 годишен и изживях абсолютен културен шок. Беше тъжно човек изведнъж да бъде смачкан от действителността зад Желязната завеса, като контрастът тогава започваше още след Ниш. Внезапно установих колко жалки, мизерни, провинциални, финансово неграмотни, маргинализирани сме били в НРБ. Въпреки цялото плюене по прехода, в много случаи с право, в момента България стои доста прилично на картата на Европа, отчитайки и особеностите , характерни за целия регион на Югоизточна Европа. В момента не ме е срам, въпреки всичките ни кусури да посрещам гости и приятели както от Запад, така и от Изток. След онова първо тъжно пътуване ми се удаде доста да попътувам, както служебно, така и частно и смея да твърдя, че днешна България с всичките си недостатъци е нелошо място за живот, напълно отворена за света както икономически, така и културно и политически.
Да според статистиките малкото щастливци, които са излизали навън, са имали достъп предимно до социалистическите страни. Това се потвърждава и от разказите в статията. Много малък процент от българите са имали възможност да посетят запада, и те са били предимно служебни лица, “отговорни другари“ и вероятно спортисти, музиканти и пр. Таблиците може да видите тук:
http://kiselec1.blogspot.com/2018/06/5-80-500-700-6-8.html