Носталгия по… бионабола

Преди няколко седмици, една снимка на опаковка на фармацевтичния препарат „Bionabol”,  удари в земята по посещаемост и положителни коментари статии, които са далеч по – издържани като фактология и стилистика. Помислих си „Колко малко му трябва на нашият читател, за да започне дискусия”. Почти успях да изпитам и задоволство, ако повода не беше толкова незначителен, а резултата неочаквано впечатлителен. Над 40 коментара, обхващащи всякакви теми, като качеството на месните произведения преди и след 10.11.1989 г., продължителността на живота, ползите и вредите от използването на стимуланти за мускулен растеж и разбира се, задължителните обиди и лични нападки. За мое учудване, разбрах че едно време дори анаболните стероиди са били по – качествени. Веднага си спомних за оня виц, в който няколко старци си препоръчват афродизиаци и единия предлага комбинацията от боб с вафли, защото като войник, много му е помагала.

За качествата на разните анаболи няма да говоря. Темата е доста опасна, а насочеността на сайта е друга. Все пак ще започна с един постсоциалистически личен спомен. Мощните мускулни стимуланти нахлуха в ежедневието на непрофесионалните спортисти, в началото на 90 – те. Дотогава високите резултати и необходимите за тях възстановяващи средства, бяха затворени зад стените на спортните интернати. След идването на т.нар. „демокрация”, на все още неотъпкания бизнес терен, се появиха силовите групировки, съставени от вече безпризорните атлети. Все пак те бяха героите на деня и доста от младите хора се опитваха да приличат на новите си примери за подражание. Тогава изгря звездата на спорта бодибилдинг, а доста от младежите, започнаха да подпомагат телата си, по трудния път на мускулния растеж, използвайки всякакви средства.

В самото обяснение на въпросната снимка, се споменават и така наречените „животински анаболи”. Именно те пък от своя страна, запалиха огъня на дискусията за качеството на отглежданите животни и получаваната от тях продукция. Не знам защо, но някои хора упорито вярват, че е възможно масово производство на хранителни стоки, без изкуствени стимуланти за добитъка, без консерванти, заместители, изкуствени подсладители и оцветители. И през социализма и през капитализма, гарантирам ви и след установяване на Междугалактическия съюз, при индустриалното производство е имало, има и ще има употреба на различни добавки към хранителните стоки. Някои от тях са съвсем безвредни, други са задължителни от към санитарна  гледна точка, трети пък са опасни и подвеждащи потребителя за състава на закупената стока. Това, че нещо не е изписано на етикета, не означава, че не се намира в опаковката.

Както и да е. Нека се върнем върху ефекта от тази иначе семпла публикация. Впечатляващо е колко малко им трябва и на носталгиците и на критиците, за да запалят очевидно късите си фитили и да избухнат, всеки в своята си посока и при това с пълна сила. Един препарат, отдавна изчезнал от пазара (в този си вид), който в същност беше масово познат едва след краха на социализма, послужи за крайъгълен камък на една побългарена политическа дискусия.

Очевидно жаждата за on – line спорове е доста голяма, а намирането на подходяща тема твърде лесно.

Рискувайки да си навлека гнева на около 75% от нашите читатели, ще ви кажа следното: бионабола е опасен боклук, а кренвиршите и преди и сега са по – вредни и от него.

Защо трябва, сериозните дискусии, които би следвало да се движат в границите на политическите и икономическите анализи да се принизяват до нивото на спор за неща, които дори са непознати на повечето хора?

Все си мисля, че прехода трябва да започне на микро ниво. На нивото на индивидуалното съзнание. Едва когато надигнем глави от детайлите и дребнавостите, едва тогава ще видим пътя напред.

Автор: Стоян Гълъбов