Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Ликовете на епохата / Най-голямата фурнаджийска лопата в българската политика

Най-голямата фурнаджийска лопата в българската политика

79c3069-4e0e-5390-9fb6-4a9b76ea0f67Без извинение, ама политиката е курвенска работа. На всички е ясно, че добрият политик, никога не пада по гръб и винаги намира начин да се измъкне и от най сложната ситуация, при това без да му се налага да изпита тежестта на предходните си думи и дела, които с лекота отрича и забравя.

Димитър Казасов, със сигурност не е първият, който се ориентирал по посоката на исторически ветрове, но пък няма друг български политик, който да е взел дейно участие в три преврата, смело да прескача от комунизъм до краен фашизъм и в крайна сметка, грубо да критикува самия Тодор Живков, при това публично. На всичкото отгоре доживява преклонна възраст.

Преди да се съсредоточим върху виртуозните му политически превъплъщения, нека да се запознаем с биографията на този метеоролог, в българската политика.

Димитър (Димо) Тотев Казасов е роден в Трявна на 17 септември 1886 г. Завършва гимназия в Русе през 1904 г. и право в Софийския университет през 1918 г. През 1906-1910 г. учителства в Тутракан, Русе, Бургас, Кула, с. Вонеща вода (Търновско). Пише във вестник „Работническа борба“. Секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917) и редактор на неговия орган в. „Съзнание“ (1914-1920).

dimoКазасов става член на БРСДП през 1902 г., а от 1919 г. участва в нейното централно ръководство. Между 1919 и 1920 г. е народен представител в XVIII-то Народно събрание. Той е председател на стачния комитет по време на голямата Транспортна стачка от 1919-1920, насилствено прекратена от правителството на Александър Стамболийски. Участва в професионалното движение на държавните и общински служители (1910-1920). Паралелно с това още отрано той се изявява и като журналист. Първата му публикация за подвига на Капитан дядо Никола излиза във в. „Ден“ на 3 август 1906 г., а първата му книга излиза през 1915. През 1913 година основава синдикалното списание „Бъдеще“. През 1919 е главен редактор на вестник „Трибуна“. Деец на БРСДП (ш.с.), член на ЦК на партията (1919-1926). От 1920 до 9 юни 1923 г. е главен редактор на нейния печатен орган в. „Народ“. След 9 септември 1944 г. сътрудничи на меродавните издания „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, „Кооперативно село“.

Следват няколко години извън политическата сцена, а след тях той възкръсва като главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения (1950-1953), възлова длъжност, която изисква от него не толкова познания, колкото налагане на цензура и изготвяне на прочутия Списък на забранената и вредна литература със Заповед № 32 от 2 октомври 1952. През 1953 г. се оттегля от обществения живот и публикува няколко мемоарни книги.

По време на писателската си дейност, написва и публикува 32 „малки и големи книги“ с обем общо около 6500 страници.

ISKRIЛегендата разказва, че Димо Казасов имал на главата си само един косъм. Всяка сутрин го показвал през прозореца и това растение сочело накъде духа вятърът на промяната и в каква политическа посока трябва да поеме неговият стопанин.

Политическото му кръщение е през 1902 г., когато се влива в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия. Следната година тя се цепи на тесни и широки социалисти. Казасов отива при широканците. През 1908 г. към тях се присъединява изгоненият от Димитър Благоев кръг „Пролетарий“ и партията се преименува на БРСДП (обединена). С бюлетината на обединените социалдемократи Димо Казасов прекрачва прага на парламента. През 1919 г. той е избран за народен представител от Видинско в ХVIII народно събрание. Димо изнася пламенни речи, задава неудобни въпроси, дава убедителни отговори. Политическата ситуация обаче не е благоприятна за дарования като Казасов. С изборни насилия и задкулисни машинации оранжевите не му позволяват да влезе в следващите парламенти. Димо го няма в ХIХ народно събрание, пропуска и ХХ.

Александър Цанков успява да го привлече на страната на деветоюнските заговорници и той разгръща организаторския си талант. След „светлия деветоюнски ден“, както го нарича, Казасов отново е в парламента. ХХI народно събрание е открито на 9 декември 1923 г.  Той е министър на железниците, пощите и телеграфите и заедно с това – депутат социалдемократ. Следвайки непогрешмите си инстинкти, през 1924 г. Димо си подава оставката като министър, през 1926 г. напуска и партията.

Казасов не стои бездеен. Веднага създава две формации – Социалдемократическа федерация и политически кръг „Звено“. Федерацията е мимолетна, но кръгът оставя трайна диря в историята на България. „Звено“ групира политици с различен цвят, интелектуалци и военни, недоволни от управлението на Народния блок са омешани в редиците му.

Впечатлен от личността и идеите на Бенито Мусолини и след срешите си с него през 1932 г., той заключава: „Най-добре е без партии!“, и се завърта крайно вдясно към откровения фашизъм. В България най-близо до Мусолини е Александър Цанков. По тази причина през януари 1934 г. Димо Казасов се хвърля в прегръдките на стария познайник. Присъединява се към неговото Народно социално движение. То копира структурите на италианския фашизъм и германския националсоциализъм.

Заедно с Военния съюз и „Звено“ движението на Цанков извършва преврата на 19 май 1934 г. Партиите са забранени, конституцията е отменена, Народното събрание е разпуснато. Димо Казасов заминава пълномощен министър в Белград.

През 1938 г. парламентаризмът е възстановен, но косъмът на Казасов сочи, че е опасно да влиза в пленарната зала. Димо предпочита да се включи в нелегалния Отечествен фронт, който прави преврата на Девети септември 1944 г. Косъмът е познал – депутатите от ХХV народно събрание са изправени пред Народен съд и пратени на ешафода Насрочени са избори за нов ХХVI парламент. Той е открит на 15 декември 1945 г. България е гласувала доверие на 279 депутати: комунисти, земеделци, звенари, социалдемократи и радикали. Плюс един независим – Димо Тотев Казасов!

Освен народен представител, след 9 септември Димо Казасов е министър на пропагандата в първото ОФ правителство. Във второто и третото е министър на информацията и изкуствата.

Въпреки, че добре успява да се уреди през годините на Народна република България, опирайки се на вече преклонната си възраст, той отправя редици критики към народната власт, като дори написва  едно дълго писмо до Тодор Живков.

Dimo-Kazasov-9„Но нима в нашето социалистическо отечество критиката е грях, а не длъжност? Печалното е, че тази длъжност не се изпълнява публично и отговорно, а с приближени едно до друго уши. Но за тая порочна практика е виновна властта, която се е въздигнала до безпогрешен, недосегаем и неподлежащ на критика факт.”

През 70 – те години на ХХ век, на един конгрес на Съюза на българските журналисти, той прави следното изказване:

“Нашата журналистика е лъжовна! Тя не казва истината! Тя се занимава като слугиня само да обслужва властта. Но това е пагубно за всяка власт. Това е пагубно за демократичната държава. И ако не сега, то все един ден ще го разберете…”

Макар и на място, критиката оставя присъстващите безмълвни.

Въпреки тези постъпки, Димо Казасов доживява почтените 94 години и си отива от този свят на 28 юли 1980 година, в град София.

Автор: Стоян Гълъбов

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //