Стахановци, ударници, първенци и многомашинници – с тях изгряваше Денят на труда Първи май в соцепохата. Те бяха примерът на трудовия народ и винаги маршируваха в челните редици на манифестантите, а гърдите им бяха окичени с ордени за заслуги на трудовия фронт.
От високоговорителите ехтеше „Дружна песен нек да екне, песен, песен на труда! На сърца ни да олекне, да живей, живей труда!“ или пък „Работници, работнички, от вси страни, сплотете се!“. Върволицата от трудещи се приветстваше партийното и държавно ръководство, а на трибуната освен партийните ръководители бяха и челниците в труда. Всяко предприятие имаше своя представителна група на манифестацията. Тържествените колони с работници и служители минаваха пред трибуната и скандираха „Слава на БКП“, „Слава на КПСС“, „Вечна дружба“ . След манифестацията следваше тържествен обяд в някой ресторант или вкъщи на печено агнешко.

1. Портретите на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на ЦК на КПСС мако преди началото на Първомайската манифестация в София, 80-те
Спомени от Народната република socbg.com









Точно по същия начин, принудително манифестирахме и на 1 Май 1986 под радиоактивния чернобилски дъжд. След по-малко от две години една съученичка почина от рядка форма на левкимия.
А твоя ред скоро ли идва бе бастун?
Дядо ми също почина от левкемия…., далеч преди 1986-а.
Колко е жалко да си купен болшевишки трол. Вонящ отвън и отвътре, готов и майка си да продаде за жълтите стотинки, които червените животни плащат за писане на простащини.
Колко нафта си изпил тази вечер??? Жалък безмозъчен кроманьонец!!!