През 1986 г. антитерористите от Враня излитат на единствената си задгранична мисия свързана с освобождаването на похитен от ирански пътници български самолет на източноберлинското летище Шьонефелд.
Летище Шьонефелд, Берлин, 2 октомври 1986 г.


По секретния телефон набира дежурния по МВР. Отсреща гласът на колегата му е тревожен: „На 2 октомври самолет на авиокомпания „Балкан“, изпълняващ чартърен полет от Бургас за Берлин, е задържан от похитители на летище Шьонефелд… “ Не е необходимо повече, за да се разбере, че ги чака сериозна работа. Подполковник Велков заповядва на дежурния да извика началник-щаба, командирите на отряди и резервния дежурен отряд. След разговор с началника на направление „Терор“ генерал- майор Сава Джендов и заместник-началника на Второ главно управление на Държавна сигурност генерал-майор Иван Иванов картината съвсем се изяснява. По последни данни положението в Берлин продължава да е напрегнато и похитителите не са се отказали от искането си самолетът да излети за Стокхолм – Швеция. Източногерманските власти протакат преговорите за печелене на време. Самолетът е изведен на техническа стоянка между два хангара, като опашната му част е насочена към висока глуха стена. Целият район е отцепен от източногерманската полиция, но проблемът с похитителите трябва да има българско решение. След краткия анализ на ситуацията решението е взето: 16 командоси да се подготвят за операцията и да имат готовност за полет до Берлин.

В 9,30 ч. групата тръгва за летището. Задачата е ясна: да се отиде на място и да се действа във взаимодействие с източногерманските власти в зависимост от обстановката. Оказва се, че няма пряк полет за Берлин. Решението го предлага БГА „Балкан“ – ТУ-154, изпълняващ чартърен полет от Варна за Берлин, е отклонен през София. За командосите е изолиран първокласният салон. Немските туристи, намиращи се в самолета, така и не разбират дори и след приземяването на летище „Шьонефелд , че техни спътници са елитните български „червени барети“.

Докато трае подготовката на операцията, изведнъж възниква проблем – на целия летищен комплекс е наложена пълна блокада.
Причината за това е предстоящото излитане на държавния глава Ерих Хонекер за Москва за първата му среща с Михаил Горбачов. Времето за принудителното бездействие се използва пълноценно. Нашите командоси планират в детайли операцията за овладяването на самолета. Около 13,30 ч. командирът на баретите предлага на сформирания щаб плана за операцията. Съгласно него командосите, разделени на 5 щурмови групи, овладяват пилотската кабина и първия салон, изтикват иранците в последния и осигуряват достъпа на представители на българските и немските власти, които им съобщават, че ще бъдат върнати в България.
Планът се приема и нашите барети получават зелена светлина за операцията. До нейното начало от ръководство „Въздушно движение“ успяват да предупредят екипажа за предстоящите действия, а на иранците се съобщава, че шведските власти са дали съгласие да ги приемат на своя територия и че трябва да се прехвърлят в новия подготвен за полет самолет.

Бордовият часовник скоро ще покаже 14.30 часа. От кулата на ръководство „Въздушно движение“ съобщават че идва автобус, за да прехвърли пътниците в новия самолет. Иранците трябва да заемат местата си…
Автобусът вече се е заврял под носа на самолета. Пневматиката на предната врата тихо изсъсква и баретите от четирите щурмови групи като пантери се изнизват от автобуса и заемат позиции под туловището на самолета. По предварителния план командосите нахлуват в самолета. Иранците от втория салон оказват отчаяна съпротива. Мелето е неописуемо. Писъци кръв и пращене на кости огласят сервизните помещения. Битката с яките иранци не е лека, но въпреки това не след дълго невъоръжените български командосите ги изтласкват все по-назад в самолета. Настъпва невъобразима паника. Тясното пространство се изпълва с гневни мъжки крясъци, женски писъци и детски плач. Цялата пътека между креслата е заприщена от мъже с камуфлажни униформи.
Година по-късно Велков ще си спомни „Неочаквано бях връхлетян от мечка. Беше як мъжага, който ми остави чувството, че съм се блъснал в стена. Макар, че и аз не бях под 100-те килограма, съпротивата, която срещанах от иранеца ме изненада. Нямаше да е така, ако предварително знаех, както се оказа по-късно, че каратист с черен пояс.
За по-малко от пет минути дванайсетте командоси успяват да изпразнят двата салона и да натикат всички иранци в последния, намиращ се в опашната част на самолета, от който няма изход. Командирът на баретите веднага разполага шестима командоси на пътеката между креслата, докато останалите заедно с петте стюардеси оказват първа помощ на пострадалите в освободения салон.
Представители на българските и немските власти съобщават на иранците, че ще бъдат върнати заедно със самолета в Бургас. Обстановката отново е взривена. Минава повече от половин час, докато нашите момчета успеят да овладеят положението и успокоят разбеснелите се азиатци. Иранците се съгласяват да излъчат свой представител, с когото да започнат преговори. Парламентьорът е възрастен човек, по професия учител, владеещ свободно английския език. Повече от час преминава в продължителни пазарлъци. Накрая иранецът иска писмен документ, с който да им бъде гарантирано, че няма да бъдат върнати в Турция. „Да им подпишем, пък после ще го мислим!“ – категоричен е подполковник Велков. За да се осигури безпроблемното транспортиране на самолета, екипажа и пътниците, се стига до извода, че действително трябва да се направи компромис и да им се предостави все пак някакъв писмен текст. Под обещанието, което няма никаква юридическа стойност, се подписват командирът на българските антитерористи подполковник Велков и представителят на Второ тлавно управление на МВР.
Докато продължават преговорите, екипажът подготвя самолета за полет до Бургас. Въпреки близо 24-те часа безсъние пилотите стискат зъби и са готови да изпълнят своя дълг. Командосите заедно със стюардесите проверяват освободените помещения, кетеринга. Безпокойство буди фактът, че от касите липсват бутилки с коняк, вино и безалкохолни напитки. Стъкленият амбалаж може да се превърне, както го доказват събитията, в страшно оръжие, а няма никаква възможност за пълен обиск на багажа на пътниците. Междувременно двама от командосите с помощта на немците докарват оръжието, боеприпасите и спецоборудването на отряда от временната база в самолета. Немските гранични власти предават на подполковник Велков паспортите на пасажерите и около 17,00 ч. напускат самолета. Самолетът е буксиран на подходящо място за зареждане с керосин.


жените и децата. Иранецът със сърдечната криза веднага е поет от кардиолози. Мъжете, особено най-агресивните, попадат в „прегръдката“ на униформени милиционери, които ги обискират детайлно още на място. Започва проверката на личния багаж и на куфарите.
Подполковник Велков се отправя към кабинета на началника на Граничния контролно-пропускателен пункт. Време е да се погрижи за момчетата си. Докато шефът на ГКПП-то му обяснява, че поисканият ЯК-40 за превозването на командосите каца, закритият телефон иззвънява. От другата страна на линията е началникът на Окръжното управление на МВР в Бургас генерал-майор Андонов. С цялата си власт генералът му заповядва командосите да имат готовност да ескортират иранците още тази вечер до ГКПП – Малко Търново. Подполковникът се опитва да му обясни, че това е абсурд, че сред иранците има болни и ранени, че момчетата му са уморени и е лудост да се пътува през нощта за границата…
Към 22,30 часа баретите се настаняват в приземилия се ЯК. От кетеринга са се погрижили да има бордни закуски и кафе. Докато командосите отпускат нерви и мускули, идва заместник-началникът на Окръжното управление на МВР по ДС полковник Мартинов. Подполковник Велков е извикан на телефона, където отново е генерал Андонов, който настоява командосите да съпроводят иранците до Малко Търново.
Командирът на баретите след кратък размисъл набира по закрития телефон началника на направление „Терор“ генерал-майор Сава Джендов. Докладва му накратко обстановката, състоянието на пътниците и на командосите. Генерал Джендов го изслушва търпеливо и му разпорежда да остави шестима от баретите в помощ на милиционерите.
Около освободения от похитителите самолет цари делово спокойствие. Обиските почти са приключили. Показват му „реколтата“ – джобни и бръснарски ножчета, счупени бутилки, няколко бръснача. Да им се чудиш на тия от Граничния контрол на бургаското летище – все едно че 80-те иранци не са прекарвани през металдетекторите и рентгена за багажа, а са товарени на селскостопанско летище! Плюе ядно, псува на ум и се качва на колата. В притихналия ЯК-40 момчетата му го чакат, предусещайки очакващото ги безсъние. Подполковник Велков ги строява пред самолета и им обяснява новата ситуация – шестима ще трябва да останат да охраняват през нощта иранците и на сутринта да ги конвоират до турската граница заедно с милиционерите. Доброволците да направят крачка напред. Крачката е направена от всички като един. Но подполковникът избира само шестима със старши капитан Димитър Стефанов – Стьопата. Оставят дългото оръжие и се въоръжават само с бразилските револвери „Тауърс“ със стоппатрони. ЯК-ът с останалите излита за София…
Автор: Пламен Григоров
Из книгата „Червените барети- командосите от СОБТ“, изд. „Распер“-2010 г.
…………………………………………………………………
По време на съществуването си СОБТ (наричан често „баретите”или „червените барети”) участва във възлови операции. До 1989 г. те са общо 11. Операциите са от изключително важно значение за българското общество. Ето и три от най-известните от тях, за които можете да прочетете тук:
- 24 май 1981 г. Бургас – пътнически самолет ДС-9 на турските авиолинии, изпълняващ редовен полет до Бургас, е похитен от четири въоръжени лица на летище Бургас с 86 пътници на борда и целия екипаж. Отрядът се намесва успешно и освобождава самолета от турските терористи;
- 1983 г. София – Варна – български похитители отвличат наш самолет, летящ от София за Варна. Заповядват на екипажа да лети за Виена. Властите във Варна, за да заблудят похитителите гасят осветлението на морския град. След приземяването на самолета, баретите го щурмуват;юли 1987 г.
- 7 юли 1987 г. Странджа – две отвлечени деца от турци и по пътя за Турската граница в Странджа е организирана атака от спецчастите. Терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран;
Спомени от Народната република socbg.com
