Къде са днес шефовете на Комсомола

ДКМС бе единствената и задължителна организация за юношите. Практически всички, завършили осми клас в България преди 1989 година, трябваше да са нейни членове. Изключването от ДКМС означаваше големи проблеми за съответния младеж – не го приемаха на работа, не можеше да продължи образованието си, а момчетата, подлежащи на военна служба, биваха разпределяни в по-неатрактивни поделения.

ДКМС е абревиатурата на Димитровския комунистически младежки съюз. В него до 1989 г. задължително членуваха всички младежи от 15 до 28 години и бяха наричани комсомолци по популярното съкращение в Съветския съюз – Комсомол (от „КОМмунистический СОюз МОЛодежи“).

В официалния марш на ДКМС се пееше:

Комсомол, Комсомол,

ти летиш като сокол!

Соколът е граблива птица, но пък е най-бързо летящата – достига до 400 км/ч при пикиране и до 200 км/ч при хоризонтален полет. Предполага се, че летежът и хубавата рима са наддяляли соколът да бъде одобрен за символ на комсомолците.

Димитровският комунистически младежки съюз умря на конгрес в края на февруари 1990 г. и на освободеното място избуя Българска демократична младеж (БДМ). Последният първи секретар на Комсомола Евгени Узунов предаде щафетата на Росен Карадимов и той оглави Бадема, както иронично нарекоха новото младежко създание. После БДМ тихомълком се спомина.

Бизнесът и политиката приютиха някогашните шефовете на Комсомола и БДМ – „бойния резерв на БКП“, както гласеше популярното идеологическо клише. Днес повечето от тях са преуспяващи бизнесмени или известни политици в лявото пространство.

Една от най-иявените лидери на организацията, която често се появяваше рамо до рамо с Първия е другарката Станка Шопова. Особено стремителен е нейният политически възход след смъртта на Людмила Живкова през лятото на 1981 г. Тогава (ноември 1981-март 1986) тя бе първи секретар на ЦК на ДКМС. И любимка на Тато. Някои предполагаха, че той вижда в нея починалата си дъщеря Людмила Живкова. Поне по прическите двете наистина си приличаха.

В устава на ДКМС капитализмът бе сочен като зло, срещу което съвестният комсомолец трябва да се бори. Но очевидно г-жа Шопова не е била сред съвестните комсомолци, защото е развила бурна капиталистическа дейност в годините на прехода.

Шопова, която тогава управляваше комсомола с желязна ръка, подпомагана все от мъже (Надежда Михайлова не е първооткривателката на тази практика), сега не се занимава с партийна работа. Няколко пъти активисти на БКП и БСП са се опитвали да я приобщят отново към политиката, но тя отказвала.

Днес Станка Шопова е бизнесдама и общественичка, която работи за добрите отношения между България и страните от бившия СССР.

След идването на демокрацията медиите рядко обръщаха внимание на Шопова – от време на време се твърдеше, че тя има ново амплоа – станала е поетеса и член на борда на Ортодоксалната банка.

Днес тя е член на съвета на директорите на „СОК Камчия“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на компанията е Департаментът по имуществото на град Москва.

Освен това тя е председател на съвета на директорите на „Орел – Агро холдинг“, свързано с бившия депутат от БСП Добромир Гущеров, управител и мажоритарен собственик на компанията „Агенция Русия днес“, както и управител на редица други дружества.

Кариерата на Станка Шопова започва с един танц преди близо три десетилетия. Тогава студентката от Сливен, която още не е омъжена, се казва Вангелова и присъства на приема, даден от Тодор Живков по случай 8 декември. Първият човек в държавата я кани на танц. Не е известно какво са си говорили двамата на дансинга през следващите пет минути, но те изстрелват младата жена към висините на държавата. След няколко дни тя става секретар на ЦК на комсомола.

През ноември 1981 г. тя оглавява комсомола, а през 1986 г. вече е секретар на градския комитет на столичната партийна организация. На 4 юли 1989 г. едновременно с Владимир Живков става завеждащ-отдел в ЦК на БКП. Сигурно щеше да заеме мястото на Людмила Живкова в политбюро, ако самият Тодор Живков не беше свален от власт.

Като много други партийни функционери Шопова се прехвърли от политиката в бизнеса, като използва старите си връзки. Тя стана партньор на Юрий Лужков, който бе кмет на Москва, преди Владимир Путин да го изхвърли от поста. Върху споменатия по-горе терен на устието на Камчия нейната фондация „Устойчиво развитие за България“ заедно с московския фонд „Сътрудничество“, където председател на настоятелството е Лужков, строи вилно селище. По принцип местността Камчийски пясъци бе защитена територия и там не можеше да се изгражда нищо. Не и за активната комсомолка Шопова обаче. Преди няколко години по настояване на инвеститорите, разбирай комсомолката капиталистка Шопова, съдът отмени защитения статут на територията и позволи изливането на бетон.

Станка Шопова има успешни търговски връзки и с Куба. Твърди се, че днес тя е една от най-богатите бизнес дами в България.

Енчо Москов ръководи ДКМС от декември 1971 до 23 март 1976. Свален е на пленум на ЦК на БКП заради „лоша кадрова политика“. Всъщност е заради голи купони с много жени и водка. Любителят на женската красота, питиетата и купоните си навлича гнева на живков заради нарушаване на морала в организацията.

По негово време зевзеците пеят „Който падне пиян от стола, ще го изключим от Комсомола“

Москов повежда българската младеж, след като 3 г. е бил секретар на окръжния комитет на БКП в Ямбол.

 След разжалването му Москов е пратен директор на малък завод в Гара Искър, после оглавява Комбинат за полуцелулоза и хартия в същия град. След няколко години е изпратен в Коми като секретар на районния комитет на БКП.

Оттам се издига до секретар на партийния комитет в Москва. Връща се в България през 1987 г. и става зам.-директор на Комитета за горите и горската промишленост. През 1990 г. започва частен бизнес заедно с двамата си братя.

Създават фирма „Инекскар“ за машинен дизайн, програмиране, производство, продажба и сервизно обслужване на автомобили и електронна апаратура. След няколко години я разделят на три и Москов кръщава своята „Инекс интернационал“.

Изнася американски системи за Русия. Около две години работи при Илия Павлов -ръководи дърводобивното му предприятие в Украйна.

Сега Енчо Москов е почетен председател на Националното движение „Русофили“.

Основтелят на политическо движение „Содиалдемократи“ Андрей Бунджулов командва комсомола от март 1986 г. до юли 1989 г. „Течеше Горбачовата перестройка. А в България все по-ясно се усещаше, че нещо не е наред, че е сбъркано и има нужда от реформи“, разказва Бунджулов. Той станал първи секретар на ЦК на ДКМС съвсем неочаквано. Преди да го изберат за първи, бил само секретар (1982-1986 г.). Политбюро написало в свой документ, че младежката организация, и то най-вече ресорът на Бунджулов – студенти и учащи се – не си върши работата. „Мислех си, че съм си изиграл ролята в комсомола и ми предстои напускане. Но изведнъж, доста неочаквано, ни извикаха със Станка Шопова на едно заседание на Политбюро и ни сведоха, че е взето решение Станка да оглави Софийския градски комитет на БКП, а аз – комсомола“, разказва Бунджулов.

Годините му на първи секретар били доста бурни. Искал да демократизира системата, ДКМС да има самостоятелна роля, реално избрани ръководители, а не определени от компартията. „Но тази линия не се възприемаше от Голямата къща, както наричахме ЦК на БКП“, разказва Бунджулов.

Реформаторските му идеи стигнали дотам, че на конгреса на ДКМС през 1987 г. се отказали от пионерското приветствие и махнали портрета на Тодор Живков от залата. „Самият Живков не се изказа, въпреки че винаги го правеше. Знам, че е трябвало да говори за идеалите на младежта. Всички се питахме защо не се изказва, приехме го като оценка на линията на ръководството на комсомола“, спомня си Бунджулов. По-късно разбрал, че Живков е преценил, че речта му няма да бъде приета добре, и затова не я е произнесъл.

„В този период комсомолът се намираше между чука и наковалнята. Между амбициите на Живков да изпревари Горбачов по реформаторски идеи и в същото време да запази личната си власт“, казва Бунджулов.

Той също е свален от поста, но за недостатъчна вярност.

По онова време бил асистент на Стоян Михайлов по социология на социалистическото управление. А Михайлов заради критиките си към ръководството на партията бил освободен като член на Секретариата на ЦК на БКП. Още тогава Бунджулов знаел, че това ще се отрази пряко на съдбата му. Така и станало. „В края на 1988 г. Тодор Живков ме извика при себе си. Мислех, че ме вика, за да ме махне. А той ми обясни, че ЦК на БКП има нужда от млади и умни хора и ме направи член на ЦК на БКП. Бях шашардисан. Зададох си въпроса какво означава това. А това просто беше двойната игра на Живков. Те бяха уплашени, че ще застана зад Михайлов, и за да ми запушат устата, превантивно ме направиха част от тях. А след това ме свалиха от поста първи секретар на комсомола. Един вид Живков ми даде моркова, а после ме халоса с тоягата“, тълкува Бунджулов.

Имало, разбира се, и други причини освен асистентството. Бунджулов представил стратегия за реформиране на комсомола. Според нея ДКМС трябвало да се закрие и да се раздели на четири реални организации: студентска, средношколска – тип скаутска, работническа и селска. Държавното финансиране за младежките дейности трябвало да минава през един съвет на тези 4 младежки организации. Естествено концепцията не минала. През април 1989 г. Димитър Стоянов като член на ЦК на БКП и секретар по организационните въпроси, отговарящ и за комсомола, извикал Бунджулов на едно заседание на партийната организационна комисия към Политбюро. „Дори пазя стенограмата от това заседание. Направо ни разпиляха, обявиха ни за черногледи, че не подкрепяме априлската линия, че отстъпваме от принципите на комунистическото възпитание, че работим за плурализъм в комсомола и т. н.“, разказва Бунджулов.

Възродителният процес пък бил използван като последен повод за освобождаването му. „Тогава главната задача на комсомола бе да прибере реколтата. Обвиняваха ме, че вместо да организирам прибирането й, обикалям в тези райони и водя със себе си журналисти от „Народна младеж“, спомня си Бунджулов.

Освобождават го от поста през юли 1989 г. и го правят зам.-министър на образованието. Като мотив за смяната му се изтъква, че комсомолът трябва да бъде укрепен, че пред ЦК на ДКМС има нови задачи, че той трябва да е боевият резерв на БКП.

Сега Бунджулов казва, че въпреки „цялата тази идиотщина“ комсомолът вършел и полезни неща, които трябвало да бъдат съхранени. Едно от тях например били компютърните клубове по места. „Вместо това, след рухването на комсомола,  сега дори няма държавна политика за младежта, казва Бунджулов.

След 10 ноември той бил обявен за живковист и изхвърлен от ръководството на БКП. „Отдадох се на второто си „аз“ – науката и преподавателската дейност.“ Бунджулов до ден-днешен преподава в Пловдивския университет и УНСС социология на политиката и социология на историята. Той бе член на идейното течение в БСП „Обединение за социална демокрация“ от самото му създаване през 1992 г. А в началото на 1997 г. напусна БСП и стана един от учредителите на Евролевицата. След това напусна и Евролевицата и бе сред учредителите на Политическо движение „Социалдемократи“. Сега е председател на Гражданския съвет на „Социалдемократи“, преподавател и общественик.

В средата на юли 1989 г. Тодор Живков вика при себе си Евгени Узунов, бивш секретар на ЦК на ДКМС, и му казва: „Освобождаваме Андрей Бунджулов. Ти оглавяваш новия екип в ДКМС като преходна фигура на промяната. Трябва да подготвиш нови млади хора за година, година и половина и се връщаш към други дейности…“

Тогава държавата тихо клокочеше, подклаждана от активизиралите се дисиденти и неформали, от изпуснатата енергия на конгресите на творческите съюзи и, разбира се, от Горбачовата перестройка. И сроковете се оказват много по-кратки от прогнозите на Живков. На 4 август 1989 г. Узунов оглавява ДКМС, на 10 ноември Живков пада, на 24 декември Росен Карадимов оглавява наследника на Комсомола – БДМ.

След като е зам.-министър на финансите в двете правителства на Андрей Луканов, Евгени Узунов, последният лидер на ДКМС, запазва поста си (от квотата на БСП) и в кабинета „Попов“, когато министър става Иван Костов. От 6 август 1990 г. до 24 май 1992 г е началник на Главно управление „Митници“.

През 1993 г. става изпълнителен директор на Първа източна международна банка (ПИМБ), известна като банката на СИК и „Интергруп“ АД. Сред акционерите тогава са Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо

В едно интервю Евгени Узунов ми каза, че отишъл в банката след 8 месеца без работа и след покана на преподавателя си по бюджет от Висшия финансово-счетоводен институт „Д. А. Ценов“ в Свищов проф. Методи Христов.

През юли 1996 г. по предложение на Красимир Премянов Евгени Узунов става подуправител на БНБ. Само след половин година правителството на Виденов пада и през юни 1997 г. със Закона за валутния борд е прекратен мандатът на целия управляващ екип на БНБ.

Евгени Узунов става един от шефовете на „Стара планина холдинг“, правоприемник на бившия Централен приватизационен фонд. Холдингът е акционер с 34% в акционерното дружество „София сити къмпани“.

През 2007 г. Сергей Станишев прибра Евгени Узунов под червените знамена на „Позитано“ и го направи член на Висшия съвет на БСП.

След промените в Изпълнителното бюро Узунов стана един от шестимата секретари на Станишев и оглави постоянния предизборен център. На парламентарните избори през 2009 г. Евгени Узунов стана единственият червен депутат от Ловеч.

Днес бившият зам.-председател на БСП и шеф на Комсомола Евгений Узунов е милиардер в евро, при това напълно законно. Той притежава забележително количество акции в няколко холдинга. Единият от тях – „Стара планина“, е един от най-печелившите в най-новата история на България.

Последният шеф на ДКМС и негов доброволен „убиец“ е Росен Карадимов,  сега активист на движение „Социалдемократи“ и адвокат. Той поема поста на 21 декември 1989 г., когато е само на 26 години. „Станах съвсем изненадващо първи секретар. Дотогава, за да станеш такъв, трябваше всичко да си върви по йерархията, а аз бях само секретар на университетския комитет на комсомола в Софийския университет. Даже още не си бях взел държавните изпити“, разказва Карадимов. „Това бе единствената организация, която не бе взела отношение по промените от ноември 1989 г. Дори Светият синод бе излязъл с декларация“, казва той. Припомня си, че в този период в университета се появила Федерацията на независимите студентски дружества на Емил Кошлуков. Имахме добър диалог с Кошлуков. Очевидно Андрей Луканов беше забелязал това и в моето назначение видя единствения адекватен ход, който можеше да направи БКП. Не заради мен, а защото партията просто нямаше идея какво да прави с комсомола“, смята Карадимов.

На 20 декември 1989 г. късно вечерта му се обадили от кабинета на тогавашния комсомолски шеф Евгени Узунов и го извикали на среща. „За първи път влизах в сградата, в този кабинет. Узунов ми каза, че ще ме предложи за първи секретар на ЦК на ДКМС“, разказва Карадимов. „Отказах, но той ме помоли да размисля до сутринта. Тогава в 4 часа през нощта отидох при баща ми, който е николапетковист. А той ми каза: „Не мога да те спра. И ми даде два съвета, които помня и до днес“, продължава разказа си Карадимов. Първият съвет, който получил, е никога да не преследва политически противник докрай, защото тогава от него ще стане агресивен враг. А вторият – че ако иска да се занимава с политика, трябва да е готов да влезе в затвора. „И така, на 21 декември, след дълъг и труден пленум в 4 сутринта вече бях избран за първи секретар. Първото нещо, което направих, бе да съкратя щата на ЦК с 90%, да намаля заплатите и да забраня волгите“, казва сега Карадимов. В същото време обаче разбрал, че комсомолът в този му вид няма перспектива и започнал подготовката за извънреден конгрес. През февруари 1990 г. комсомолът се саморазпусна и бе създадена Българска демократична младеж – БДМ, която самата младеж наричаше „бадема“. „Една прекрасна, но неадекватна за времето си идея. Оказа се, че е невъзможно в свръхполитизирана България да се изгради една национална независима младежка организация като структура на гражданското общество“, коси се Карадимов. По време на конгреса пък Кошлуков направил митинг пред НДК за избирането на Карадимов за лидер на новата структура.

„Тогава имаше една авангардна група „Градът“, която бяхме наели. Поръчахме й един огромен дървен хамелеон, който бе поставен пред НДК. На него, вместо люспи, бяхме заковали стотици комсомолски книжки. Всички мислеха, че това е дело на Кошлуков и така залата се консолидира и комсомолът бе закрит. А всъщност ние го бяхме поръчали“, разкрива последният първи секретар на ДКМС.

След създаването на БДМ младежите правят хепънинги из цялата страна. Тогава символът на победата с двата пръста, който по-късно стана емблема на СДС, бил техен. „Единни пред кризата“ бе лозунгът ни, но всички ни се смееха“, казва Карадимов.

Той напуска организацията в края на 1990 г. Хвърлил си оставката, когато в. „Факс“ (издание на БДМ) без негово знание публикувал списък на агентите от VI управление на Държавна сигурност – депутати във Великото народно събрание. „Очевидно това беше поръчка на службите. Имаше направо невероятни имена“, обяснява своята версия за случая Карадимов. Ямболецът Росен Карадимов като шеф на БДМ участва в Кръглата маса (1989-1990) от квотата на БКП. Беше червен депутат във ВНС и 37-ото НС. От 1991 до 1997 г. е зам.-председател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. После премина в Евролевицата, през 1998 г. стана член на ръководството и говорител на партията.

След провала се отказа от политиката и регистрира адвокатска кантора „Карадимов“. Една от главните задачи бе да се грижи за доброто юридическо здраве на „Литекс“. Всекидневието на новоизпечения адвокат преминаваше предимно сред пищните селянки на Стоян Венев и мистичните жени на плевенския художник Петър Мичев -картини от колекцията на Гриша Ганчев, украсяващи кабинета на Карадимов

Когато през 2005 г. Сергей Станишев стана премиер, направи Карадимов свой съветник по въпросите за присъединяването ни към ЕС. За изборите през 2009 г. той се опита да влезе в парламента като мажоритарен кандидат от Добрич, но не успя.

В едно свое интервю Весела Лечева каза, че в края на управленския мандат на Станишев двама управлявали държавата – Росен Карадимов и Делян Пеевски.

Днес Карадимов отново се е посветил на адвокатството и бизнесите си за милиони.

Вторите в Комсомола

Николай Камов бе един от запомнящите се секретари на ЦК на ДКМС. След 1990 г. изкара два парламента като червен депутат и един като евролястовица. След като се скараха с лидера Александър Томов-Лупи създаде ПД „Социалдемократи“ и се върна в парламента под крилото на майката БСП. Но вече си беше спечелил славата на ренегат, колегите му не го долюбваха и той изпадна безславно от червената каруца на следващите избори.

Друг виден комсомолски лидер бе Красимир Премянов – секретар на ЦК на ДКМС по международните въпроси и културата по времето на Станка Шопова. Когато тя е сменена от Бунджулов, Премянов е изпратен като партиен секретар на район „Приморски“ в родната Варна.

10 ноември го сварва на същия пост, но в кметство „Прогрес“. Едновременно с това учи политология в Академията за обществени науки в Москва.

Бе депутат във ВНС и в 36-ото НС, а в 37-ото оглави червената парламентарна група. Като дясна ръка на Виденов не бе допуснат на избираемо място и не влезе в 38-ото НС. Стана зам.-шеф на Съвета по законност, ред и сигурност във ВПС на БСП.

Започва да изкарва хляба си като адвокат със собствена кантора. Беше и зам.-председател на българо-гръцкия юридически клуб. Неотдавна Премянов замрази членството си в БСП, тъй като оглави Съюза на тракийските дружества.

Като секретар в ДКМС Премянов е сменен от Александър Мирчев, който остава и при Росен Карадимов. Мирчев бе говорител на БКП на кръглата маса. После печели стипендия за обучение в САЩ и остана зад океана. Сега ръководи консултантска агенция във Вашингтон, която съветва американското правителство по балкански проблеми.

Освен Мирчев ролята на мост приемник между Евгени Узунов и Карадимов, е пловдивският комсомолец Антон Величков. Той е един от мозъците на БДМ. Величков премина в бизнеса.

Завъртя фабрика за кроасани в Пловдив, нейно производство беше марката „22 карата“. Днес на името на в Антон Величков ДАКСИ са записани няколко фирми, от които личи, че агробизнесът е най-новата любов на комсомолеца бизнесмен.