…или защо индустриалното чудо на Враца се превърна в един грохнал гигант
Индустриалното чудо на Враца

По този повод бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов, който е е изчислявал колко газ има в Чирен, но не е допуснат да участва в работата на комисията по изграждането на гиганта, защото не слага розовите очила, си спомня:
„По моите изчисления там имаше максимум 5 млрд. куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда. Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „Защо?“ Отвърнаха ми: „Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е икономически оправдано.“ Казах: „Добре, а когато газът свърши?“ Министърът ми отвърна: „Дотогава ще дойде тръбата от Съветския съюз.“

Първият врачански карбамид е произведен през 1967 г., а на следващата година комбинатът е открит лично от Тодор Живков. Върху площ от близо хиляда декара от нищото изниква завод, който в най-добрите си времена е задоволявал три процента от световното производство на азотен тор. Това е означавало, че 33 предприятия в света са можели да произведат това, което е произвеждал „Химко“. Химическият комбинат става най-големият производител на карбамид на Балканите. Марката „Химко“ става всеизвестна по целия свят, а почти цялото количество карбамид, произвеждан във Враца, се е изнасяло. За да осигури специалисти за комбината в града е създаден Химически техникум, а първият му випуск участва в самото изграждане на Химическия комбинат. Заводът хранел почти 3000 души със заплати, на които е завиждал целият регион.
През 1976 г. заводът е преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1981), „Народна република България“ първа степен (1976).
Приватизация като от криминален роман и кончината на химическия гигант “Химко”

Формалното създаване на акционерното дружество „Химко“ става през 1996 г. с единствен акционер държавата. Приватизацията на компанията става през 1999 г., когато е продаден пакет от 60% от акциите й. Още тогава „Химко“ вече е задлъжняла компания, изключително зависима от политически решения, вкл. доставките на газ от държавната „Булгаргаз“ и протекцията срещу конкуренцията на по-евтин вносен тор.
След приватизацията компанията не успява да се справи с конкурентния натиск на чужди производители на карбамид и съответно губи позиция на международния пазар. Затова единствената надежда в оцеляването й остава в политическата протекция. Но и това не успя да спаси неконкурентната фирма, която се наложи да спре производството си.
През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си. На 7 декември 2004 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“АД в неплатежоспособност и открива процедура по несъстоятелност.

Гигантът, който изхранваше почти цяла Враца и същевременно замърсяваше небето над нея, даваше и 3% от световното производство на карбамид.
До кончината му се стига след престъпна приватизация, в която се надпреварват международни мошеници и неизвестни собственици на офшорки. Източването на комбината не би им се удало, ако не бяха имали свои високопоставени хора в България, които да им съдействат срещу тлъсти комисиони.

Но и двете искания са отхвърлени; някой в държавата си е правил други сметки. И в края на 1997 г. (по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов) Агенцията за приватизация (АП) избира регистрираната в Бермудските острови „Стелар Глобал корпорейшън“ за купувач на 57% от акциите на „Химко“ за 123 млн. щ.д. (Офшорката е обещала и инвестиции от 118 млн. щ.д.) Не е ясно как и защо е избрана „Стелар“, но тя се оказва балон и през май 1998 г. преговорите с нея са преустановени.
АП отново се опитва да продаде „Химко“, но сериозни кандидати вече няма.

„Ай Би И транс“ обещава и инвестиции от $50 000 000 в следващите пет години. През август 1999-а „Химко“е продаден за 1 млн. деноминирани лева, а Литвиенко междувременно слага в надзорния съвет сестра си. Никой не проверява кой е Литвиенко и що за фирма е „Ай Би транс“, за която неофициално лобира сам директорът на АП Захари Желязков.
Украинецът запретва ръкави да източва предприятието – доставя на свързана с него компания карбамид на цена под себестойността му. Но притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка „Ай Би И трейд“, той набързо продава на безценица акциите, които притежава, на кипърската офшорка, представяна от кипърския грък Андреас Теофилу – „Ей Ви Ес Ти трейдинг“ (A.V.S.T. Trading). Това става през май 2001 г. и не са разсеяни подозренията, че продавачът и купувачът са свързани фирми.
В Америка компанията майка е разтревожена от тази продажба и следващия месец в София спешно пристига Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на „Ай Би И трейд“. Той заявява, че дъщерната фирма „Ай Би И транс“ е открадната от бившия служител Литвиенко и поради това „Химко“ следва да е притежание на „Ай Би И Трейд“.

Андреас Теофилу – кипърският собственик на врачанския завод, прави пред АП необходимото, за да замаже очите на обществеността, а именно – дава щедри обещания да уреди до 2005 г. задълженията към „Булгаргаз“, както и да превърне „Химко“ във водеща компания в продажбите на азотни торове на международния пазар. Но за всеки случай той прехвърля 36% от акциите на друга кипърска офшорка – „Джак ойл лимитид“.
Оставен на автопилот и източван, заводът ту работи, ту спира, заплатите се бавят или не се плащат, трупат се все по-големи дългове. На 27 януари 2003 г. производството спира, настъпва масово уволнение на работници.

Мирецки следва примера на Литвиенко и Теофилу – обещава, че ще възроди производството и ще инвестира 200 млн. евро (!) в „Химко“. Никой, разбира се, не проверява кой е Мирецки. От отдела за борба с организираната престъпност към МВР на Русия съобщават, че Мирецки няма нищо общо с „Интер РАО ЕЕС“, но някой у нас предпочита да не чуе това.

На сцената се появява пореден актьор – „Атлала“ – офшорка от Панама (в Централна Америка), която незнайно как е станала собственик на „Ново Химко“. Кой стои за „Атлала“, може само да се гадае, но в края на 2009 г. тя продава „Ново Химко“ на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Малко след това питат Галчев в интервю кои са собствениците на „Атлала“, а той отговаря: „Преговорите за покупката се водеха с Андрей Семерджиев (несменяем изпълнителен директор на „Химко“ през всичките тези години), който имаше генерално пълномощно за продажба на 100% от акциите. Купихме 500 поименни акции по 1 лев.“

Ще осигури 35 млн. евро инвестиции, в момента водел преговори с шест изключително сериозни компании от всички краища на света, очаква през 2012 г. комбинатът да възстанови 100% производството на карбамид, разговарял по въпроса и с премиера Бойко Борисов, който го поощрил.
Инвеститори, естествено, не се появяват. Каквото е източено от предприятието, е източено и разпродадено, то наново е обявено във фалит и през ноември 2013 г. се намесват синдици, които трябва да продадат активите му за погасяване на задълженията към кредиторите.

Такава е печалната драма на „Химко“, разиграна безнаказано при управлението на всички основни политически сили в България.
Площадката на „Химко“ днес прилича на лунен пейзаж – отвън е отчайваща мизерия, ръждясало, почерняло, грозно, срутено… А хората – някогашните врачански специалисти отдавна ги няма, а и никой в града не мисли, че някой ще налее милиони, за да съживи едно отдавна замряло производство.
В материала е използван част от статията на Антон Гицев „Как клаха Химко“, публикувана на 23.03.2015 г. в http://epicenter.bg/
Спомени от Народната република socbg.com

Тук може да видите интересни данни, които показват една от причините при строежа на завода да се избере Враца – това е бруталната безработица в града в средата на 60-те години: https://kiselec1.blogspot.com/2018/11/12-1964.html
От информацията която имам основният пазар на Химко е бил в Азия – Китай, Индия и др. (които в началото са нямали собствени заводи и са имали голяма нужда от торове). Тъй като предприятието не е изнасяло значителни количества за СИВ то е едно от малкото, които не са засегнати от разпада на СИВ и загубата на пазарите там (за разлика от много други като електрониката, електрокарите и пр.) и произвежда същите количества както и преди промените.
В един момент обаче в Китай и пр. решават да си построят собствени заводи (предполагам и в други държави) и постепенно Китай спира да купува на световните пазари а задоволява нарастващите си нужди от собствено производство. И постепенно Химко губи пазарите си. (И още нещо – основни ни конкуренти са страните които имат собствен природен газ и могат да произвеждат сравнително евтино – главно от бившия СССР)
Друга причина е спомената в статията – това е повишението на цената на газа за България – от това карбамида се оскъпява и става и непродаваем. Така че докато се стигне до приватизация предприяието вече е на загуба и си е загубило пазарите. И просто няма кой да го приватизира, ако имаше възможност за печалба щяха да се редят на опашка да го купят …..
В интернет има статии от бившите началници на Химко, в които се описват тези проблеми с цената на газа и с пазарите, препоръчвам ви да ги потърсите.
Много се съмнявам, че авторите на статията са проучили добре темата, от други статии които съм чел тук мога да заключа, че на тях са им поставили партийно поръчение да пишат как приватизацията съсипала предприятията в България, без да се интересуват от това, че пазарът на много от тях изчезва още в началото на 90-те, когато се разпада СИВ (докато предприятията са все още държавни) и производството им спира или намаля рязко още през 1990-1992 г. (типично за електрониката, електрокарите, износа на селскостопанска продукция за СИВ и пр.). Докато се започне изобщо приватизация у нас (95-97г.) много от тези предприятия вече са на ръба на фалита, но причината за това не е приватизацията а разпада на СИВ и загубата на гарантираните ни пазари там!
Абсолютно вярно.