Дневникът на един ефрейтор в горещото лято на 1968-а
На 21 август 1968 г. пет държави – членки на Варшавския договор, нахлуха с войските си, за да потушат т.нар. контрареволюция в Чехословакия. Сред тях бяха и поне 4000 български войници от поделенията в Елхово и Харманли. Времето и политиците така и не дадоха категорична присъда на това настъпление срещу една суверенна държава. Някои призоваха участниците, повечето редовно служещи войници, да се извинят. Виновни ли бяха те?
По-надолу публикуваме част от спомените на Валентин Стойчев, тогава ефрейтор в полка в Елхово. Днес името на рано напусналия ни талантлив театрал е изписано на една от фасадите в центъра на София. „Театър 199” се казва Валентин Стойчев.

На 8 юли се завърнахме в поделението.
Започна монотонно казармено ежедневие

От тук нататък ще се придържам към записаното в дневника.

Потегляме в неизвестна посока. В тъмното някой се шегува, че не е прилично по такъв начин да се безпокоят отпускари и че навярно това е последната ни тревога, преди да се отправим към домовете си. След 40 – 50 минути колите спират. Развиделява се. Наоколо е рехава гора.

Оказва се, че не всичко е както трябва. Заповядват ни да отидем до поделението и да приведем снаряжението си в изправност. Пеша. Разстоянието е над 20 километра.
Ротният е бесен. И той ще трябва да върви. За собствено успокоение дава команда „Газ”, което означава да си сложим противогазите, последвана от „Бегом”. Това ни е добре познато – по-голямата част от воинското ни „обучение” мина по този начин. Имало е дни, в които сме сваляли противогазите само в столовата.
По обяд, екипирани по всички изисквания на устава, излизаме през портала на казармата.
Никой не подозира, че вече сме участници в една от най-големите военни операции в следвоенна Европа
До 21 август остават 31 дни.

Очакваме всеки момент да ни съобщят в какво учение ще участваме, но офицерите мълчат – те или са в неведение, или съзнателно крият.
26 юли, петък. Много по-рано от обичайното сме на крак. В залива отново има военни кораби. Насочват ни към друг пристан. Корабът, на който се качваме, е десантен и събира четири бойни коли. Товаренето и закрепването на машините трае минути. Отвеждат ни по горните палуби. Попадаме в компанията на съветски моряци. Завързват се бързи непринудени запознанства. Разменяме си цигари. Скоро сме в открито море, плаваме на север.

Вечерта се придвижваме до малка жп гара с дълга товарна рампа. Коловозите са изпълнени с празни вагони. Натоварваме техниката, а нас ни отвеждат в конски вагони, с които са сковани нарове. Композицията е доста дълга. Към 22 часа потегляме.
30 юли, вторник. От войници от кухнята научаваме, че най-близкото селище се нарича Стребичево.
Следобед ни разрешават, почти заповядват, да напишем по едно писмо до близките си. Поставят ни и условия – в него не трябва да се упоменава къде се намираме, нито какво ни предстои и накрая – не трябва да се иска отговор.

19 август, понеделник. Всеки командир на бойна машина получава подробна топографска карта за маршрута от гората, в която се намираме, до крайното местоназначение в гр. Банска Бистрица – предприятие, учреждение или обществена сграда. В зависимост от задачата се комплектоват и най-подходящите боеприпаси. Нашият взвод при необходимост ще трябва да завземе дървопреработвателна фабрика и затова натъпкваме БТР-а със запалителни патрони. Даваме си сметка за мащабите на подготовката на предстоящата операция.
Всичко е разработено до детайл, а това не може да се извърши за няколко дни

Тревогата прозвучава при здрачаване. Сбогуваме се и се разделяме по машините. Проверяваме радиовръзката. Чакаме. В 20,30 часа московско време колоната потегля към съветско-чехословашката граница. Често спираме, за да дадем път на други военни колони. Явно близките околности са приютявали огромна армия – войска и военна техника.

Преминаваме границата. В обратна посока ще я преминем след 63 денонощия на 23 октомври
(Два дни по-късно от една чужда радиостанция чуваме, че военният контингент, навлязъл в Чехословакия, наброява 500 000 военнослужещи.)
Същия ден сутринта хората в България са прочели във вестниците: „БТА е упълномощена да съобщи, че партийни и държавни деятели на Чехословашката социалистическа република са се обърнали към Съветския съюз и другите съюзни държави с молба да окажат помощ, включително и помощ с въоръжени сили…”
Обръщението никога не беше публикувано.
Исак Гозес
Спомени от Народната република socbg.com