Автор: Веселин Явруков
Препечатано от списание “Общество и право” 3-1986
Кражби на електроенергия? Звучи непривично. Известно е, че може да се откраднат пари, злато, каква ли не скъпоценност, но чак и ток… А „кражбите на електрически ток са стари може би колкото електроенергията“ — уверяват ни специалистите и сигурно трябва да им вярваме. Разбира се, няма да губим време, за да разнищваме историята на тяхното появяване, а направо ще навлезем в днешни дни.
„РАЦИОНАЛИЗАЦИИ“ В ПРЕСТЪПНА ПОСОКА

Операцията се извършва най-често за по-голяма сигурност и „секретност“ от самите граждани, осенени от идеята да „пестят“ от разходи за ток. Но това съвсем не пречи на някои от тях, изправени по- късно пред съда, да се оправдават с ниските си технически познания и да хвърлят вината върху някое неизвестно, злосторно лице — дошло да им отстрани повреда и направило „тайно“ мост между предпазители ге на електромера. Подсъдимият А. Ф.: „Бяха ми изгърмели предпазителите на таблото и два дена стояхме без ток… Техникът, който сложи жицата, не го познавам. Той си минавал но улицата и викал: „Аз съм техник, поправям перални, бушони и др.“ Жена ми го чула и го повикала.“
Според мнението на инспекторите по пласмента на енергия крадците стават все по-изобретателни и гъвкави, когато трябва да прикриват престъплението си. Да не говорим за електротехниците, някои от които използуват професионалните си знания и опит за такава цел. М. С. от гр. Нови Искър подменил старото електротабло в къщата си, за което получил необходимото разрешение

Техническият „гений“ на новоизлюпените електроспециалисти надхвърлят всякакви очаквания и доказва. че у човека може дълго да спят скрити способности, които да се разбудят в подходящия момент. Иначе как да обясним този неочакван взрив от смели „рационализации“ на некомпетентни и дори неуки хора — поставяне на магнити, с които се блокира електромерът, прокарване на подземни кабели, зазиж- данего им в стени и какво ли не още. Все прояви на изобретателска сила, но в твърде грешна посока.
КОИ СА КРАДЦИТЕ?
Те са предимно хора, които използуват значително количество електрически ток, за който не им се иска да заплатят. Получава се едно противоречие между реалност и желания, което те решават с цената на престъплението.

Преобладаващата част от съставените актове за кражба са на обитатели на самостоятелни частни къщи, а по-малко на живеещите в блокове. Това съотношение може да се обясни с факта, че в жилишните блокове е по-трудно да се скрие извършеното престъпление, повече хора имат възможност да наблюдават общото електротабло. От друга страна, много от абонатите, живеещи в частни къщи, имат значително по-големи разходи на електроенергия, и то не само за битовн нужди. Така например М. М. от с. Мрамор отглеждал голям брой домашни животни — крави и свине, в двора на жилището си и изразходвал много електроенергия. И тъй като не му давало сърце ни го да намали броя на добитъка, нито да плаща цялата отчетена енергия (макар че доходите му като животновъд не били малки), решил проблема с познатото ни вече „устройство”. Това не му попречило в съда нагло да твърди, че с откраднатото допринесъл обществена полза. Друг нарушител — пак от същата категория хора, не се поколебал да отоплява цялата си частна оранжерия с неотчетена електроенергия. Навярно отново под благовидния претекст, че върши „народно добро“.
Немалко животновъди, зеленчукопроизводители, производители на разни стоки и т. н., загрижени да снижат себестойността на продукцията си, без да се церемонят ползуват безплатно държавна електроенергия. Мотивите за кражба на електроенергия са най-разнообразни и гравитират от затрудненото материално положение до повишената консумация на ток. Но най-общото, което ги свързва, е ниското гражданско съзнание. Не случайно подсъдимият Ц. Ц. дава следното обяснение за извършената кражба: „Защо го направих това нещо аз самият не знам. Отоплявам се с нафта. Готварската ми печка е на газ. Бойлерът също ми е газов. Както казват хората — имала глава да пати, писах се гявол“.
„ИКОНОМИИ“ ДО ВРЕМЕ



Мнозина може би не знаят, че лицата, извършили кражба на електроенергия, не само възстановяват нанесените щети, но и срещу тях се завеждат наказателни дела по член 195. ал. 1 от НК, който гласи: „За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.“
Струва ми се, че размерът на предвиденото наказание е достатъчно респектиращ за евентуалните кандидати за електрически „икономии“.
КОГАТО ХВАНАТ КРАДЕЦА
Делата за кражба на електроенергия само за София през 1984 и 1985 г. се разрастват значително. В сравнение с други години това увеличение е внушително. Тенденцията към нарастване на любителите на „безплатна“ енергия обаче съвсем не е отскоро и отбелязва резки скокове нагоре при всяко увеличение цената на електрическия ток. Най-тревожно е състоянието в големите градове, където най-много зачестиха кражбите, превърнали се в истински бич за нашата енергетика. При това за всички е ясно, че броят на съставените актове съвсем не отговаря на истинското число на нарушителите. С други думи, кражбите на електроенергия са се превърнали в един свръхактуален и неочаквано жилав проблем. Щетите, които се нанасят на икономиката, са големи. Нелегалното включване към електрическата мрежа примерно на един страстен поклонник на електрическото парно или на частен живот.
Спомени от Народната република socbg.com
По време на комунистическото робство се крадеше всичко. Неокомунистите сега лъжат младежта, че по времето на комунизма нямало престъпност. Това е поредната нагла лъжа. Крадеше се жестоко и всичко. Нощем хората си сваляха чистачките и антените от колите защото се крадяха, крадяха се и странични огледала. Поголовно се крадеше бензин, нафта и ток естествено. Работещите в производството и търговията крадяха продукция и я продаваха на черно или я заменяха за други дефицитни стоки. Управниците и тогава крадяха на едро.
Да те бяха откраднали и теб – нагло американско копеле…
Не се крадеше, а се ширпотребяваше съгласно теорията на проф. Ал. Томов – токът е нужен и се употребява, няма престъпление.