Препечатано от сп. „Общество и право“, 1986 г.
Автор: Пламен Тодоров
Оригинално заглавие: „За една туба бензин – нима е възможно?“
Тубата

Румен е доволен от сключваните сделки. За 10 литра заплаща едва 3,50 до 4,50 лева. Той обаче не включва в сметката двата загубени часа, които са му били необходими, за да отиде до своя таен снабдител и да се върне, времето, в което го е чакал, и неизбежното разливане на бензин при двойното прехвърляне от туба в туба. Доста напрегнат при извършването на цялата операция, Румен по-късно се усмихва снизходително, като види спрелите коли на бензиностанцията. За него собствениците им са просто лишени от предприемчивост…

Някои от „търсачите“ на евтин бензин се изхитрят да измислят подходящи оправдания, вписани в протоколите на органите на КАТ: бензинът им бил нужен за боядисване, за почистване на някоя автомобилна част или за нещо друго. Целта е ясна — да спасят поне колата си. Но не винаги това им се удава.
Москвич за 63 лева

Само 80 литра държавен бензин са били достатъчни Димитър С., също от София, съсобственик на автомобил ВАЗ, да получи 6-месечна условна присъда и да бъде конфискувана половината от стойността на лекия автомобил. Интересно е, че Стефанов е възрастен човек, който е напълно наясно относно извършеното от него, а и се ползува с името на активен общественик.
Неговият случай е изключение. По данни на Софийския районен съд заловените нарушители са предимно млади хора, чието образование рядко надхвърля основно или средно. И почти без изключение всички притежават чисто съдебно минало. Нещо повече, представените в съда характеристики от местоработата и местоживеенето им са отлични. Те са изпълнени с определения от рода на: дисциплиниран, скромен, инициативен…
В характеристиката на Радостин М., студент от София с много добър успех, пише дори: „Планира правилно работата си…“ Вероятно тази му плановост го е довела до условна присъда лищаване от свобода за 6 месеца. Причината отново е туба с бензин за личния му автомобил.
Трудно е да се обясни защо тези хора проявяват неблагоразумието да изгубят автомобила си, който съвсем не е евтин, заради няколко „спестени“ лева. Лекият начин, по който са се лишили от колата си, навежда на мисълта, че може би по същия лесен път са я и придобили — без всекимесечни спестявания и дългогодишно чакане в ДСО „Мототехника и автосервиз“…
Какво носят водоносните?

Другото най-често срещано оправдание на заловените с индикиран бензин автомобилисти е, че са останали без гориво на пътя и на вдигнатата им за помощ ръка са спирали единствено държавни коли. Разбира се, и те не помнят нито номера на колата, нито името на шофьора, който ги е „спасил“ в трудния момент.
Въпреки грижата на шофьорите да укрият тайните си снабдители неведнъж и те се изправят на подсъдимата скамейка за присвояване на държавно гориво. Най-често това са водачи на товарни автомобили. Без тези самозвани търговци не би имало шофьори, опитващи съмнителната сладост от покупката на по-„евтин“ бензин. Търсене и предлагане, клиенти и продавачи вървят ръка за ръка, взаимносвързани и в „черните“ сделки, и в съда.

Броят на шофьорите, които смятат, че могат безнаказано да горят индикирано гориво, се увеличи в последно време. Констатацията е на органите на КАТ. Розина Гунчева, зам.-председател на Софийския районен съд и ръководител на наказателната му колегия, допълва: „Тези дела са еднообразни, дори са скучни. Защитните тези на нарушителите се повтарят — провинилите се признават всичко, но при прочитане на присъдата реагират по един и същ начин: „Нима е възможно за една туба бензин да бъда толкова строго наказан?“

Сигурно сте чували реплики от рода на тази: „Половината лични автомобили в България се движат с държавен бензин.“ Разбира се, твър дението е силно преувеличено, но то съдържа и доза истина. Туба по туба от хиляди товарни автомобили се източват големи количества бензин, загубата от които е практически неизчислима.
Причините за тази тревожна констатация са много. За съжаление контрол на автомобилистите в това отношение извършват единствено органите на КАТ. На тях най-малкото физически им е невъзможно да пресеят огромния поток автомобили и да заловят всички нарушители. Къде по-ефикасен би бил прецизният вътрешноведомствен контрол в стопанските организации, които могат отблизо да следят всеки литър преразход, всеки надписан кило метър. Наистина съществува стимулиране на икономиите, извършени от водачите на служебните автомобили. Но то се прилага рядко и не навсякъде.

Трябва да се повишат правната култура и осведоменост и на техните „клиенти“, за да няма късно разкаяли се, изненадани от тежестта на закона хора. Това може да се осъществи по пътя на опреснителните курсове за водачите на лични автомобили, чрез по-задълбочено разясняване на санкциите за подобен род престъпления. Дали наистина броят нанарушителите би достигнал днешните цифри, ако санкциите се знаеха добре от всички?!
Застанали пред съда, тези хитреци на дребно, успели временно да излъжат държавата, разбират, че всъщност объркват и затрудняват живота си. И ако за нарушителя присъдата е прекалено строга, за съда тя е просто справедлива, а за обществото необходима.
Спомени от Народната република socbg.com

В комунистическа България се крадеше поголовно. Бензинджии, шофьори, военни и служители в БДЖ крадяха горива. Всички заети в производство, снабдяване и търговия крадяха материали и готова продукция. Масово се укриваха дефицитни стоки и се продаваха на завишени цени, т.е. цареше спекула. Крадеше се и работно време. Много хора работеха “ на частно“ в работно време. Корупция имаше навсякъде, но тогава не се наричаше корупция, а „връзки“. С връзки и рушвети можеше да се постигне много, от набавяне на някоя дребна дефицитна стока, до прием в университет и назначение на висок пост. Услугите или се заплащаха или се връщаха под формата на ответна услуга.
Да беше и баща ти от тях. Да си беше откраднал един капут от аптеката, па да си го беше сложил. Така нямаше да се пръкнеш на света, допотопен трол такъв.
разбира се, когато малоумния и тъп комунист няма какво да каже срещу истина, почва да пише глупостите.
То капути нямаше. Но за това пък абортите бяха рекордни. Но пък явно човека може мисли за разлика от теб
Вярно е, че се крадеше от всичко, но КРАДЕШЕ СЕ УМНО!
Редовната „хватка“ беше да се създаде недокументиран излишък и да се взема от него. Но това, което подлежеше на контрол и отчет излизаще до грам, до сантиметър, до стотинка.
Безстопанствеността и злоупотребите се наказваха строго, когато биваха доказани.
Кражба е силно казано, но за вземане – вземаха всички – от директора до портиера и затова никой не пропяваше. И никой не вземаше всичко, а винаги оставяше и за другите, което донякъде припокриваше идеята на социализма – „Да има за всички от благата!“ и сплотяваше колектива.
Най – често този недокументиран излишък се създаваше чрез умно използване на материалите и реализиране на икономии. Това особено важеше за горивата. От други спестени материали се създаваша паралелни производства „ширпотреба“ където направо се разпределяха допълнителни (но и заработени) трудови възнаграждения – редовни или под формата на премия. Премиите пък не влизахе в декларациите за доход (примерно на децата – студенти при подаване на декларации) което пък даваше право на безплатно общежитие и така нещата се размиваха…
Като се замислиш – ако от едно предприятие може да вземаш само болтове и гайки – скоро няма да има ни какво да ги правиш, ни къде да ги държиш. Е, електроди за електрожен – за дребен часпром – да.
Ако е сметана – същата работа, стига да не гледаш прасета и да ги храниш с тях. Ще ядете веднъж – дваж, ще дадещ на баджанака, на комшията, на някой приятел. и на петия път пак няма да имаш какво да я правиш.
Не се крадеше, а се употребяваше съгласно теорията на проф. Ал. Томов за ширпотребата. Когато нещо е нужно и се употребява няма престъпление.