Препечатано от сп. „Общество и право“, 1987 г.
Оригинално заглавие: Портрет на един безделник – „Не работя и никога не съм работил нищо“
Автор: Христо Пеев

— Не съм бил лишаван от нужните за всяко дете неща, но виждах, че други мои връстници имат повече. И исках да съм като тях. Информацията, която получавах от по-големите, ме накара отрано да приема максимата, че най-важното в живота са парите. Затова от малък започнах да се занимавам със свой бизнес.

Поръча си кафе без захар и газирана вода. Не пуши, не пие алкохол.
— Имам завършено средно образование, но никога не съм се стремял да уча повече, тъй като винаги ми е било скучно в училище и смятах, че няма на какво да ме научи. Винаги съм си мислел, че самият живот ще ме научи на това, което трябва, и така се оказа. От всичко, което съм получил в училището, единствено ми е помогнало физическото възпитание!

Имах нужда от пари за хубави дрехи, които стават все по-скъпи, за луксозен ресторант, за жени. Там отиват в днешно време немалко пари и самите момичета все повече обръщат внимание на тях. Приемат те, оценяват интелекта ти, но ако разберат, че джобът ти е празен, интересът им не трае дълго време.
Момичетата обичат да вечерят „нависоко“, където въздухът е „по- чист“ — да речем на някоя от „панорамите“, после изведнъж им „пада кръвното“ и искат да слязат долу в бара. И не пият друго освен уиски.
Това са обикновени момичета, които искат да се обличат хубаво и поне два пъти седмично да посещават някое луксозно заведение… Излизат с някого една вечер и остават с него, защото се чувствуват задължени след като той е похарчил 60—70 лева за вечеря и за пиене в бара.

В тази среда научих много нови неща. Например това, че винаги, когато настъпи време за абитуриентските балове, учениците сс нуждаят от повече пари, а родителите им не могат да им осигурят кой знае какво с техните заплати. Така някои от малките бъркат в шкафчето или в скрина при семейните ценности и вземат пръстени или пък монети, с които се появяват на борсата, без да са наясно с цените. Продават една монета примерно за 30 лева, а пък тя струва 530! Това е един от добрите начини да направиш хубав удар за няколко минути!

Печели се и, да речем, с дрехи, каквито не могат да се намерят по нашите магазини. Внася ги примерно мой приятел чужденец, от когото ги купувам по-евтино, накуп, а ги препродавам с плюс. Някои са се профилирали в този бизнес…
Времето се мени, животът поскъпва. Слушам някои от по-старите да говорят носталгично за „доброто старо време“, когато един ром е струвал на морето 52 стотинки и когато можело да отидеш на курорт и със заплатата си. Но сега не е така. Ясно е, че трябва да се печели четворно, дори петорно повече! И всички са се втурнали да го правят. Но това не е лесна работа. На много от аматьорите във валутните афери ентусиазмът се охлажда по-бързо, отколкото са предполагали. Появяват се например на „пиацата“, вложат капитал чрез трети човек, а после се окаже, че парите и на двамата ги няма! Новакът „захапва дървото“ и си заминава! На кого да се оплаче! Да отиде и да каже, че някой му е откраднал хиляда лева под предлог, че ще му купува долари. Ами защо е решил да купува, като много добре знае, че е незаконно?

Към какъв месечен доход се стремя ли? Някъде около 700—800 лева, не по-малко. Такава сума осигурява спокоен начин на живот — не да се притесняваш, че вкъщи нямаш ядене, а да отидеш в първия добър ресторант и да вечеряш, без да мислиш предварително колко ще платиш накрая. Без да си правиш жалки сметки как ще изкараш месеца и пр. Ето това разбирам под добър доход.
В мен изцяло се е затвърдило убеждението, че парите са двигателят на всичко и нещата трябва да се мерят с тях. Всичко можеш да постигнеш с пари. За всяко нещо са ти нужни!
Разбрал съм също, че всеки се стреми да си осигури занимание или професия, която да му носи повече. Най-напред да си осигуриш дохода, чрез който преживяваш, а после да разрешиш и другите си житейски проблеми — жилище, лека кола, имот и пр.

Не работя и никога не съм работил нищо и затова съм загубил вече контакта с повечето от моите стари приятели. Нямам възможност да ги виждам, защото те имат вече съвсем други интереси. Само съм на „здрасти“ с тях и нищо повече. Животът им е много по-различен — живеят от аванс до заплата и това е! Гледат да се съберат, да пийнат някъде и всеки да говори единствено за работата си.

Не съм се замислял сериозно върху бъдещето, тъй като сигурност не може да се търси в нищо. Или, както казва Остап Бендер — сигурност може да ти даде само застрахователната полица!
Всяка игра има своя риск и аз съм го приел, свикнал съм с него.

Дали в моите среди може да се срещне и другарство? Какво да кажа, съществува понякога, но това е понятие относително за всяка среда. Зависи от това как си се поставил сред тези хора, някои от които умеят да ценят и жеста, и услугата… Неписан закон е, че всяко нещо се заплаща, това се знае и затова не се говори. Много мнителни са тези хора, много са дискретни… Това им е навик от живота, който са свикнали да водят, от различните получестни полузаконни и направо незаконни начини за изкарване на пари, които могат да те заведат и до затвора. Имаш пари, но живееш в един непрекъснат страх, че някой ден може и да изгориш…
Разделяме се. Отново виждам красивите му ръце, които никога не са работили нищо. Ако един ден му сложат белезниците, и те ще му отиват.
Спомени от Народната република socbg.com

