От скромност Соня Бакиш и Станко Тодоров и зъб не обелват за една наистина героична акция

Като си знаем от предишни публикации за пишмантерористите, ясно е, че сме си доста далеч от нещо подобно. Освен това, след стотината дни кошмар от „черни ангели“ и преследвания, според спомените на Цола Драгойчева – поне засега единствения свестен източник за героичните борби на БКП, след терористичните акции през февруари-май 1943 г., Партията взема решение да прекрати тази дейност и бойните групи се преобразуват в мишени за жандармерията, вече в планината.
Според познаващия материята Андрея Илиев „това не е истина“. Това заявява изследователят в „Никола Гешев срещу черните ангели“ и уточнява: „Само след два месеца под ръководството на Станко Тодоров се формират изцяло нови бойни групи“.

Но Станко Тодоров не остави нито спомен, нито направи намеци за това в разговори и интервюта. Единственият героизъм в биографията си, за който е позволил да разкаже, било едно „бягство от болницата по време на бомбардировка“.
В една февруарска вечер на 1944 г., в тайна квартира на светлината на петромаксов фенер, неколцина нелегални и полунелегални провеждат съвещание. Води го представителят на ЦК на РМС Станко Тодоров. Преди броени месеци той е офейкал от казармата, измъквайки цял боен арсенал. До него е Соня Бакиш. Засега – почти нелегална. Станко Тодоров недоволства, Соня му приглася за това, че акциите на „народната дружина“ са направо инфантилни. Двамата са се запознали преди два-три месеца и оттогава са неразделни. Освен любов от пръв поглед, свързва ги и пълно единомислие.

В това време в спешното отделение полицията настанява охрана за ранения и още трима полицаи. От малко, да не кажем хич неизвестната у нас Тайна военна организация към Абвер 3 изпращат германски офицер.

Пред вратата стоят двама полицаи, които вече са измъкнали пистолетите си, след като са чули стрелбата. Соня разтваря лекарската престилка, която е наметнала. Под нея на колана й се виждат два парабелума. Заговаря на италиански, а сестрата уж превежда. „Госпожата е на служба при господин Делиус, долу германският офицер ви вика за помощ, тя остава тук!“ Ония чукват токовете и хукват.
Лятето е застрелял германския офицер. Един полицай също е на земята – ранен или убит. Соня и медицинската сестра подхващат Стаанко под мишниците и го измъкват през задния вход. Там вече чака кола. Шофьорът дава сигнал. Двама от бойците идват веднага, а Лятето прикрива. След две минути се оттегля. Всички се събират невредими.
Акцията завинаги свързва Соня Бакиш и Станко Тодоров. До края на живота си те не казват нищо за екшъна. Не го споменават и от полицията в бюлетина „Разузнавателни известия“, където само е отбелязано за убит полицай на 13 февруари.

Въпреки че доказват ефективността на подобни спецгрупи за смели акции, въпреки и написаното по-късно „Разяснително писмо“ на ЦК на РМС, подобен екшън не се повтаря.
А във висшия ешелон Соня и Станко винаги са били гледани накриво.
За Станко Тодоров имало още в първите години след Девети донос, че като войник бил ревностен читател на германското списание „Сигнал“, излизащо на български. Той отговорил, че от него научавал ценни неща, като например да замаскира взривател в четка за обувки или пък адска машина за взривяване на влакови композиции – в консервна кутия от сланина. Соня Бакиш е автор и на един апел към полицията: „Не чакайте пощада от нас, не чакаме пощада от вас!“
Георги Лятов загива като партизанин в Гърция. По време на търсенето на враг с партиен билет в ДС се надпреварвали да изготвят провокации срещу кой ли не от върхушката. Имало разработки срещу Антон Югов, Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Георги Чанков, Славчо Трънски, Добри Джуров, Каприел Каприелов…

Соня винаги е била забърквана като еврейка заради прочутата си фамилия на търговци – Бакиш. Тя е дъщеря на не особено богати евреи. Но винаги е била бунтарка. Още като ученичка в Италианската гимназия започнала да празнува рождения си ден не на 11 юли, както бил, а на 14 юли – Деня на френската революция.
Остава си опърничава и по време на перестройката. Когато Тодор Живков се хваща да трие сол на главата на Станко, той отвръща: „Не сме по времето на сталинизма, когато жената може да е в лагер, а мъжът да си е член на Политбюро“. И си взема шапката, напускайки висшия ешелон.
http://www.desant.net
Спомени от Народната република socbg.com
te tova sa politici zaslujili vlasta
А днес има ли поне един като Станко Тодоров???Помня го,как с жена си ходеха на театър без никаква охрана…А днешните, воглаве с тиквоча,ще се покрият от горе до долу с горили ,та да се опазят от „народната любов“.А тези пазачи дебеловрати ги храним ние…И ще има ли един достоен като Станко Тодоров,когато не е съгласен с Падишаха да си вземе шапката,да напусне служебната кочина и да се откаже от „благинките“ Да бе,да, да не е луд!…Луди сме ние,че ги търпим! Де да имаше поне една „луда“като Соня Бакиш…Тогава Тиквоча щеше да се скрие в миша дупка и то осран до уши от страх…Мечтииииииииии…