Такава беше Главната улица в Пловдив от времето на Дража Вълчева

Тогава бялата настилка от дялан врачански камък все още беше нова и ненапукана, а майните се гордееха с нея

Дълга е Главната улица, ако викна сега, ще ме чуят ли в другия край? Тази песен на Масларски по текст на Валери Станков я пееха много младежи през 80-те, като си мислеха, че става въпрос за Пловдив. Въпреки че тя се казва „Неделя в Шумен“. Но едва ли има стихове, които да прилягат така на пловдивската Главна, която е най-дългата градска пешеходна зона у нас. Даже софиянци си нямат такава разкошна алея.

Тези три снимки ни връщат във времето, когато бялата настилка от дялан врачански камък все още беше нова и ненапукана, а майните се гордееха с нея. Даже тези плочки се превърнаха в символ на Главната и площада като „Плочките на Дража“, защото ремонтът беше извършен в края на 70-те, когато покойната вече Дража Вълчева, любимка на Тодор Живков, беше първи секретар на Окръжния комитет на БКП. От кадрите, се вижда сградата на прочутата Виенска сладкарница на ъгъла срещу кино „Балкан“, преди да бъде възстановена като вакъфски имот. Вижда се още и кокетната кула на Показния зеленчуков магазин по средата на Главната, а също и магазините за облекло, когато държавната „Валентина“ беше флагманът на модата у нас. Запаметен е и Домът на съветската книга в началото на „стъргалото“, по-популярна като „Руската книжарница“.