Спомен за Ленинските съботници

Всяка година с настъпването на пролетта властите в лицето на общините, а от 5 години и една телевизия, започват да зоват гражданите да излязат и да почистят териториите около жилищата си, да приведат в ред паркове, детски площадки и т.н. Едва ли не да успеем да изчистим България за един ден.  От само себе си се разбира, че този вид труд се полага доброволно и без заплащане. Такава особеност, нехарактерна за капиталистическите порядки, се възприема нормално, заради поколенията граждани, които бяха израснали в годините на соца и свикнали да участват в съботниците.

Преди 30 години у нас се организираха т.нар. Ленински съботници. Трудовото мероприятие се провеждаше традиционно в дните около рождения ден на вожда на световния пролетариат В.И.Ленин. Според общоприетата терминология, съботникът е съзнателно организиран безплатен труд в полза на обществото, полаган в свободното време, най-често в почивните дни. Тогава хората масово и по задължение се събираха да почистват парковете, междублоковите пространства, боядисваха оградите, прекопаваха градинките и накрая, разбира се, във вече обновената градинка се събираха на карти или шах и на по биричка. Така се откриваше и  сезона на висене по градинките привечер след работа.

Фразата „ленински съботник“ поражда грешното схващане, че вождът на световния пролетариат е автор на самата идея за „празниците на освободения труд“. До голяма степен много хора смятат, че „Съботниците започват от момента, когато Ленин се хваща за дървената трупа“. Истината изобщо не е такава.

През пролетта на 1919 година Съветска Русия се намира в много тежко военно и икономическо положение. Един от сериозните проблеми е лошата работа на железниците, заради липсата на достатъчно парни локомотиви. За да се подобри работата на жп транспорта група работници от депото в Москва вземат решение да работят допълнително, след края на работната им смяна, при това – безплатно.

Първото такова мероприятие се провежда в нощта срещу събота, 12 април 1919 година. До 6 часа сутринта, след 10-часова работа, 15 работника успяват да ремонтират три локомотива. Решено е, че такива акции ще се провеждат всяка седмица, до пълната победа над Колчак.

Първият съботник е класическа „инициатива отдолу“, искрен порив на неравнодушни хора. И среща отклик и разбиране. Аналогично мероприятие се провежда на 10 май 1919 година, когато на съботник излизат 205 души, което привлича вниманието на журналистите и политиците. Именно след съботника от 10 май 1919 година Владимир Ленин пише статията „Великият почин“, която става идеологическа обосновка на новото движение.

Съботниците Ленин нарича проява на героизъм от трудещите се маси, започнали практическото строителство на социализма. Ентусиазмът, проявен от работниците във време на война и разруха, вождът нарича проява на новото, комунистическо по дух отношение към труда.

Движението набира скорост и в началото на 1920 година е взето решение за провеждане на Всерусийски съботник. „Празника на освободения труд“ логично е планиран за 1 май – Международния ден на трудещите се.

Съботникът от 1 май 1920 година запечатва за историята една скромна… трупа, лежаща някъде на територията на Кремъл. Съвсем логично на първия в историята Всерусийски съботник излизат и ръководителите на Съветската държава, решавайки с личен пример да подкрепят идеята. Работят на територията на Кремъл, която не е почиствана практически от времената, когато са водени боевете в Москва по време на Октомврийската революция. Обстановката в страната е такава, че до май 1920 година, пренеслото се в Москва съветско правителство няма нито време, нито сили за да изчисти територията на Кремъл. Затова благоустрояването на кремълската територия става задача номер 1 за новата власт.

По свидетелства на очевидци, Ленин се включил в пренасянето на трупите наравно с всички останали. Трупите не били никак леки и се налагало някои да бъдат носени от 5-6 човека. Ленинският принос едва ли е бил голям – колко може да вдигне 50-годишен човек, който само преди 2 години е оцелял след сериозно прострелване? В подкрепа на това е и фактът, че Ленин, пренасящ с още няколко души тежкото дърво, е заснет само на един кадър. И въпреки това, Ленин действително работи няколко часа на съботника, но се наложило да го напусне по много уважителна причина – трябвало да присъства на церемония по първа копка на паметник на Карл Маркс.

Що се касае до самите съботници, без никакви съмнения, колкото по-далеч във времето след 1920 година отиваме, толкова повече доброволното полагане на труд в свободното време се превръща в доброволно-принудително провеждане на мероприятия, най-вече с цел пропаганда.

 В Съветския съюз основно през април се провеждат Всесъюзните съботници. В памет на първия съботник от 1919 година, разбира се. В съветските предприятия трудещите работят извънредно без заплащане, а по телевизията се леят новини за небивали трудови успехи в “празника на свободния труд”.

След 9-ти септември 1944 г. „Великият почин“ е възприет чинно и у нас. Българските другари от социалистическата епоха не остават назад от съветските. На моменти в социалистическа България петилетките се изпълняват едва ли не за два съботника време. В същото време обаче, масовият ентусиазъм тотално липсва – съботниците се приемат ако не негативно, то поне като досадна традиция. Гражданите, които не са заети пряко в промишленото производство, както и учениците и студентите в дните на съботниците се занимават с вяло почистване на градинки и улици.

Днес реалностите са други. Традицията на безплатния труд трудно се вписва в капиталистическите реалии. Но в нея няма нищо лошо, даже ако някои държавни мъже решат да се включат с личен пример.

Източник: http://www.nakratko.bg/