„Нямам съмнения в нарочност за гибелта на съпруга ми Иван Башев. Аутопсията констатира, че смъртта е поради спиране на мозъчната дейност в резултат на замръзване. На аутопсията присъстваше наш близък лекар, който ми каза цялата истина. Нямам основание да не му вярвам. Единственото ми огорчение е, че не го търсеха настойчиво.“
Това казва в единственото си интервю взето през 1990 г. София Башева, съпруга на бившия външен министър, който намира смъртта си в обятията на планината.
Най-нестандартният външен министър в целия Източен блок

Иван Башев е владеел шест езика. Постоянно е работил за повишаване на образованието си и всестранната си подготовка. Имал е авторитет на най-културния и всестранно подготвен министър в сравнение с другите си колеги в българското правителство и членовете на Политбюро, както и величията от Кремъл. И до сега архивите на чуждестранните разузнавателни агенции пазят най-високи оценки за най-нестандартния външен министър в целия Източен блок. В досиета, характеристики и справки, той е сочен като интелигентен и високообразован човек. С голяма дипломатичност, но и с настойчивост, се е опитвал да влияе в правителството, където настоявал за повече свобода и контакти с външния свят, като се подобрят отношенията с Югославия и с водещи в икономиката западни страни. Негова е идеята за повишаване ролята и мястото на малките държави в световната политика, като постоянно защитава националните ни интереси.

„Башев беше чист, честен човек, нежен по душа, макар че имаше суров и делови вид. Суетата, присъща на министър, не беше в кръвта му. Ходеше пеш до министерството, обикаляше планините, нямахме апартамент, кола и вила“, казва още съпругата на бележития дипломат. Когато починал, й се обадили да декларира наследството си, а тя им казала: „Картини имам, книги имам, но друго – не.“
Бил е запален турист, отличен планинар и скиор в завидна физическа кондиция. Търсил е предизвикателствата, за да се калява в борбата с тях. Така например, виждали са го да навлиза в морето при голямо мъртво вълнение и да излиза след двучасово плуване.
Обгърнат в мразовитата прегръдка на Витоша

Опитни планински спасители и войскова част почти цяла нощ го търсят в околностите на хижата и по-нагоре. Намерен е замръзнал на разсъмване на 13 декември в местноста Меча поляна, на около 500 м. от х. “Алеко”. На мястото, където го застига бялата смърт, днес се намира скромен паметник.
Смърт с много неизвестни

„Още от първите месеци след смъртта на Башев тръгнаха слухове, че е убит. След 10 ноември зачестиха писмата и обажданията, които настояваха да искам разследване“, разказва София Башева по повод мълвата, че Башев е изчезнал, защото някои в Политбюро не са го обичали заради качествата му. Месец след смъртта му при нея отишъл мъж, който й казал: “Знам от сигурно място, че Башев е убит”.“Казах му да напусне и да престане да разпространява неверни слухове“, спомня си съпругата.
Дългата ръка на КГБ

Пет месеца преди внезапната смърт на 55 годишния дипломат, вътрешното министерство поема скандалния Ангел Цанев. Това става след отстраняването по нареждане на КГБ на неподходящия Солаков. Близо до ума е, че новият министър е наложен пак от Лубянка.
Ангел Цанев е пълен антипод на Иван Башев. Той отклонява средства, обзавежда апартаменти, свои и на роднини, урежда жилища, негови хора пътуват безплатно с БГА „Балкан”, развява се насам натам с метресата си Невена, чийто съпруг умира при загадъчни обстоятелства (шушука се, че това е дело на Цанев), най-сетне Невена забременява, изпраща я в САЩ, там му ражда син, който получава американско гражданство – нещо направо невъзможно за социалистически вътрешен министър, години наред събира огромна колекция от картини, надминаваща по качество и количество легендарната колекция на Богомил Райнов.
Никой не дава отговор за търпението на Тодор Живков към скандалния силов министър. Обяснението е едно – чадър над него е опънат от Москва. В това време шеф на чекистите е Юрий Андропов, известен с майсторските си „активни мероприятия”. Така КГБ залага на Ангел Цанев. Той е човекът на Андропов у нас. Задачата му е да отстрани неудобния вече и за София, и за Москва нестандартен външен министър. Почеркът е изпипан. Но има още един неудобен свидетел от онова време.

С времето Раденко намира и странно мълчаливите свидетели на откриването на трупа на Иван Башев. Измъква от тях данни за това, че имало странни синини и охлузвания около китките и глезените на височайшия мъртвец. Неговият извод е: „Иван Башев е изненадан, обезсилен, отведен на усамотено място с белезници на ръцете и краката, обездвижен до настъпването на бялата смърт… После е оставен да бъде „открит” край Меча поляна”.
Прикритото облекчение на Първия

Непознатият дипломат

Споменът за него обаче пази едно градче на границата, потънало в странджанските дебри. В Малко Търново, откъдето Башев е бил избран за народен представител, един малък булевард и до днес носи неговото име, заради добрините, които е сторил за забравения от Бога и от властта район.
Любопитен факт е също, че година след смъртта му Блага Димитрова и Соня Бакиш (мъжът й Станко Тодоров тогава е премиер на страната) се заемат с подготовка на книга със спомени за Иван Башев от приятели и колеги. Секретариатът на ЦК на БКП обаче забранява издаването на сборника. 40 години по-късно тези спомени видяха бял свят в книгата посветена на легендарния ни дипломат „Иван Башев – политик, държавник, дипломат“. В нея за Башев говорят повече от 50 колеги, приятели, съмишленици, световни лидери. Заедно с негови речи и извадки от дейността му като външен министър те рисуват образа на бележит дипломат и държавник, от когото има какво да се научи.
Източници: в-к „Десант”, „Иван Башев – политик, държавник, дипломат“
Спомени от Народната република socbg.com
Помня се от преди 9 септември 1944. Моят спомен за Иван Башев е, че той беше достоен и честен човек,независимо, че беше министър по времето на Т. Живков. Опитваше се да води самостоятелна, независима от СССР външна политика. Това му навлече омразата на правоверните комунисти и КГБ и те му „скроиха шапката“.
Иван Башев водеше изключително разумен живот. По това време ходех да плувам всяка сутрин от 6 ч. на басейна на ЦСК „Червено знаме“ и често се случваше да бъдем в два съседни коридора. Идваше сам, без шофьор. Беше голям турист с отлично здраве. Лично съм го виждал да слиза от Черни връх сутрин, когато другите още се изкачваха. Познаваше планината много добре и за това беше невероятно да се загуби и измръзне, както тогава съобщиха. И кой го „спаси“? Малко от Вас сигурно знаят, че това беше Румен Воденичаров – провокатор в редиците на СДС, изхвърлен по-късно от там. Не случайно казват „Гузен негонен бяга“. Когато по едно време след 10-ти ноември се повдигна въпроса за смъртта на И.Башев, Румен Воденичаров веднага излезе със изявление във вестниците, че бил „замръзнал“ и е излишно да се дискутира. Лека му пръст на човека. по-важно е виновниците, макар и късно, да си получат заслуженото. Но едва ли!!!
проф. Тодор Христов
Една от причините даже главната причина е когато през 1966 та посещава Турция тогава министър председател е Демирел, Демирел му поменава че след последното преселване през 1950 та година има много разделени семейства, да сключи една спогодба за съединението на тези семейства тогава Башев се съгласява и през 68 ма година Демирел идва на посещение в София и споразумението се подписва и врида в сила и през 69 година започват изселването спогодбата трае до 78 година около 150 хиляди души се изселват.това става без съгласието на Живков ,даже
Башев изобщо не се консултира и го прави на своя глава. С това разбирасе подписва собствената си гибел.
Съвадение вероятно на външни и вътрешнополитически обстоятелства ,които подхранват конспиративни слухове . Не е нужно да го убиват тъй като бай Тошо владееше до съвршенство много легални форми на отстраняване – примери много .