Спомени от Народната република socbg.com
Няма вече хотел Плиска. Има сграда, която доби сходен с последния му остъклен вид, ала е бизнесцентър на групата около ЦКБ и Армеец. Причината? Отстреляният Манол Велев остави хотела и другите си дейности на своята съпруга Весела Лечева, а тя явно не смогва да ги върти със същия успех, с който кара в любовния живот. Навремето, преди 40 и повече години, на 13-ия или пък беше 16-ия етаж на Плиска – панорамата, беше истинско светско сборище – с Кока кола, цигари Кент и други луксове. Дълго време „Плиска“ беше зачислена и към авиокомпания „Балкан“. След избухването на демокрацията преди четвърт век акциите на „маршрутния хотел”, какъвто беше Плиска в системата на Балкантурист, заедно с тези на другия такъв – Хемус, рязко почнаха да падат. Те се напълниха с проститутки и друга гад. Крушението, макар закъсняло, беше логично. Само кварталът наоколо и мястото си останаха нарицателни за софиянците – още казват – спирката на Плиска, паркинга на Плиска, махалата на Плиска. Пък после ще забравят.
Както вероятно са забравили вече младежки комплекс „Орбита“. И това беше хотел, кацнал на най-високата точка на хълма Лозенец. Той беше перлата в короната на някогашната национална младежка верига със същото име. Когато избухна демокрацията и фирмата се поразпадна, стана щаб – квартира на борческата групировка СИК, чиято друга база бе не по-малко социалистическия парк-хотел Москва – и той е в упадък, но поне не е спрял да действа като Орбита.
Още преди СИК, Орбита подслони първата модерна дискотека в София. Тя се казваше Орбилукс и преди 33 години просто нямаше равна в милионния град. В нея се събираха богатите мъже и красивите жени. Епохата беше такава, че дансингите още не се бяха превърнали в тепихи. После Орбилукс беше изместена от Ялта. Претърпя известно прераждане като ресторант, приписван на Катето Евро. Ала никога не върна стария си блясък.
http://19min.bg
Ех, спомени! „Орбилукс“ действително бе най-гъзарското нощно заведение на София в началото на 90-те. Най-готините мадами и най-отворените дупета на София бяха постоянно присъствие там, както и най-добрия диджей в България – незабравимия Боби Ай. Някъде към 93-та година „Орбита“ стана мафиотско свърталище на мутрите около бай Любен Гоцев, който държеше офис на третия етаж. Редовно идваха Маджо, Поли, Пацо Дългия, Фалконети, Фатик и пр., но в интерес на истината рядко ставаха ексцесии. Гвоздеят на „програмата“ беше едно червено Ламборгини Контач, единствено по рода си в България, което редовно паркираше на горния паркинг пред входа на хотела и събираше погледите на мало и голямо. Славни времена!
На Славе Бармана
Не е на Славе-бармана. Негово беше бялото Ферари Тестароса, паркирана пред хотел „Родина“ през 93-94 година.
Аз лично очаквах, че когато хмм дойде димохрацията и хмм личната инциатива ще имаме много повече заведения, кафенца и на много по-високо ниво и разбира се достъпни цени…Но уви, което сега виждам ме убеждава в противното…Например Княжево, моят квартал. Преди 89 г на последната спирка имаше няколко кафенца и сладкарничка с богат асортимент и достъпни цени..В Боровата гора беше бар Бор, който и сега съществува, но е много скъпо..На първата станция на култовия, пръв кабинков лифт на Витошасъщо имаше малко кафенце, където ние, тогавашните деца си купувахме безалкохолни и морени…Не говря за чудесните ни хижи, които сега, въпреки частната инициатива, са изоставени и разбити, а хотел Щастливеца, разкошно място за отдих е окраден и също разбит..Да оказа се, че т.нар. частна инициатива, поне в България не работи…Сегашния Щастливец или Хепи, няма ли българско име е много скъпо и става все по-скъпо.Преди няколко месеца пих там един чай, коойто ми струваше 3-4 лв и беше отвратителен…Тъжна история…
Тука се млатихме с едни араби, ама преди споменатита мутри и коли. Накрая ни замеряха с пълни шишета бира. Почна се от дискотеката отзад. Оттогава знам че в уличния бой няма правила… Така и практикувам при нужда…