
Срещнах тази забележителна жена преди седем години в Испания. Тя е толкова популярна сред местната българска общност, че спокойно мога да я нарека доайен. Една от първите смели българки заминали там, без да знае дори дума от езика и без да има какъвто и да е било опит в живота извън родното си село. Вече доста хора са последвали примера й, но преди 20 години, вдовица с две деца да си събере багажа и пренебрегвайки всички географски и законови ограничения, да се озове на 3000 км от дома си, за мен е повече от подвиг. Подвиг достоен само за човек, кален в труден селски живот, видял толкова много безизходица, че преглъщайки сълзите си, изоставя всичко, което е градил и се превръща в опора на стотици свои сънародници, страдали не по – малко от него.
Нека обаче насоча вниманието ви към това, което ме накара, в един горещ летен ден да пропътувам разстоянието от София до с. Блатска, близо до Гоце Делчев, за да разговарям с тази съвременна баба Илийца. Освен всичките си достойнства, Магда Занева успява през годините на социалистическото управление да заслужи доверието на съселяните си и да кметува почти десет години, в период, който освен, че може би се смята за златен в годините на тоталитаризма, завършва и с един от най – спорните моменти в нашата история. Каквито и глобални политически процеси да са протичали някога, колкото и научни анализи, в стил Кисинджър да са им правени, никога не съм намирал по – верен исторически извор от побелелите коси, напуканите ръце и развълнуваните думи на малките хора, преживели всичко на собствения си гръб. За това поисках да седна с нея и да поприказвам по човешки за спомените й от периода, който така живо интересува нашите читатели. Заед
В тази непринудена обстановка Магда Занева и нейната етърва, развързвайки езиците и сърцата си, ни разказаха всичко, което ни интересуваше от интересния им живот. Тръгвайки си от там, още щом останахме сами в автомобила, с моя спътник изказахме удивлението си от природната интелигентност на тези жени. Всяка тяхна дума беше премерена, разказа строен и ясен, а мислите следваха в отлична логическа последователност. Не се наложи да повторя въпрос или дори да задам уточняващ такъв. Истински телевизионни водещи, имали съдбата да се родят по – близо до тютюневите ниви, отколкото до улица Сан Стефано. Най – голямо очарование остави в мен автентичния им говор, характерен за родния им край.
Годините на ранния социализъм
Двете етърви са родени малко след победата на Червената армия и установяването на „народната власт”. Магда Занева е родена 1949 г. и първите и детски спомени са преди механизацията на селското стопанство. Тя и съпругата на девера й се надпреварваха да ни разказват за голямата беднотия, която поменеха. Ръчно обработваната земя, едва е изхранвала многолюдните семейства. Добивите от тютюна са малки, а от там и печалбите. Останалите земи, засети с други култури, едва са успявали да запълнят трапезата в домовете на двете по онова време малки деца. Научените на тежък физически труд селяни, изпадат в объркване, когато най – на края, през 1959 г. е взето решение и тяхното село да се присъедини към ТКЗС. Местните партийни дейци извършват частично успешна агитация, но някои хора се чувстват наране
Кметуването в с. Блатска
За някои може би е спорно, за други може и да не е, но през годините на социализма, не е било изключение, а правило да се дава път на хора, които могат да допринесат с нещо за родния си край. Оценявайки качествата и на ръководител, местно партийно величие посочва младата тогава Магда за кмет на селото. По онова време тази длъжност не е изборна, а заемана от човек назначен от общината в Гърмен. Кандидатурата и среща отпор от по – възрастните хора, главно заради младостта и пола й. След десетилетие обаче на този пост, тя се превръща в един от най – уважаваните хора в селото. Започват редовни покани за срещи с високопоставени членове на БКП, за да се стигне до любимата ми случка, при срещата й с Милко Балев.
„Кой е този льольо, бе?”
В Гоце Делчев пристига с целия си блясък един от най – висшите сановници по онова време в държавата. За съжаление Милко Балев не се отличава с авторитетна фигура, а 
Етървата за тогавашния стандарт на живот
„Ей с тия две ръце, Стояне, ей с тях. И деца отгледах и къща построих. Само от работа по полето и в завода. Много се работеше тогава, но и много пари имаше. Хладилника винаги беше препълнен. С мъжът ми живеехме само то заплатите. Парите от тютюна спестявахме и с тях строихме и образовахме децата си. Като не ми се занимаваше да готвя, взимах едно цяло пиле от магазина, мятах го във фурната и айдееее…всички късат и ядат от него. Никога не мислихме за сметки и храна.”
Религията през комунизмът
Село Блатска е със смесено население. Има българи, но преобладават хора само определящи се като турци и такива с българско самосъзнание, но изповядващи исляма. Единствената нова сграда в селото е джамията, построена, както разбрах с любезното съдействие на партията, чийто представител е кмета
„Нищо подобно”, смее се Магда Занева. „И на черква и на джамия се ходеше свободно. За парлама стояха колцина комсомолски дейци, уж да записват кой член на партията влиза в някоя от двете сгради, но последствия никога не е имало.”. Освен това ни напомня, че е от силно религиозно семейство и родителите и са работили за местния свещеник. Самата тя до днес доброволно и безвъзмездно дарява труда си на гръцката православна църква в Мадрид. На гръцката, защото българска няма, въпреки стотиците хиляди наши сънародници там. Споменавам това, за да подчертая, че впечатленията й от отношението на народната власт към религиите, поне в тази част на Народна република България е било твърде либерално.
Възродителният процес
CENSORED!!! Тук обещах да изключа диктофона, което и сторих. Няма да наруша обещанието си. Само ще коментирам, че най – големия позор за един управник е когато накара хора, живели столетия заедно да се обърнат един срещу друг. Тъжно ми стана от цялата толерантност и искреност, от които преливаха думите на тези жени, разказвайки за своите съселяни, с които са превивали гърбове, рамо до рамо по тютюневите ниви.
Краят на ерата „Живков”
10 ноември 1989 г., заварва Магда Занева като все още действащ кмет на селото. В същност дн
Трудно е да отсееш същественото от толкова много информация. По – скоро се опитах да пресъздам емоцията, с която двете разказвачи описваха онова време. Време, което историята още съди, а те отдавна бяха премерили и оценили.
Автор: Стоян Гълъбов
Спомени от Народната република socbg.com
blagodrim za precrasnata statia . y ?che ima mladi i ambiciozni jora, koito ne zabraviat pocoleniata ot kadeto sa proyzlezli.