Иван Атанасов Бандаков е най-младият партизанин от отряд „Чепинец“. Убит е на 16 години в сражението на Милеви скали, дни преди 9-ти септември 1944 г. Години наред паметникът му се извисява във велинградския квартал Чепино, докато една нощ преди 15 години той изчезва, без да има решение за премахването му от местната власт. Оказва се, че статуята е открадната от група цигани, които я дават за претопяване, за да изкарат по някой лев. Заловени и наказани за деянието обаче няма. Впоследствие гражданите от квартала се опитват да поддържат поне постамента в приличен вид и залепват нова плоча с надписа на името му. Преди буквите са били издялани в камъка, но след кражбата някой се е опитал да ги заличи и тях.
Оттогава насам, макар и да е посочено в чия памет е той, постаменът си стои празен като знак за отношението ни към миналото и към историческата памет.
Спомени от Народната република socbg.com

Защо трябва да ни вълнува паметник на борец за режим сравним по зло с този на Хитлер???
Защото е част от родовата ни памет.Защото е бил идеалист и се е борил за по-добър живот.На теб като ти харесва живота от преди 09.09.1944 върни се в него време.За теб няма кой да направи паметник.Нито пък ще станеш част от нечия родова памет.
Абе пръдльо, става въпрос за история която не може да се промени или отмени. Някой ден режима ще се смени – отношението същото ли трябва да е?…
Паметниците показват ОТНОШЕНИЕ към историята. Абсурдно е страната ни да е изпълнена с плочи и мемориали на партизани-терористи, борели се за режим, избил десетки хиляди българи. В същото време в София някакви „експерти“ се съпротивляват срещу възстановяването на военния мемориал на първа дивизия – пример за истинска родова памет и отношение към истински герои, дали живота си за България, а не за ЧУЖДА ДЪРЖАВА И РЕЖИМ !
България е осеяна с паметници на шумкари-терористи.