„Жирозитал”- соцлекът за вечна младост

Към края на управлението си  Тодор Живков е записан сред българските изобретатели, макар и закратко.

През 80-те години Стефан Найденов е шеф на лаборатория „Биоелектроника“ и създава заедно със своите сътрудници много лекарства, които според него церят неизцерими болести, например препарата против рак – биостин. Твърди, че е произвел и първия български ранитидин – лекарство против язва, което е направено по една таблетка, доставена от Англия.

Работата на Найденов е забелязана от самия Тодор Живков, който го кани на аудиенция. Какво ли си е мислел старият диктатор за учения? Вероятно се е надявал, че с износа на някое подобно чудо България ще получи така необходимата й западна валута, за да изплати заемите си и да спре да затъва. Във всеки случай сътрудници на Живков твърдят, че чудотворците с подобни изобретения лесно са стигали до него и са получавали благословията му да продължат изследванията си. А това е означавало средства, повече сътрудници и улеснения през бюрократичния лабиринт на клиничните изпитания.

На срещата Живков заявява: „Международният пазар на розовото масло стана сложен. Появиха се евтини заместители, цените падат, нашето започна да залежава. Не може ли да се разработи на негова основа биостимулатор? Ако е успешен, ще се разкрие ново направление за продажба на розовото ни масло, не е изключено даже да получим и по-големи печалби”. В контекста на разговора Живков споделя, че неговите родители баба Маруца и дядо Христо всяка сутрин изяждали по една бучка захар, напоена с две-три капки розово масло. Това помагало против склероза и те запазили ума си свеж до дълбока старост. Професорът, ръководител на лабораторията, поема, макар и скептично, идеята. Не минава много време обаче и той се обажда и казва, че са получили продукт с изненадващо добри и стимулиращи качества.

Стефан Найденов прави изследвания и установява, че розовото масло съдържа гераниол – алкалоидна съставка, която действа антисклеротично.  На базата на гераниола е създаден препарат, който уж забавял процеса на стареене и е признат за изобретение. Изработват  му съвременна опаковка, патентоват го и той се появява на пазара с името „Жирозитал”. Най-напред се изнася в чужбина – Япония, Швеция и др. За него е написана даже книга. Постепенно пазарът му се разширява и производството се разраства. След падането на Живков, новите ръководители закриват лабораторията, спират производството и разгонват специалистите с мотива, че са се „сложили” на Живков, защото са го включили в авторския колектив. През 2011 г., авторът на лекарството се оказва настойчив и успява да го реабилитира в пазарна среда.

Тайната на успеха по онова време е главната заслуга за всичко да се припише на другаря Тодор Живков. За да му се подмаже, тогавашният шеф на патентното ведомство (тогава ИНРА – Институт за изобретения и рационализации) издава авторско свидетелство на държавния глава. Найденов лично му го занеся. Живков обаче проявява здрав разум и отказва да го вземе. Така не оставя името си в списъка на българските изобретатели. В интерес на истината Живков никога и никъде не позволява да го провъзгласят за доктор хонорис кауза – титла, с която университетите се подмазват на видни политици и бизнесмени.

Вижте още: „Бензин от вода – последното социзобретение“