Спомени от Народната република socbg.com
Скъпи читатели, с тази статия ще избягаме от лепкавата кал, покрила нашето социалистическо минало и ще отправим поглед към така мечтания Запад. Там, където хората ценят миналото си, съхраняват го и се поучават от него. Не знам дали това не е и в основата на техния успех и вяра в бъдещето. Знам само, че това, което ние разрушаваме и отричаме, на Запад от нас успяват да превърнат в печеливш бизнес и образователна инициатива.
В следващата статия няма да стане дума за някое успешно приватизирано предприятие, нито за успешно връщане на земята при частните й собственици. Ще говоря за нещо новопостроено, чиято цел е да събере в себе си спомените на източногерманците за онова време, когато са били разделени със сънародниците си, посредством ужасяващото съоръжение, известно като Берлинската стена. Както всички знаем, „Вятърът на промяната” духна точно от днешната столица на Германия. И точно там днес стои Музеят на ГДР (DDR Museum). Странно, нали? Градът, който срина комунизма да приюти в себе си музей, събиращ спомени за период, за който предполагаме, че никой германец не иска да си спомня.
Всъщност така предполагаме, но не сме прави. Посетилите този музей през 2012 година са над 500 000, а за 2013 г., от там са минали точно 560 000 любопитни чифта очи. Дори и да имат лоши спомени за това време, гостите не си го изкарват на музея, което личи по положителните отзиви, оставени от тях във въпросниците. Отлична оценка поставят за него 44%, а много добра 41%. При сборно 85 от всеки сто посетители, останалите мнения си губят силата, още повече, че крайно негативно го оценяват точно 1% от виделите експозицията.
Музеят е създаден през 2006 година и е разположен в центъра на Берлин (точния адрес е Karl-Liebknecht-Str. 1). Музеят е оригинален със своята интерактивност. Посредством модерните технологии, всеки посетител на музея, може да получи пълен набор на усещания, които да го пренесат четвърт век назад в миналото. „Докосни, хвани, помириши и почувствай” – точно това е девиза, ръководил авторите на отделните секции. Вдъхновени от живота на редовия гедереец, те дават възможност човек да подуши изгорелите газове от „Трабант” или да седне в класическа всекидневна на обикновено семейство от ГДР. Според цитат от тяхната брошура „Музеят предлага 360 градусов изглед от живота в централно – планирано и авторитарно общество”.
Както виждате никой не изпада в носталгия. Управлението в някогашната Източна Германия, открито и официално си се нарича авторитарно, но това не пречи неговото наследство да послужи на хора прагматични, схванали основните похвати на пазарното стопанство. Работейки усърдно, те успяват да издигнат музея до 6 – то място по посещаемост в германската столица през 2013 г. и да отчетат в края на февруари 2012 г., двумилионен посетител.
Експозицията му е разделена на 27 различни секции: границата, Берлин, пътен трафик и пътуване, младост, образование, работа, ЩАЗИ, сгради, домове, семейство, свободно време, потребление, медия, мода, култура, празници, околна среда, Партията, икономиката, държавата, идеологията, армията, международните отношения, Берлинската стена, опозицията, затвор и държавни органи.
Както виждате разнообразието от теми е огромно, а опита за пълно представяне на тогавашния живот може спокойно да се опре на горните секции. Явно въображението и практическия опит на създателите на музея са им помогнали да обхванат цялостната картина, рисувана по онова време в ГДР от социалистическата власт. За по – пълно представяне на детайлите, над 210 000 оригинални артефакта, като телевизори, пишещи машини, отоплителни уреди, радиоприемници и дори автомобили са изложени на различни места в музея. Все пак той си остава интерактивна разходка в миналото и като такава, тук не липсват и редица модерни технологии, позволяващи на посетителите да получат допълнителна информация. 47 монитора, 10 екрана, задвижвани с докосване (touch screen), 2 автомобилни симулатора, 23 аудио инсталации, 4 телефона и маса, представляваща огромен екран с хиляди опции за намиране на допълнителни данни и ориентиране в сградата. Добавям и факта, че всичко това е разположено на 1 000 квадратни метра площ и постоянно заетите служители са 30 души.
И идва ред, типично по български да попитаме „Кой плаща за това?”
Отговора отново изненадва. Музея не е използвал нито цент от данъците на германските граждани, нито какъвто и да е било друг източник на държавно финансиране. Единствения приход е от входна такса и частни дарения. Освен това използването на експозициите и допълнителните съоръжения към сградата, се заплащат отделно.
Какво друго предлага това модерно съоръжение?
Впечатление правят образователните услуги. Там можете да намерите възможности за обиколка със специализиран водач, да получите обучение в работилница от онова време, разходка из Берлин, и среща с живи свидетели от комунистическия период. Всичко това преведено на 15 езика. Учебната зала е с капацитет от 50 човека, като там редовно се провеждат лекции, семинари, уроци, дискусии и прожекции на филми. Отделно функционира и организация с нестопанска цел към музея, която организира различни публични събития, независими от дейността на музея, но свързани с периода на ГДР.
Прагматичните немски мениджъри не пропускат възможността да погалят и стомасите на своите сънародници, провокирайки гастрономическото им любопитство с ресторант поднасящ типични източно – германски ястия и напитки. Заведението отваря врати през октомври 2010 г.. С цени от 3 до 15 евро за ястие, мястото е предпочитано от всеки, който иска да се представи оригинално пред своите гости и приятели. Общата площ е 130 квадратни метра и място за 120 гости.
Търговската част на начинанието се допълва и от техния on line магазин, достъпен през интернет страницата им. Там всеки желаещ може да закупи книги, игри, видео и аудио материали, рекламни сувенири и др. Нищо лично. Просто числа и бизнес…
Честно казано, радвам се, че имам възможността да пиша за сайта. Покрай това успях да попадна на толкова много интересна информация, предизвикваща логични въпроси в мен. Един от тях ми се иска да задам и на вас:
Можем ли вместо да разрушаваме паметници, вместо да се „разстрелваме” по форумите, вместо да се обиждаме на „комунисти”, „фашисти” и на по – общото „национални предатели”, да се обединим като германците и сложим миналото в музея, където му е мястото и дори да започнем да печелим от него?
Източници: ddr-museum.de. Автор: Стоян Гълъбов
