Колкото и да чета за миналото, все повече се ужасявам от мощта на политическите водовъртежи и от тяхната безпощадност. Понякога се чудя какво би могло да бъде гарант или имунитет за оцеляване 
Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа, като след смъртта на бившия премиер, дори е затворен в „Черната джамия”. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.
Има 5-има синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.


Вторият син, на извезалата знамето на Панагюрище, по време на Априлското въстание, поне си спестява мъката да бъде обвинен в престъпления, които не е извършил. Георги Дипчев е роден през 1889 г. Завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.
Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.
Четвъртото момче загива при нещастен случай едва на 14 годишна възраст, през 1907 г.
Петият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев(роден през 1894 г), е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.
Макар и в телеграфичен стил ви представихме съдбата на синовете на възпятата в народните песни, жива легенда на Априлското въстание, Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева. Не е необходими повече, за да се види, че медалите за храброст не са достатъчна броня срещу тези, които са решили да разчистят терена на политическата си власт.
Източници: wikipedia.org, blitz.bg, e-vestnik.bg
Спомени от Народната република socbg.com
