Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени / Вкусният социализъм

Вкусният социализъм

5617_338__2Едно от първите явления, което всеки чужденец забелязва в България, е носталгията по социализма. Дали точно носталгия, или някакъв друг синдром по миналото е завладял българина, не може да се каже със сигурност. По ред причини, не е никак лесно да забравиш „онова“ време.
Огромните, възвеличаващи паметници, окичили площадите на всеки малък и голям град и село, десетилетия наред (и десетилетия напред) няма да ни позволят да забравим отминалите времена.
Иначе вкусен си беше социализмът, спор няма. Избор нямаше, но за какво му е на човек такъв, когато си знае, че родното е най-добро!
В тази своеобразна селекция на любимите соц лакомства място си намират…

Бонбоните „Лакта“
Въпреки че и днес можете да си закупите такива, вкусът едва ли ще ви се стори същия!
Дали защото сме се превърнали в разглезени чеда на капитализма, но „Лакта“-та не е същата, измама няма. Посещението при баба и дядо винаги беше увенчано с пълен с бонбонки джоб.

Както и с…
Любимите жукеи
Честно казано, спомням си само, че много ги обичах, но нищо повече! Май бяха нещо средно между паста и кексче? Очите ми се изпълваха с радост, когато ги виждах на масата. О, а скаличките! Всеки път, когато видя скалистото лакомство в някоя сладкарница, си купувам с надеждата отново да изпитам онази наслада. Уви, и скаличките не са същите!

Сладолът „Ескимо“0000121336-article
Спомням си, че един никога не ми беше достатъчен. Всъщност сладоледите от машина също не бяха за изхвърляне. Никога няма да забравя как с малкото ми братче се разхождахме под ръка до съседния блок, в чието мазе се продаваше сладолед (после сядахме на някоя пейка и похапваме тайно, с ожулени от колелото колена). Нещо като днешните клек-шопове, но само за сладолед! Децата се суетяха с бабите си и скимтяха за „още една топка“. Ех, детство, детство…

Шоколад „Кума Лиса“

017831632
Облизвахте си пръстите и муцунките, нали? Досущ като приказките за хитрата лисица, този шоколад не напускаше детския ум и честичко го глождеше. И има защо. Днес „Кума Лиса“ е възродена от известна компания. За съжаление, не мога да кажа дали е „като от онова време“, тъй като не съм го опитвала.

Дъвки „Идеал“ и „Love Is”, задължително произнесено като „Лове ис“
Хубаво беше, че научавахме за любовта от любопитните картинки, скрити в дъвките, а не от клюкарските списания, сериали и т.н. Убедена съм, че ако се поразровя из най-старите си учебници, между страниците ще открия някое любовно послание. А пък с дъвките „Идеал“ наистина ставаха най-идеалните балончета. И вие сте се състезавали за най-голямото балонче и после сте умували как да отлепите дъвката от нослето си, няма начин да е другояче!

12645

Захарните петлета и ябълки
Приготвяхме си ги у дома. Наскоро се сетих, че на тавана в бабината къща някъде се търкалят въпросните формички-петлета, изработени от моя баща. Задължително трябва да ги открия и да възродя традицията!
Не толкова от носталгия по социализма, колкото от умиление към отминалото детство.

Автор: Милена Димитрова
http://kulinar.bg

9 Коментари

  1. Носталгията по социализма! И има защо…..Защото сами си го изградихме, защото някои имаха наглостта да ни сравняват по стандарт с Белгия,Англия, Франция и други колонизаторски страни. Българите с труда си създадоха едно прекрасно, справедливо общество-с бригадирски труд и много емоции. Съвременник съм на строежа на социализма и за това носталгията по него винаги ще бъде у мен….Това е все едно да отгледаш едно дете пред очите си и след това да го изгубиш, защото някой го го е убил. А го загубихме благодарение на предателя Горбачов и нашите псевдо демократи, превърнали се само за няколко години в милиардери и милионери, ограбвайки нашия труд! Но….има Бог…той вижда всичко! Няма празно пространство във Вселената. Законите на физиката са природни закони…На всяко действие, има противодействие-равно по големина и направление и обратно по посока. Рано ли късно всеки ще си получи заслуженото!

    • Георги Иванакиев

      Хахахахахахахахаха Това е единственият ми коментар на тези бъртвежи.

      • На какво се смееш бе тиквеник??? На собствената си простотия може би…Или просто пишеш от лудницата! Да пукнеш дано…

    • Шш..комуняги

      Ами няма по-тъпа носталгия от тази по едно толкова покварено време. Ако някой има носталгия за изграждането на комунистическия режим, то значи си е бил от тези @по-чистите@ комуняги, с превилегиите, в иначе толкова равното време. Стига сте ме разсмивали, носталгии и глупости. Отивайте на село да работите в ТКЗС-то. Това, че след това други, обучени от вас, ограбиха всичко неограбено от мазните комуняги, е проблем на всички днес, да! Ама, я, се скрийте вече с това минало време – харесваше им на тези , които не можеха, а получавах. Тези, които можеха, им взимаха, за да имат такива като вас – прости хора с амбициите на великани! Направо ме е гнус, че сме от един народ!

    • На практика почти половината предприятия работеха на загуба и бяха постоянно субсидирани. Отнемаше се печалбата на малкото наистина печеливши и дори се оставяха без възможност да обновяват оборудването, да закупуват резервни части и консумативи, да подбират персонал и да го обучават за работа с модерна техника. Като резултат се стигна до тежката авария в Девня. Горбачов ускори процеса на разпадане, но и без него щеше да стане същото след 10-15 години – социалистическата икономика беше фалирала и нямаше кой да направи оздравителни реформи, това беше вече много трудно.

  2. Тодоров

    Носталгията по времената на мрачната комунистическа диктатура определено е знак за обществена патология. Подобно извращение не съществува в нито една друга от бившите колонии на СССР, което обяснява и огромния им напредък в сравнение с България.
    Като човек прекарал близо половината си живот в концлагера, наречен НРБ ще кажа само: нито беше смешно, нито беше безгрижно, а най-малкото пък вкусно. Да не говорим за другия неокомунистически мит свързан със стомаха-този за здравословната храна в онези години. Чернобил е едно на ръка. В наследство от „райските“ времена все още носим и хиляди тонове високотоксични пестициди, чието унищожаване е много скъпо. Самото им съхранение отдавна е проблемно. Всички тези „здравословни“коктеили си ги хапвахме заедно с така мечтаните от неокомунистите тогавашни плодове, зеленчуци, консерви и зърнени храни.

    • Абе тодоров теб кога те пуснаха от луднцата. И да пишеш простотии и да не пишеш, малко са вече тези които се самозалъгват като теб, че вървим по правилен път. Така че трай и се лекувай. Скоро ще те приберат обратно. Галмак…

  3. Тодоров

    Само умствено ограничен индивид може да се отдаде на неокомунистическото извращение.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //