Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Детство мое / Домашното кино през соца

Домашното кино през соца

Помните ли най-ранната версия на домашното кино? Това бяха култовите диапрожекционни апаратчета „Пионер 1”, които навремето са се произвеждали в Оптикоелектронните заводи (ОЕЗ) на Панагюрище.
 
 
Оказва се, че носталгия по детството от годините на соца вади от килера култови предмети. С тези прожекционни апаратчета и няколко целулоидни ленти, навити на ролки, децата през 60-те, 70-те и 80-те влизаха в света на приказките. Необходимо беше само да не са спрели тока (режимите на светлото бяха епични), стаята да е затъмнена и да има ако не бяла, то поне едноцветно боядисана стена, без закачени по нея картини и други смущаващи образа предмети.
При липса на стена, която да отговаря на тези условия, винаги можеше да се защипе един бял чаршаф на двете крила на гардероба на баба например, или да се използва бялата дървена врата. И идваше времето на ленти с приказки – за да има разнообразие и да не ни омръзват. Макар че на нас трудно ни омръзваше това занимание, дори ако се налагаше сто пъти да гледаме едни и същи филмчета, които вече сме научили наизуст.
Та такива ми ти работи се случваха в миналото с диапрожекционните апаратчета за диафилми.
Даже по-изобретателните от нас можеха да си изработват собствени „ленти“ от оризова хартия. А при липса на ленти за гледане – те често горяха или се стапяха от високите температури на крушките в диапрожектора, апартчето се превръщаше в прожектор-следач за импровизираните театрални представления и концерти, които разигравахме зад завесите в хола.
Имаше още руски подобни апаратчета, немски, полски също. Но гордостта на родната индустрия бързо наложи диапрожекционни апаратчета „Пионер 1” на ОЕЗ -Панагюрище. Така в един момент почти няма къща, която да не разполага с такова. Видеото на VHS все още беше лукс, а за DVD, плейъри, лаптопи и персонални компютри дори не сънувахме. Просто много от съвременните джаджи не бяха измислени.
Сигурно си спомняте за часовете прекарвани взряни в осветения правоъгълник в тъмната стая, прожектирайки си филмчетата отново и отново….
Източник: http://www.nostop.bg/

4 Коментари

  1. Имате грешка в годините. Аз сега съм на 65 години и в ранното си детство – тоест преди 55.60 години имах такова „кино“. Значи през 1055-1960 години. През 80та вече имаше видео, макар и много рядко.

    • Не е грешка.Аз съм набор 1979 и това апаратче го получих в първи клас. И бях една от малкото деца. които можеха да се похвалят с такава техника.Събирахме децата в къщи и не след дълго това нещо прегряваше.Видеото се появи по-късно.Обикновено това се случваше на хора, които имаха достъп до тогавашните корекоми т.е елитът на обществото….ТРУДНИ ВРЕМЕНА

  2. Може и да няма грешка. Аз съм дете на 80-те години и имах точно такъв диапроектор (само, че кафяв) наследен от детството на майка ми (50-те, 60-те години). Някои от лентите бяха даже от нейно време (чернобели), но ми купуваха и нови (цветни). На тези диапозитиви съм „изгледал“ по няколко пъти „Дядовата ръкавичка“ и доста от сериите на „Ну погоди“. Спомням си, че апарата много се нагорещяваше и в края на „прожекцията“ не можеше да се пипне.
    Видеото излезе след средата на 80-те и беше голям лукс за българското семейство.

  3. Точно същият апарат имахме със сестра ми и майка ми ни прожектираше филмчета (помня едно за Робинзон Крузо). Роден съм през 1967, така, че такъв апарат беше модерен вероятно около 1980 г. Видеото беше на по-късен етап – втората половина на 80-те – BETAMAX предимно, а тези, които имаха VHS бяха върха на сладоледа!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //