Ужасът от зъболекарския стол
Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…
Чичо доктор
Тези чичковци бяха по-опасни и от Торбалан, Баба Яга и Кумчо Вълчо взети заедно. Те бяха в състояние да ни „излекуват” на мига, щом мама изречеше думите: „Няма страшно, моето момче! Сега чичо доктор ще извади една игла и само леко ще те боцне… не се притеснявай, няма да боли.” Убедени сме, че точно в тези сюблимни моменти са се родили и най-големите таланти в българското кино, които и с най-ужасната гнойна ангина могат да изиграят най-здравия и ведър човек на света.
Следобедното спане в детската градина
Това безспорно е едно от най-големите недоразумения в нашето детство. Кой за Бога кипящ от енергия и сили малчуган ще легне да спи с удоволствие в разгара на деня? И веднага се сещаме за култовата реплика от „С деца на море” – „Имам да спя още 10 минути и идвам.”
Дааа, хич, ама хич не обичахме да си губим времето с толкова безсмислени неща като следобедната дрямка. Нея са я измислили възрастните, защото са ни завиждали, че не могат вече да си играят като нас.
Родителските срещи
Едва ли имаше някой от нас, който да не потръпва от ужас при споменаването на тези две думички (мен и до днес ме побиват тръпки). Родителските срещи бяха регулярни „привиквания“ на родителите от класния ръководител, на които се обсъждаха дейността на ученика в училище, неговите оценки (прочитаха ги пред всички), поведение, участие в дейностите на класа, събиране на пари за разни инициативи и прочее. Най-често те се провеждаха в петък, след последният час (което беше много подло, отчитайки това, че често ни проваляха съботата и неделята). Най-неприятните обаче бяха извънредните, особено ако повод за това беше някой „преслушал“.
Родителските срещи бяха съпровождани от следните естествени детски прояви:
-проява на разсеяност по отношение на такъв факт,
-необясними разболявания на голяма част от класа,
-опити за подслушвания на вратата по време на провеждането и треперене вкъщи – на спокойствие
Да се скрие родителска среща не беше невъзможно, но беше много трудно. А пък и ефектът бе отрицателен – след това мама и татко се срещаха специално с класния, и ако е имало шанс той да е пропуснал нещо, то… За родителската среща трябваше да информираш, но учителите не се доверяваха само на това – повечето известяваха родителите лично или чрез друг родител.
Някои от нас избираха подхода „днес ми е много зле“, но за съжаление това рядко минаваше. Ако имаш за какво да ти се карат, ще ти се карат!
За разлика от по-късни времена родителите (родителя) не можеха да не ходят на срещата. За това трябваше да има наистина някаква оправдателна причина и да изпратят някой роднина или познат да ги замести. Ние, естествено, предпочитахме заместниците. Баба ми ме е спасявала поне десет пъти. Да живеят бабите-спасителки!
Та, със сигурност има още доста неприятни спомени от нашето детство, но тези като че ли бяха някак общи. Иначе ние още настръхваме от миризмата на канела… и мисълта за мляко с ориз, бляхх!
Извадка от detstvoto.net ;
Източник: http://www.beu.bg
01.06.2014
Спомени от Народната република socbg.com





Супата от зелен боб в детската градина… Беше ултимативната отврат, до ден днешен мразя зелен боб.
Грис…тъпчат с лъжицата, аз плюя…те пак тъпчат
И до днес не ям грис халва поради същата причина!
Ооо, това е най-отвратителното нещо на света.
Mozhe bi ste bil/a ot po-zloiadite deca. Gris halvata e nogo vkusno neshto. Sega se servira kato delikates.
Гриса да, но аз си спомням, че в първи клас също спяхме от 14-16 часа. Роден съм в първата половина на годината и тогава тръгвахме на 6 години. Това също е един от абсурдите, аз не мога да си вържа обувките….те на училище ме пращат.
Sega nali znaete, che 1 chas sun na den se smiata za mnogo polezen, usilva rabotosposobnostta. Az i do den dneshe spia sledobed po 1 chas (rabotata mi go pozvoliava).
Аз пък не съжалявам за нито един миг от това детство,защото то си е моето.Въпреки млякото с ориз и кисела,които още не ям.Въпреки спането следобед,защото просто лижах в леглото и измихлях каква щуротия да направя след това.Я пак си помислете на кого му пукаше за родителските срещи?Защо сега всичко ли,което ядем е вкусно?А,можи би правим само нещо,кото искаме?Аз имах прекрасно детство,през същите тези години,за които говорите и съжалявам ,че днешните деца нямат и половината от него!
сякаш си ми прочела мислите!и аз за нищо не съжалявам,беше прекрасно,спокойно и сигурно…
Аз за нищо не съжалявам,имахме прекрасно и спокойно детство!
Необелени парчета лимон със захар…
I do den dneshen liubimiat mi desert za rezeni limon, poruseni sus zahar (kora i vsichko).
След детската градина никога повече не съм кусвал прясно мляко с какао….но искам да се върна в1971ва!
На10години…..
Моя най неприятен спомен беше в болницата когато майка ме заведе да ми пробият ушите за обеци. Доктора взе една игла и направо я забоде в ухото ми. Аз изпищях и започнах да плача, а той ми се скара : Ами ще боли ами! Това е болница, а не СЛАДКАРНИЦА! Тук боли! На 10 години бях.
Още един спомен от болницата. Вадиха ми два кокоши тръна от петата с една много дълга ножица с извити връхчета. Без упойка, без мила дума. Напротив, караха ми се че рева. На 6 години бях.
Моите лоши спомени бяха от грубите лекари.
А аз мразех класната, която като си нарочеше някого, докато не го затриеше, не мирясваше. Биеше ни с голям златен пръстен по главата ако говорехме или не внимавахме в час.Дори шамари раздаваше, и то яки шамари , от които и оставаха пръстите на бузата ти. Едно момче от класа ни го прати в ТВУ и направи от него престъпник, вместо да поговори с него и да изясни защо е разсеян и невнимателен. А той беше без баща , от многодетно семейство и майка му все я нямаше по родителските, а си спомням че беше голяма красавица , защото на едно изпращане за лагер я видях. След време видях момчето – беше с една ръка. В ТВУто струг или някаква друга машина му защипала ръката… Безвъзвратно погубена човешка съдба и то от една мазна даскалка…Мразех тия даскали , които по задължение идваха в училище и се отнасяха с учениците като с парцали.За съжаление системата ги толерираше, дори ги поощряваше да ни „дисциплинират“ повече. Добре, че имаше и свестни учители , които стимулираха децата да учат и да се развиват , търсеха във всяко дете какво го влече и го насочваха към даден кръжок. Нашето време има и плюсове и минуси , но го предпочитам пред днешния бардак и простотия.
Да, голям „ужас“ беше ! Точно детството !?!? На кой може да му хрумне това !?
Наистина нашето детство беше толкова хубаво и безгрижно децата бяха толкова креативни правеха си дървени пистолети или пушки, лагерни колички или ще играят футбол с другите деца, а и анимационните филмчета бяха кое от кое по хубаво. Всяко дете като наближи нова година чакаше с нетарпение да почне „Милион и едно желания“ и да гледа цял ден филмчета. Днешните филмчета (особено тия японски анимации) са нещо ужасно. Само насилие, някакви разярени човечета искащи да унищожат или да завземат света. А относно детската градина не помня дете, което да обичаше зелен боб. А любимото ми беше когато ни сложеха да спят и по някое време „госпожата“ мине и попита „Спите ли ?“ и поне 3-4 деца отговаряха „Дааа !“.
По време на тези времена вина за това имат родителите и начина им на възпитание от техните родители. Учителите също влизат в тази графа. „Войната на таралежите“ показва тази болезнена истина по-най добрият възможен начин.
Раждането на деца е било задължение пък каквото ще да става.
Оооооооо всичко си беше точно така! Като че лк наистина ми ставаше лошо докато чаках резултатите от родителската среща. А грис халвата в детската беше един от най-големите ужаси за мен.
Още един глас срещу зеленият боб в детската градина и следобедното спане. Аз съм свидетел как едната „другарка“ взе чинията със зелен боб и наистина го изсипа в пазвата на детето пред всички, защото то не искаше да го изяде.После иди че не яж- с конци без конци всичко си изяждаш ,че да не си следващият с боба. Вечерта казаха на родителите че то само се е заляло по време на обяда. Те естествено не само че не му повярваха , ами и бой яде дето се мъчи да натопи другарката.
Несправедливости винаги е имало и за съжаление ще има, но въпреки всичко нашето детство си остава все така незабравимо.
Нищо не ми се е отразило отрицателно.И грис-халва, и мляко с ориз и канела, и зелен фасул и грах и бамя и каквото още измислите, всичко си ям.Е, не ям шкембе и пача, но тях никога не съм ги яла.Нито от зъболекар, нито от ваксини и инжекции ме е било страх. И беше по-добре,че и учениците и родителите им имаха респект към учителите, а не като сега и родители и деца да крещят и обвиняват за всичко учителите.
Наистина ни водеха групово на зъболекар и това някак ме възпита на здравна култура. И досега щом ме заболи зъб, бягам при зъболекаря. Никакви аналгетици!