Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Духът на времето / Програмата “Странджа-Сакар” или несбъднатия блян за Република на младостта

Програмата “Странджа-Сакар” или несбъднатия блян за Република на младостта

През 1982 г., когато рок групата “Тангра” записва първия си голям хит “Нашият град”, малцина са си задавали въпроса дали текстът на песента е бил част от тогавашната пропаганда. Същата година по поръчение на ЦК на БКП, Министерският съвет приема прословутото 22-о постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени в страната.

Изглед от Малко Търново, 1988 г.
Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“ е прието на 27 април 1982 година по докладна записка от министър-председателя Гриша Филипов. Присъстват в частност Тодор Живков, Александър Лилов, Андрей Луканов, Димитър Станишев, както и коалиционният им партньор Петър Танчев. Политбюро бие тревога, че районът на Странджа-Сакар се обезлюдява, не са решени остри социални въпроси, 561 селища в този район и по южната и западната граница не са водоснабдени, 200 нямат пътища до центъра на селищната система или изобщо до друго село, 550 нямат пряка телефонна връзка, няма осигурено тв и радио покритие. Затова Гриша Филипов предлага т. нар. 22-ро постановление, за ускорено развитие през осмата петилетка и до 1990 година. В частност документът предвижда изпращането на 4000 хиляди работници и специалисти. Във всеки ОК на ДКМС е назначен секретар, който отговаря за набирането на „комсомолски набор“, като кандидатите трябва да минават проверка за надеждност, връзки с чужбина и антиобществени прояви. Кампанията е наречена „Република на младостта“.

с. Стефан Караджово, общ. Болярово, 1989 г.
След като на 10 май 1982 г. в. „Работническо дело” уповестява постановлението, то е посрещнато с неописуема радост и възторг от населението в Странджанско-Сакарския край. С изпълнението му се цели комплексно, хармонично, ускорено и с голяма динамика развитие на промишлеността, селското стопанство и изграждането на социалната и техническа инфраструктура на изостаналите райони. В ход е разяснителната работа по изпълнение на постановлението. Поставените задачи произтичащи от него са разяснени сред трудещите се, с оглед постигането на главната цел предвидена в него – до 1990 г. в района на Странджа-Сакар условията на живот и труд и жизненото равнище на населението да достигне и в някои отношения да надмине средното развитие за страната. В приетото постановление са заложени три програми – развитие на промишлеността, селското стопанство и социалната и техническата инфраструктура. За живеещите в района обхващащ програмата има облекчение и в образователната сфера. Във висшите учебни заведения, полувисшите и специални училища са отпуснати определен брой места и специалности, за които да се състезават кандидати само от общините „Странджа-Сакар”, при положение, че имат диплом с успех най-малко „добър ”. Предвиждали са се и финансови облекчения – освобождаване от данъци, акцизи, такси и т.н. В решението е заложено още в столовете на предприятията и учрежденията, работници и служащи да се хранят като плащат ? от стойността на храната. В детските ясли  и градини всичко е безплатно, а в училищата за всички ученици е била предвидена безплатна закуска и обяд.
Елхово, 1989 г.
Стотици млади хора и семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград и др., за да живеят и участват в обновителния процес. Привлечени са от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. За да се осигури препитание за новодошлите жители са построени жилища, открити са нови производствени мощности в промишленосттта и селското стопанство, обновен е сградния и пътния фонд.

Ресторант „Резвая“ в Малко Търново, 1988 г.
Добър пример за широкия строителен размах през този период е затънтеното край странджанските баири Малко Търново. Преди приемането на 22-ро постановление,населението на града е заето основно в селското стопанство, миннодобива и горскостопанската дейност. За удивително кратко време градчето търпи положителна промяна и не без основание 80-те години на миналия век могат да се нарекат златни в неговото развитие. През 1983 г.отваря врати голям цех за работническа козметика, поделение на „Арома”-София и с гарантиран пазар на продукцията.  Година по-късно е открит филиал на института по техническа кибернетика и роботика към БАН с поделения в с. Граматиково и Ахтопол. От общината за подготовка са изпратени младежи и девойки в производствено-експерименталната база на Института в София, за да придобият правоспособност за работа. В близкото с. Граматиково са открити цех на бургаския завод „Хемус“, филиал на техникума по електроника „В.И.Ленин“-София, а във военизираното с. Звездец цех за кабелни изделия към бургаския завод „Васил Коларов“. Значително се увеличава обема на рудоуправление „Г. Кондолов“ и на мраморната кариера край Малко Търново.

с. Граматиково – центъра, 1988 г.

В цялата Малкотърновска община са построени общо 51 жилищни блока, от които  два жилищни панелни комплексав града, както и 419 еднофамилни и двуфамилни частни сгради. Построен е Младежки дом, нова детска градина, а в болницата е открито родилно отделение.  През 1987 г. с неимоверния доброволен труд на малкотърновчани е изградено лятно кино с 500 места. Започва строителството и на голям спортен комплекс в края на града, който обаче остава незавършен. В края на 80-те  започва и рехабилитацията на целия пътен участък до областния град Бургас. Населението на общината, което преди постановлението е 7 159  души, до края на 80-те нараства на 8723, от които 4 700 са били на целогодишна работа.


Грудово, 1988 г
Коректно е да се отбележи, че населените места в Странджанско-Сакарския край (Грудово (дн. Средец), Малко Търново, Елхово, Звездец и др.) се намират в пограничната зона с Турция и по времето на Студената война в района са изградени големи военни поделения, което от една страна допълнително спомага за съживяването на региона. От друга страна обаче, пограничните райони тогава попадат в т.нар. гранична зона за чийто достъп е необходим специален открит лист, получил названието документ „образец 12” за втора и съответно първа гранична зона. Тази административна мярка допълнително способства за непривлекателността на тези забравени от Бога населени места.

В цеха за кабелни изделия в с. Звездец, 1988 г.
Въпреки, че грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” е посрещната с голямо удовлетворение от населението, тя бива  зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното осъществяване и я обрича на неуспех още от самото зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията, за кратко обаче, започват да  идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор.  Местните започват да  гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта, като сключи договор с единственото условие да остане да живее и работи там. Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тия места изчезват безследно, а малкото добросъвестни и квалифицирани заселници постепенно се разтопяват и изчезват, най-вече заради лошите условия на живот и работа, които им се предлагат и не на последно място – неприветливото отношение на местните, които гледат на тях като на едни облагодетелствани пришълци.

ГКПП Малко Търново
Малко след падането на Живков, проектът тихомълком бива зарязан. Така поставената цел от правителството, с административна помощ да се засели и възроди икономически районът се проваля безславно. 30 години по-късно, регионът е далеч от представата за република на младостта, а последиците от провала на програмата са видими и до днес. Всеки един от вас, който е минавал през района на Странджа-Сакар през последните години, е забелязал все по-застрашителното му обезлюдяване, чиито мащаби хората, стоящи зад хубавата иначе идея, едва ли са си представяли, че ще достигне. От някогашната правителствена идея обезлюдената Странджа-Сакар да стане Република на младостта днес са останали само панелните блокчета. Производствените цехове, кината и младежките домове са се превърнали единствено в спомени, а единиците останали представители на т.нар. “Комсомолски набор”, вече далеч са надхвърлили младежката си възраст. Нищо младежко няма и в самите градове, а регионът на Странджа-Сакар продължава да бъде един от най-изостаналите и обезлюдени в страната.

Тъжно, но факт…

                                                                                                                                        15. 05.2014

6 Коментари

  1. На времето е имало социална политика, сега вече няма нищо….

    • То от тази социална политика се е обезлюдил раьона на Странджа не от паднал метеорит!

      • Необмислена социална политика и разкриване на безнадеждно губещи предприятия само за да се привлекат хора в Странджа. Крайният резултат е трупане на загуби и дългове без да се избегне обезлюдяването.

  2. Помня, че тогава даваха по 20000 лв на калпак, не по 2500. Баснословна сума за онова време на фона на тогавашните заплати. За 2500 никой не би тръгнал. По онова време и аз бях в комсомолска възраст, а веднъж баща ми започна да ме агитира да заминавам, но не би. И наистина имаше гяволи които с парите направиха големи къщи в Ахтопол и Мичурин (сега Царево), които влизаха в зоната. Стояха там през лятото, даваха квартири под наем на туристите (зер сезона година храни), а после се връщаха там откъдето са дошли, та чак до следващото лято. Нямаше как да ги вържат и контролират там на место.

    • Нещо не си разбрал.Даваха по 5000 лв.на семейство,или 2500 лв. на човек.Много хора подписаха договори и заминаха.В последствие повечето от тях се опитаха да се измъкнат,но беше много трудно.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //