Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Диверсантът Георги Алински – последният смъртник в България

Диверсантът Георги Алински – последният смъртник в България

10 юли 1984 г. В Софийския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу дърводелец от Самоков. Останал с години неуловим за полицията, той едва не проваля състезанието за европейската купа по ски в Боровец с бомбен атентат. Успява обаче няколко пъти да пререже въжетата на седалковия лифт в курорта. Това му коства живота.
Историята започва 10 години по-рано. Той се казва Георги Алински, осъждан три пъти – за кражби на дървен материал и опит за убийство (неумишлено). „По време на изтърпяване на наказанието си в затвора попаднал под идеологическото въздействие на Петър Семерджиев, понастоящем говорител по радио „Свободна Европа“. Под влиянието му в него се оформило отрицателно отношение към политиката и мероприятията на народната власт. След това първоначалната неприязън в Алински прераства във враждебност и постепенно се активизира към вредителска дейност“, се казва в обвинителния акт.
След като излязъл от затвора, Алински си отваря дърводелска работилница. Казват, че бил много добър в занаята. Нямал обаче разрешение от общинския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност, заради което е санкциониран. Тогава в него се надига гняв. 

И решава да си отмъсти на държавата. 
През декември 1974 г., точно преди Нова година, Георги Алински решава да прекъсне далекопровода в курорта „Боровец“. Знае, че така ще причини големи затруднения на властите и ще предизвика недоверие в хората. Познава добре просеките, през които минава съоръжението за високо напрежение, и решава да отсече дърво в местността Малка луковица, което да скъса жиците. Предварително подсича един бор и скрива брадва близо до него. Вечерта на 31 декември се черпи с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отива в гората, отсича дървото и токът в целия курорт спира. За 13 часа. Новогодишните тържества са провалени, а туристите негодуват.
Това временно потушава яда на Алински към държавата. Но един ден през лятото на 1975 г. взема шмиргел и абразивна пила и с градския автобус заминава за Боровец. Отива в местността Мартинови бараки и избира един от стълбовете на седалковия лифт. Преди време е работил на него и знае тънкостите. Качва се по стъпалата и след 20 мин. упорито рязане образува улей във въжето, достатъчен да спре съоръжението. Скрива шмиргела под един бор и се прибира с такси. Повредата е открита след дни от обслужващия персонал на лифта. Заради нея въжената линия не работи 31 дни. При ремонта е вплетено ново въже с дължина 91 м, изразходвани са 5024 лв.
В заключението си експертизата сочи, че е било възможно дерайлиране на въжето и падане на столчета и пътници Макар това да не става нито веднъж. „Извършеното вредителство на това скъпо съоръжение е дало много неблагоприятен отзвук сред населението на Самоков, предимно свързано с несигурността на експлоатацията на лифта“, пише обаче прокурорът по делото.
През следващото лято Алински получава предупреждение от финансовата служба на общинския народен съвет, че ще бъде обложен с данък за незаконна частно-занаятчийска дейност. До този момент престъпленията му остават неразкрити. И той решава отново да среже лифта. Взема скрития миналия път шмиргел и отново прерязва въжето. Този път лифтът е спрян за 21 дни, а щетите излизат на „Балкантурист“ 3840 лв.  И този път Алински не е разкрит.
Междувременно продължава да работи нелегално. През 1979 г. от „Енергоснабдяване“ прекъсват трифазния ток на работилницата му. Още по-озлобен към държавата и спокоен, че не е уличен досега, той решава за трети път да повреди лифта. И го прави. Равносметката е още по-тежка – 37 дни ремонт за 32 007 лв.
През 1980 г. близък на Алински – Георги Ахчийски, започва да му помага в работилницата. Постепенно Алински започва да го „настройва срещу народната власт“ и да разкрива пред него какво е направил. Накрая открито заявява намерението си да отмъщава. Предлага на Ахчийски да запалят горския пункт в местността Сефер чешма на Боровец. Той приема, има неприятности с горските власти и също иска да си върне. Двамата отиват там, разбиват вратата, събират леснозапалими вещи, заливат ги с 3 л бензин и ги палят. Сградата е напълно унищожена, щетите са за 11 178 лв. Това обаче не отказва Алински от изначалната му идея за лифта. Според обвинението той знае, че обществеността в Самоков тревожно коментира „какви ли врагове действат“, всичко това го окуражава, че „действа като неуловим“.

И решава за четвърти път да среже въжето.
На 21 октомври 1980 г., макар да вали дъжд, той отново изравя скрития шмиргел и прекъсва лифта. Този път повредата излиза на държавата 4744 лв. На връщане спира на чешма да пие вода и си забравя раницата, в която е инструментът. Може би поради тази причина това е последният път.
След общите си дела, Алински и Ахчийски се сближават. И решават да саботират състезание за европейската купа по ски през зимата на 1984 г. На Алински му хрумва, че могат да объркат състезанието, като взривят телефонните кабели и така прекъснат връзките. По този начин чуждестранните журналисти няма да могат да предават за изданията си, а „на България повече няма да се възлага организирането на такива първенства и това ще се коментира в целия свят“, твърдят магистратите.
През януари обаче те се сещат, че не са предвидили да обозначат шахта с кабели, преди да падне снегът. Налага се да изчакат.
На 3 февруари в работилницата идва приятел на Алински – Стоян Мутафчийски, който им казва, че откриването на състезанието е насрочено за 18,30 ч. същия ден. Дърводелецът решава, че това е моментът за действие. Мутафчийски казва, че е минал покрай отворена шахта с телефонни кабели, в която работели техници. Планират как Алински ще осигури взривни материали, а Мутафчийски ще вземе с личния си автобус Ахчийски и в 17 ч. ще се срещнат близо до шахтата. Осигуряват 2 капсул-детонатора, 1 фишек взрив и руло фитил. Мутафчийски обаче се забавя заради служебни ангажименти и планът се проваля. Два дни по-късно действат по друга схема – Алински отива с градския рейс до Боровец, носейки взривовете. Когато минава покрай шахтата обаче, вижда някакви хора, както и униформени милиционери. Принуден е да се върне.
Докато успеят да организират бомбения атентат, състезанието свършва. Въпреки това, когато по-късно са задържани, те са обвинени в подготовката на престъплението. Със следните мотиви: „Народна република България се ползва с уважение за своята принципна и миролюбива политика, за усилията, които полага за всестранното развитие на спортните и туристически връзки. Ярък израз на това признание са и провежданите международни срещи у нас и в областта на спорта. Поради това всяко посегателство върху спортните съоръжения, създава недоверие в местните и чуждите туристи.“
Прокурорът по делото описва и как Алински години наред открито е изразявал враждебното си отношение към властта, като разпространявал „клеветнически твърдения, засягащи авторитета на НРБ“. Редовно слушал емисиите на радио „Свободна Европа“ и отправял пред клиентите на работилницата си „най-злостни хули“ срещу социалистическия строй. В обвинителния акт дори са изброени някои от „клеветите“: „В България всичко върви в разруха, защото властта е никаква власт“, „Органите на властта са търтеи“, „Всичко се изнася за СССР и ако не сме ние да ги храним, ще ходят гладни“, „У нас няма свестни закони“, „Нашата държава е в упадък, идва глад и безработица“, „Ето вече 40 години, всичко се руши“, „Българският народ е бил роб и си остава роб“.  В „разностранната си престъпна дейност“. Алински започва да си отмъщава и на държавни служители, които „добросъвестно изпълняват задълженията си“. Съпругата на Алински е съкратена от ДАП-Самоков, където работи. За това гнева му понася началникът на предприятието Милчо Златинов. Алински се свързва със свой познат Красимир Мишев, който заедно с жена си е уволнен от Златинов. Двамата подпалват неговата вила-фургон по пътя за град Станке Димитров. В делото се описва още как двамата с Мишев са подпалили и пчелина на двама служители от отдел „Финанси“ към общинския съвет, задето им налагали данъци.
През 1983 г. пък от съблекалнята на ДФС „Рилски спортист“ е извършена кражба на пари. Заподозрян е приятел на Алински, който работи там. За да се отклони съмнението от него, Алински и Ахчийски замислят план – когато той замине в командировка, да се обадят на председателя на дружеството и да го заплашат, че влизането в канцеларията е нищо, „сега ще започнат да палят“. Решават да взривят гаража на дружеството. За да си осигурят алиби, в уречената вечер отиват на кино. И нареждат върху масата в работилницата чаши и бутилка вино, от която уж са пили. След това Алински прониква в гаража, напъхва капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалва фитила с цигара.
След всичко това полицията е мобилизирана. Накрая Алински е задържан. При обиск в дома му са открити 172 капсул-детонатора, 53 броя взривни вещества със специално предназначение, 181 патрона за пистолет и карабина и два фишека „Амонит“. Укривал ги от 1974 г. Той се признава за виновен за всичко. Освен в диверсия. Точно това обвинение обаче го „убива“. Според чл. 106 от НК, „който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения, унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи 20 години, доживотен затвор или смърт“.

 Съдът е безмилостен.
Алински получава различни присъди за всяко от престъпленията си, включително и конфискация на половината имущество, но заради четворното прекъсване на лифта е осъден на смърт чрез разстрел. Съучастниците му получават по-леки присъди.
Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява: „Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание.“
По-възрастните хора от Самоков не са забравили Алински. Според тях не е заслужавал толкова тежка участ и обвиненията срещу него са пресилени. Но дърводелецът е разстрелян. В България последното смъртно наказание се изпълнява само 6 дни преди идването на демокрацията – на 4 ноември 1989 г.
Източник: в-к „Сега”
                                                                                                                                          07.04.2014

5 Коментари

  1. Които са живяли в България през злокобното време на тотална робска зависимост от Империята на Злото – СССР до преди четвърт век, със сигурност помнят прословутата абревиатура на най-заслужилите комуняги – АБПФК, а именно Активни Борци Против Фашизма и Капитализма, тоест бивши партизани, ятаци, нелегални – разбирай: терористи, атентатори и убийци, най-долната и невежа измет от дегенерати, активно съдействали за разграбването на националните ни богатства от руснаците, а също за потъпкването и унищожаването на националните ни светини и реликви, за да бъде заличена историческата памет на народа с цел налагането на пълна съветизация на България. Проруската комунистическа власт по времето на соцрежима в България толерира по всички възможни начини тези престъпници и отрепки като ги удостои с неограничени привилегии и предимства. Благодарение на тях те получиха даром, без усилия и способности желаното образование и работно място, безпрепятствено бяха издигани като креатури в кариерата си, отредиха им максимално високи заплати, специални пенсии и други доходи. Чрез своите привилегии и предимства те пък уредиха децата и внуците си с всичко което бе абсолютно недостижимо за хората от народа не членуващи в БКП и лишени от решаващото ходатайство на близки роднини – влиятелни комуняги или предани слуги на руснаците. По този начин децата и внуците на АБПФК и на комунистическата номеклатура получиха даром и без усилия наследените от родителите си блага и придобивки, натрупани несправедливо чрез привилегии и предимства и започнаха кариерата си директно на ръководни и синекурни позиции с всички екстри на властимеющите. В сегашно време цялото това идеологически фанатизирано котило според социологически проучвания по време на избори съставлява повече от 80 % от членската маса на депутатите от левите (комунистическо-русофилски) парламентарно представени партии. Бранейки така придобитите си материални и властови интереси, те са най-гласовитите, най-наглите, най-провокативните, най-скандалните «политици», борещи се ожесточено с всички позволени и непозволени средства срещу демократичните сили, само за да запазят статуквото си, за да пречат всячески на развитието на България по евро-атлантическия й път, за да се опитат да я върнат в онова мрачно тоталитарно и купонно време на изолация и робска зависимост от руснаците, през което техните родители безнаказано са колели, бесели, безчинствали, мародерствали и мамили най-безогледно хората от народа. От 2000 година най-после и в България комунистическият режим и партия са признати със закон за престъпни. Хората никога няма да забравят злодеянията на комунистите и русофилите в България, никога няма да им простят националното предателство и терора! Същото важи с пълна сила и за наследниците им облагодетелствали се всячески чрез привилегиите, предимствата и «връзките» на престъпните си родители и роднини.

  2. По време на турското робство на българите било забранено да напускат България. Родината била опасана с телени мрежи, а заптиетата застрелвали в гръб всеки българин, който се опитвал да мине през мрежите. Който го залавяли жив, го хвърляли в зандана.

    България паднала под турско робство на 9 септември 14 век, след като била окупирана от триста хиляден военен турски окупационен корпус. Местното население било задължено да го издържа, а издръжката му била по-голяма от бюджета на царство България. После населението плащало и репарации, а турците произволно изземали от местното население добитък, инвентар и прочее.

    По време на турското робство на българите било забранено да имат собственост. Нивите им били иззети и те били принудени да работят ангария за едрите феодали. Нямали право да имат собствена техника за обработване. Тя принадлежала също на феодалите. По време на турското робство в българските училища бил въведен като задължителен втори език за изучавани турския език. За да успее един българин по време на турското робство , единственият му шанс е било да стане еничарин. Турската империя създала специална еничарска организация, в която записвали част от местното население след подбор за вярност. По време на турското робство нямало частна собственост. На българите било забранено да имат собствени манифактури, фабрики, ниви. Турската империя изкупувала земеделската продукция на българите на безценица, принудила ги да използват само скапана турска техника, която изплащали скъпо и прескъпо. В резултат на това, след като паднало турското робство, България осъмнала като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

    По време на турското робство никой нямал право да се шегува със султана, везирите и еничарите. За виц вкарвали в зандана. В зандана вкарвали и всеки, който се опитвал да се противопостави на турското робство и еничарите. За целта веднага след налагане на турското робство били създадени специални концлагери….

    Оффффффф…извинете, забелязах, че съм допуснал досадна грешка, лапсус един вид. Нямам време да редактирам текста, затова навсякъде вместо „турско“, четете „руско“.

    • Бесен Българин

      Родителите ти са допуснали лапсус.

    • Неуморния

      Абе не знам колко не е добре.
      Но вчера се върнах от Копривщица и Жеравна.
      Като им гледам къщите и като сравнявам най доброто, панелка от соца май си е много наред човека.
      Отделно че като им иззеха земята не им остана друго освен да се бутат по панелните човечарници. Добре че се срина сам тоя соц. Жалко че не си го бутнахме сами, по скоро срамно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //