Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / С дъх на спомени (page 51)

Мензата – символ на студентската мизерия

Студентските години бяха едни от най-хубавите в живота ми. Бях от малък град и заминах да уча в СУ „Св. Климент Охридски” българска филология. Първата ми квартира беше с хазяйка, а стаята делях с момиче от Силистра, което учеше славянска филология. Мизерни години бяха, но връзвахме двата края. В университета се хранехме в прословутата менза в чинии и купички от ...

Вижте повече »

Романтичен спомен за смолянското кино „Дружба“

Кино „Дружба“ – мястото, където едната половина на Смолян чака за среща другата половина. Така се шегуваха по времето на соца жителите на областния град. От тук започваха уречените по-рано срещи. Оттук започваха романтичните нощи и празниците с приятели. Колко първи жадни погледи, колко любови, колко думи на вярност помни това място! Безброй семейства и поколения деца са създадени с ...

Вижте повече »

Седемте чудеса на социализма

Седемте чудеса на социализма, когато българите живееха сити и щастливи, работеха колкото да регистрират присъствие, а държавата се развиваше много добре. 1. Всички имаха работни места. Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. ...

Вижте повече »

1090 дни в Урал: Трудехме се с кирки и лопати при минус 30 градуса

През 1957 г. нашето правителство сключва спогодба със съветското правителство за изпращане на 10 000 младежи и девойки на работа за различни срокове в мините на Донбас, на строежите в Краснодар и Магнитогорск, в селското стопанство на Казахстан и Узбекистан. Целта бе да се намали безработицата в България, а след завръщането си тези хиляди млади хора да се включат в ...

Вижте повече »

Спомен за елитните ресторанти на „Балкантурист“

Повечето, родени през 80-те години и по-късно, едва ли си спомнят или знаят какво беше „Балкантурист“. Освен че марката обединяваше хотели, ресторанти, туристически агенции по времето на социализма, за обикновения човек „Балкантурист“ беше символ на „гурме“ /доколкото може да се говори за соц такова/ култура. Там се предлагаха най-качествените колбаси, сирена, напитки, можеше да се опитат произведенията на най-добрите готвачи ...

Вижте повече »

Бях учител на село, работната седмица беше шестдневна

По професия съм учител, спомням си с какъв мерак и амбиция започнах кариерата си. До септември на 1957 г. бях войник. Уволних се по-рано, защото получих заповед за назначение. Селото, в което отивах на работа, дотогава не го бях и чувал – Тросково. На 7 септември пътувах за Симитли и рано сутринта слязох на гарата. Един младеж ми показа пътя ...

Вижте повече »

При Тато вземах 120 лв. заплата, сиренето беше 2,60

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало. През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка. Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не ...

Вижте повече »

Ето как изглеждаше апартаментът ни от соца (СНИМКИ)

Някога повечето от нас живеехме в големите панелни комплекси, строени от държавата, за да поберат новодошлите жители на разрастващите се градове. Тогава нашите домове се различаваха само по табелите, които висяха на входната врата. Но и сем. Иванови, и сем. Георгиеви, имаха почти еднакви мебели, мокети, завеси, уреди и дори сервизи. Въобще много рядко можехме да се изненадаме от обзавеждането ...

Вижте повече »

Когато в училищe цареше ред и нямаше побоища

Съвременните ученици само знаят да се забавляват с телефоните си, да пушат цигари и да ходят на чалготеки. Често хокаме днешните деца, давайки им примери какви сме били ние навремето и колко подготвени за живота сме излизали от гимназията, напът за университета или избрана професия. На фона на заливащите ни класации, в които днешните българчета са назад по знания, но ...

Вижте повече »
// //