Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Народна памет (page 29)

Антифашизма и соцреализма като част от идеологията на НРБ

Режимът, ръководен от БКП до 1989 г., приема антифашизма за част от държавната идеология. В духа на комунистическата пропаганда режимът, установен в България до 1944 година, е определян като фашистки. Проповядването на фашизъм и участието във фашистки организации е вписано като престъпление в Наказателния кодекс. Преди 1989 год. имената на партизани и леви революционни дейци носят много градове и села, ...

Вижте повече »

9 септември – преврат с революционни последици

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено обръщение на командира на III-и Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин до Българския народ и армия. Заявено е „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“. На 8 септември 1944 година ...

Вижте повече »

АБПФК и техните наследници – галениците на режима

След девети септември 1944 год и последвалите социалистически преобразувания по съветски модел, участвалите в съпротивителното движение у нас получават висок обществен статус, превърнал се по-късно в т.нар. номенклатура. Най-голямата част от партизаните се реализират в органите на МНО и МВР, следвани от партийните органи, като ръководни стопански кадри, в административните органи. Останалите сфери, където са влезли, са дипломацията, образованието, културните ...

Вижте повече »

Истината за партизанското движение преплетена между митовете и легендите

Разпространяваните данни за участниците и загиналите в Съпротивата са много противоречиви и силно оцветени политически, както преди 1989 год, така и след демократичните промени. Според марксистката историография преди 1989 год. данните за участниците и жертвите в антифашистката борба /1941-1944/ и в Отечествената война, показват, че броят на партизаните и членовете на бойните групи надхвърлят 30 000 души. От тях 9 ...

Вижте повече »

Образът на партизанина и партизанския бит

Ако може да се очертае обобщен образ на партизанина, той е 19-20-годишен. Най-старият партизанин е на 63 години, най-младият е Митко Палаузов, 12-годишен, но най-монолитна и най-компактна е възрастовата група между 17 и 32 години. Това говори, че партизанската борба иска добро физическо здраве и жизнеспособна възраст, тъй като условията са сурови, знае се, че зимите са много тежки, изисква ...

Вижте повече »

Ден първи и оценка на деветосептемврийските събития

На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена Народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени политическите затворници. Разпускат се концентрационните лагери на предишния режим. След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт и дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. Командни дейци на ...

Вижте повече »

Партизанската борба в навечерието на Девети септември

Партизанските подразделения извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие, предназначени за германските войски. Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и пленяват оръжие и продоволствие, за да ги използват за своите нужди. БРП (к) разширява подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части ...

Вижте повече »

Окрупняване на съпротивителното движение и славните партизански командири

Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, и последвалия размах на партизанското движение, през м. април 1943 година се създава Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Тя е нелегалната партизанска организация на комунистическото движение в България действала до 9 септември 1944 г. Целта е създаване на единно командване и по-добра координация на действията на нарасналите по брой ...

Вижте повече »

Какво не знаем за паметника на Съединението?

Паметникът на Съединението, представляващ внушителна 12-метрова фигура, е издигнат в Пловдив през 1985 година по случай 100 – годишнината от паметния акт. Скулптор е Величко Минеков. Монументът изобразява Майка България с лавров венец в ръцете, а крилете в полет символизират от една страна двете съединени части на Родината, а от друга поривът на българите за свобода и справедливост, който преодолява ...

Вижте повече »
// //