Спомени от Народната република socbg.com

През социализма всяко дете имаше летни задължения. В последните учебни дни на всяка година получавахме своя списък с поръчения, които трябваше да изпълним на всяка цена. Трябваше да отчетем дни на доброволен труд в полза на обществото или поне да прочетем книгите от списъка. Предвидливо се бях записал в нашата градска Тимуровска команда. За който не е чел книгата на ...

Бяха много удобни и практични.Обядвахме в стола и си вземахме понякога и храна за вечерта. Така наричаните Сифертазчета. Понеже са емайлирали и неръждаеми може директно да се храни от тях да се топли на газов или електрически котлон. От столовата за вкъщи. Под управлението на „Горското“ във Варна, имаше столова / в моето детство/.  Готвеха много вкусно и предлагаха разнообразни ястия, всеки ...

Склонността към новаторство е човешка дарба с изключителна полза за обществото. Не всеки я притежава, но ако бъде открита и стимулирана навреме, тя се развива и става начин на мислене. За всяка нация е изключително важно тази дарба да се насърчава от по-ранна възраст, за да даде своя максимален резултат. Днешните българчета обаче няма как да знаят, че между 60-те ...

Купищата лъскави лакомства, с които сега изобилства всеки магазин, едно време можеха да се намерят само в „Кореком“. При социализма се задоволявахме с малък асортимент десерти, за чийто вкус обаче сега си спомняме с носталгия,припомня ретро.бг Сладолед „Ескимо“ Соцсладоледът докарваше до екстаз стотици хиляди малки и големи другари, другарки и другарчета, които го консумираха с килограми. Леденото удоволствие струваше няколко ...

Бяхме скромни и игриви  деца. Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън. Имахме детство свободно, нямахме страх от кражби, убийства, агресия, насилия, отвличания и  измами. Имахме си пари от листа,а родителите  ни даваха стотинки за марципани с боза.Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки с братовчеди и с  братовчедки. Ходехме скромно облечени .С ...

По повод предаването „Училище мъчилище“ по Пловдивската обществена телевизия гражданинът Димитър Стоев разказва за това какво е било за училището едно време. Ето спомените на пловдивчанина: Лошите спомени за училището нямат край! Тогава те бяха за нас като едно най-обикновено ежедневие, но днес, когато вече всичко е минало, понякога ми измъчват съзнанието колко неоправдани бяхме тогава. Учителските показалки се ползваха ...

1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си син да излиза сам по тъмно. 2. Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд, последвани от 2 пакета Севън Дейс и поне една вафла Мура. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и ...

Ние, по-възрастните, с носталгия си спомняме за нашето детство. То премина в годините на социализма, за които сега ни убеждават, че били „мрачни и пропити с насилие и кръв“. Така ли беше? Много българи днес твърдят, че са израснали в едно по-спокойно и подредено общество, в което са се чувствали по-сигурни. Няма да се лъжем, че тогава имаше толкова стоки ...

Ако ние, поколението на 80-те и 90-те години на миналия век, сме децата на демокрацията, то нашите родители са онези, другите деца – децата на социализма. И ако ние знаем какво е чавдарче и пионерче само от соцфилмите, то те са израснали на снимачната площадка. Аз, като дете на демокрацията, съм свободна да знам всичко, което ме интересува. А какъв ...