Борис Иванов Дишлиев е роден в Копривщица – град, дал на България революционери, будители и хора с неспокоен дух. Но както при мнозина негови съграждани, бедността го принуждава още млад да напусне родното място в търсене на препитание. Пътят му първо го отвежда в София, а по-късно в Пловдив – двата града, в които не само изгражда живота си, но ...
Вижте повече »Наричаха я Блага
Другарката Лиляна Николова Димитрова (Таня, Блага, Светла) е родена на 17. VII. 1918 г. в Цариград, но расте и се възпитава в София. Тя произхожда от революционно потекло. Дядо й—Димитър Брадата бил четник (комита) през турското робство. Заловен от турците, той бил изпратен в Диарбекир. откъдето се завърнал съвсем побелял, макар и още твърде млад. Лиляна се учи и завършва ...
Вижте повече »Така го бяха обезобразили, че и дъщеря му не го позна
Димитър Стоянов Баненкин е роден на 31 август 1907 г. в пазарджишкото село Лесичово. През 1927 г. става член на Българската комунистическа партия. Военната си служба отбива в царската гвардия, а когато се прибира в родното село, децата се трупат около него, за да разгледат красивата червена униформа с белите ленти. Съселяните му го помнят като жизнен, усмихнат и необикновено ...
Вижте повече »Подложиха я на жестоки инквизиции и накрая я пребиха до смърт, а беше само на 24 г.
Анушка (Ана) Драгиева е сред най-чистите и трагични образи в българското антифашистко движение, останала в историята като символ на прекършената младост, тъй като загива в Дирекцията на полицията едва на 24-годишна възраст.Тя е родена в Бургас през 1919 г., но израства в София, където учи в Трета девическа гимназия, а нейни съвременници я описват като изключително лъчезарно, жизнерадостно и миловидно ...
Вижте повече »Заровени полуживи край Топчийско
На 2 юли 1944 г. — десет седмици преди края на войната в България — край малкото руенско село Топчийско в Бургаска околия се случва трагедия, за което думата „разстрел“ е недостатъчна. Двадесет и трима души — партизани и ятаци от отряд „Народен юмрук“ — са изкарани, убити и заровени в земята. Някои от тях — полуживи. Не е грешка, ...
Вижте повече »Наричате ги бандити, а те са светци…
Разстрелът на „подводничарите“, 1942-а Гарнизонното стрелбище. Споменаването му винаги извиква за живот имената на разстрелваните тук антифашисти като Никола Вапцаров и Владимир Заимов. Но днешните ни властелини заради животинската си омраза към комунизма отрекоха и антифашизма – единствени в света! Те наричат терористи избитите в тунела на стрелбището, в който днес е извършено едно от най-големите кощунства – имена на ...
Вижте повече »Преди 1989-та бяха герои, след това станаха терористи
На този ден – 24 юни 1941 г., ЦК на Българската работническа партия взема решение за започване на въоръжена партизанска борба в България. През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на бойните групи, които извършват множество саботажи. Първите създадени партизански групи и чети са през лятото и есента на 1941 г. в района на Разлог, Дупница, Батак, ...
Вижте повече »Те тръгнаха заедно към смъртта
На ул. „Яна Лъскова“ в стария Несебър има един дом, пред който стои мраморна плоча с надпис: „Тук живя Яна Лъскова, партизанка от отряд „Народен юмрук“, разстреляна на 2 юли 1944 г.“ Барелефът до надписа — студен, строг и нежен едновременно — е единственото, което е останало от жена, изживяла живота си изцяло за онова, в което е вярвала, и ...
Вижте повече »Нарекоха ги Черните ангели, а бяха обикновени градски терористи
Author: Blagoy Schoigenpflug Проучването на събитията от първата половина на 1943 година в столицата на Царство България изисква безпристрастен научно-исторически подход, освободен от десетилетните идеологически наслоявания. Феноменът на градския тероризъм, организиран от нелегалната Българска комунистическа партия (БКП) и изпълняван от специални бойни групи, известни по-късно в публичното пространство като „Черните ангели“, се явява едно от най-радикалните и оспорвани проявления на ...
Вижте повече »
Спомени от Народната република socbg.com