Спомени от Народната република socbg.com
Другарката Лиляна Николова Димитрова (Таня, Блага, Светла) е родена на 17. VII. 1918 г. в Цариград, но расте и се възпитава в София. Тя произхожда от революционно потекло. Дядо й—Димитър Брадата бил четник (комита) през турското робство. Заловен от турците, той бил изпратен в Диарбекир. откъдето се завърнал съвсем побелял, макар и още твърде млад.
Лиляна се учи и завършва гимназия в София. В осми клас тя влиза в марксистко-ленинския кръжок на гимназията, което, както сама разказваше, било най-голямата радост в живота й. В училище тя се проявява като буйна, но будна и прилежна ученичка.
За пръв път Лиляна се наложи на нашата младежка общественост есента на 1937 година, като една от най-дейните ръководителки на студентските борби. Тя организираше събранието на недопуснатите кандидат-студенти в университета, свикваше родителите им, обикаляше с делегации обществениците, даваше информации в печата. Движението срещу реакционните ограничения в университета се разпростря из цялата страна и стана общонароден въпрос. Борбата завърши с частичен успех и много народни синове и дъщери, в числото на които бе и Лиляна, прескочиха високата китайска стена, с която фашизма беше оградил университета за децата на народа.
Като студентка Лиляна бе душата на много студентски прогресивни прояви и борби, поради което и стана любимка на студентите. Тя взе активно участие при образуването секцията на студентките при дружеството на жените с висше образование. Влезе в БОНСС и скоро се издигна до член на Централното настоятелство. Тя взе активно участие и в борбата за мир.
Лиляна, обаче, трябваше да се прости с мечтата си да получи висше образование. Семейството им беше изпаднало в мизерия и тя трябваше да помогне за материалната му издръжка. Занизаха се дълги и мъчителни дни на търсене работа. Най-после Лиляна стана чиновничка, но не за дълго — уволниха я като „неблагонадеждна“. Работата й в производството я откъсна от университета и тя заработи в РМС, като секретарка на един от районите на софийската младежка организация.
В началото на 1940 г., преди изборите, полицията я интернира в Омуртаг. Същата година, по време на голямата тютюнева и текстилна стачка, полицията я арестува, когато подпомагаше стачните постове на работничките и отново я интернира в Разградско. И на двете места, където бе интернирана, Лиляна работи сред местните младежи. Интернирането не я уплаши. Есента на 1940 г. тя се завърна още по-бодра и по-укрепнала.
След германското разбойническо нашествие в Съветския съюз през 1941 год. полицията се опита да я арестува, но тя избяга през прозореца, прехвърли оградите и потъна в нелегалност. Вълните на жестоката борба срещу немците и техните агенти у нас издигнаха Лиляна като членка на Областния комитет на РМС в София, а след това и до негова секретарка.
В 1942 г. полицията залови Лиляна, жестоко я инквизира и като не получи никакви показания, закара я в лагера „Св. Никола“ — Асеновградско. Само след 10 дни тя избяга от лагера (заедно с Йорданка Чанкова и Мара Петлякова), скъса с фашисткото пленничество и се завърна на работа в София. Тук, като секретар на Областния комитет и член на ЦК на РМС, тя разви огромна дейност. Полицията я търсеше „под дърво и камък“. Нахълтваше често по два пъти на ден в квартирата на семейството й, търсеше я по роднините и близките й. Но тя винаги ловко избягваше от окото на побеснелите полицаи. Един ден полицията успя да я огради в една къща на квартала „Коньовица“. Безстрашната девойка не се уплаши, стреля срещу полицаите, разпръсна ги и избяга.
След 10. 1. 1944 г. Лиляна се прехвърли на работа в Пловдив. Скоро пловдивската младеж почувства ръката на голямата и талантлива организаторка. Обаче дошлите и тук софийски полицейски агенти зорко я заследиха. На няколко пъти те внезапно нахлуваха в нелегалните й квартири, но не успяха да я хванат.
На 27 юни т. г., движейки се заедно с един другар, те попадат на засада. Полицейските агенти им пресичат пътя, но те стрелят, пробиват си път и избягват, като се разделят в две посоки, което се оказа и фаталната им грешка. Лиляна се укрива в двора на една къща, но стопаните я предават и в 9 часа вечерта полицията обгражда къщата. На виковете на полицаите да се предаде, тя смело отговаря: „На вас ли ще се предам, фашистки гадове“ и открива огън. Завързва се сражение, в което срещу нея участват над 100 души полицаи. Сама Лиляна се сражава през цялата нощ до 9 ч. сутринта — цели 12 часа. Разкъсана (наранена) от бомби, тя пак продължава да стреля, но когато силите я напущат, тя се самоубива, за да не попадне жива в ръцете на фашистките гадове.
Другарката Лиляна Димитрова е представителка на най-младото поколение революционни дейци у нас. Тя израсна и се закали в жестока война с фашизма в редовете на Софийската ремсова организация. Твърде млада, едва 26 годишна, тя се оформи като революционерка от голяма величина. С право за нея казват : „Тя беше далеч надхвърлила годините си“. Лиляна беше талантлива рожба на нашия народ. Такива свидни чада не се раждат често. Нейното убийство е едно от най черните и най-предателски дела на Багряновото правителство, за което и най-силното отмъщение е малко.
Лиляна обичаше народа с голяма — Ботевска любов и страшно мразеше фашистките му поробители. Тя отдаде всичките си сили и живота си за свободата на народа, за независимостта на родината, за мира и братството между народите. Нейният съзнателен живот е изграден от блестящи примери на себеотрицание и саможертва. С примера си тя учеше народната младеж, че само безпощадната борба с фашистката тирания ще й осигури едно слънчево бъдеще.
Лиляна се прояви като добър организатор, безстрашен патриот и отличен човек. Тя беше твърде умна, извънредно енергична и безкрайно предана на работническото движение. Скромна, честна, тя бе и пълна въздържателка. Лиляна се отличаваше със своята разсъдливост — тя се беше научила самостоятелно да мисли, но също така внимателно се вслушваше в гласа на другите и умееше да извлича поука от всяка правдива критика. Тази голяма патриотка беше извънредно сърдечен човек. Нея всички я обичаха.
Свидна жертва е Лиляна. Голяма е мъката ни по нея, но безкрайна е и злобата ни срещу нейните убийци.
Лиляна е гордост за нашия съюз, герой на целия народ. За нея песни ще се пеят, легенди ще се носят.
Патриотичната младеж от цялата страна високо ще я издигне като свое боево знаме и още по-упорито ще продължи делото й — до победа !
Пламъкът на нейното огнено сърце вечно ще гори в сърцата на хилядите млади патриоти, у които тя запали неугасимия пожар на борбата за свободен и щастлив живот.
Титко Черноколев
Източник: „За свободата“
Издание на Софийския областен комитет на РМС, 1945 г.
––––––
