Спомени от Народната република socbg.com
Публикуваме този текст на Пламен Каменов. Написан е преди 10 ноември. И успява да излезе на бял свят в септемврийския брой на юридическото списание “Общество и право”.
Дъщеря му Боряна, която познавате от екрана на БНТ, си спомня :
Оказа се обаче, че истината е малко по-различна!Долната страница е съдържанието брой 2-1990 (февруари 1990) на сп. Общество и право Сами виждате ,,нашия“ текст на стр. 28.
А ето и съдържанието на брой 9-1989 (септември) на същото списание – това, в което (според няколко сайта в Интернет) излиза прословутата ,,бананена“ статия:
Както се вижда, няма и следа от бананова статия!
Както е видно, под статията (вж. по-долу сканираната страница) стои дата септември 1989 г. Явно текстът си е била написан тогава, но поради причини на цензурата е излязъл едва след Десети ноември – през февруари следващата година. Нищо ново под слънцето! А ние се чудехме, ли, чудехме как е станало така, че е ,,видял бял свят преди промените“… Много просто – никак! Просто тази толкова споделяна статия с годините обрасна с голяма митология и баламоса много хора.
Най-интересен остава въпросът защо г-жа Боряна Каменова – дъщеря на автора – в няколко различни сайта тиражира твърдението, че текстът излиза преди 10.ХІ. При водораздела, който тази дата създава в обществената ни история, едва ли е все едно кога един толкова критичен текст вижда бял свят. Зад това стои търсене на ефект, старание да се привлече интересът…?
Каквато и да е причината, изопачаване на фактите не е коректно!
Ако чете това, очакваме с интерес нейния коментар.
Благодарим на нашите приятели от www.sandacite.bg
А ето я и самата статия излязла в бр.02/1990 г. на сп. „Общество и право“
След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“
Смейте се, де!
Настигнах ги. Българин, отскоро женен за канадка. Нямало да ? каже истината за бананите, макар че и двамата знаехме: това е нещо, което не може да се скрие. Защото утре гостенката пак ще попита: „За какво чакат тия хора?“
Пред мебелния магазин. Или пред обувния. Пред месарницата. Пред аптеката. Пред книжарницата. Пред бакалията. Пред райсъвета. Пред…
Откакто се помня, почти 30 години вече – вися по опашки.За всичко. През цялото това време ме убеждават, че живея в общество, което се характеризира с непрестанна грижа за човека, за разлика от онова, загниващото, дето има една единствена цел: да го тормози и експлоатира.
Откакто се помня слушам за битите негри в ЮАР, за измъчени американски индианци, за прегладнели английски безработни, за съсипани гастарбайтъри… (Любопитен детайл: хората, които просто разобличават проклетия капитализъм, още по-яростно воюват да останат колкото се може по-дълго в него.)
Знам наизуст колко нови Българии сме построили, каква тежка промишленост имаме и как трябва да се понапънем, ако искаме да влезем в комунизма. Знам, че единственото ни желание е да има мир, затова не отказваме да продаваме оръжие на нуждаещите се. Знам, че съсипваме природата, но това не ни пречи да свикваме международни екофоруми. Знам…
Кога за пръв път помислих, че нещо не е наред в иначе стройното ни, розово всекидневие? В казармата. Служех на границата, където постоянно ни обясняваха каква надеждна преграда сме за агресори, шпиони, диверсанти и тям подобни. Само че…. Никой отвъд за две години време така и не прояви интерес. Виж, обратното се случваше – и когато спасявахме някой мераклия от евентуалния тежък живот в чужбина, получавахме отпуск, а той отиваше в затвора. Нямахме представа, че съществува някаква Харта за правата на човека и бяхме спокойни….
Уволних се и тръгнах да покорявам света. Много скоро разбрах, че това може да стане само ако мисля едно, говоря друго и върша трето. Но не покорих нищо . Конкуренцията се оказа жестока.
Все по-често се хващах, че мълча. Несправедливо уволниха колега, на когото дължах много. Мълчах. Назначиха отгоре некадърник. Мълчах. Дойде високопоставен чиновник, обясни ни колко добре си живее българският народ. Посъветва ни да не прекаляваме с храната, да даваме здрав отпор на империалистическите централи и повече да ходим пеш. След което седна в мерцедеса (движението по булеварда бе спряно) и ни остави приятно развълнувани. Пак мълчах, но лицемерно се успокоявах с факта, че поне не ръкоплясках…
Баща ми получи инфаркт, после инсулт… Трябваше да се купуват лекарства, но ги нямаше в аптеките. В обикновените. Лекарите казаха да търсим връзки в Правителствена болница. Или във Военната. Или в тази на МВР. Там имало. Там и в стаите не лежали по десет души. Може и така да е. Ние не намерихме връзки, но купихме долари – по курс, с пъти по-висок от официалния – и взехме лекарствата от валутната аптека. Аз пак мълчах…
Мълчаха и хората около мен. Ако все пак заговаряха – беше в кръчмата или кухнята. За сметка на това, някои хич не мълчаха. Шумяха. Обещаваха. Един министър на всеослушание заяви, че народът не бива да се вълнува: повишаване на цените не се предвижда. Това беше в събота, а в понеделник магазините осъмнаха с нови ценоразписи. След този случай за учителите стана страшно трудно да обясняват защо лъжата е лошо нещо…
Непрекъснато нещо у нас се реорганизира. Усъвършенствува. Една невидима машина бълва постановления, разпореждания, укази – те вече са толкова много, че създателите им не знаят техния брой. Но това не попречи понастоящем най-употребяваната дума в българския език да е „няма“!
Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата. А особено щастие изпитват индивидите, получили ключ за панелната кутийка, именуваща се дом…
Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре…
Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…
Голямо нещо е историята – дори само за това, че от нея човек може да научи как се именува времето и да рече: ето, аз живях през Възраждането, например. Или в епохата на революциите. На деколониализма. На…
Как ли ще бъде наречено нашето време? Има ли го въобще това време? Наше ли е?
Боже, колко много неща могат да се пръкнат от едни нищо и никакви банани…
Пламен Каменов, написана през 09/1989 г. и публикувана през Февруари, 1990 г. в
„Общество и право“
http://chronicle.bg/banani/
Интересно, в други, къде-къде по-постни, по-просташки и по-безумни материали коментарите са повече от населението по нашите земи, а тук никой не пише нищо! Защо ли? Май и сега народът е на нивото на опашката за банани?!?!?!?!
Sigyrno ne komentirat , zashtoto vijdat che sled promianata (otxvarlixme omraznia sotsialisticheski stroi). Dvadeset i kosyr godini sled tova v magazinite ima banabi xorata niamat pari da si kypiat i niama opashki. Xorata deto chakaxa po opashki za banani sega sa na raba na sashtestvyvaneto. Kakvo da komentirash na teksta. Takova beshe misleneto edno vreme , zatova imashe stachki . Ama promianata ne ni napravi vsichki bogati , shtastlivi . Ami samo niakoi’ izbrani’ .Ne tochno sashtite kato ot predi ama texni rodnini.Sega pone mojem spokoino da patyvame . Kolko spokoino nie si znaem .
This comment has been removed by the author.
Така е, защото продължиха да избират все същите управници и по-точно техните наследници, внужи и тн. Партията промени една буква, но си остана същата и на същото място, където продължават да я поставят.
Нямаш пари за банани? Горкичкият… Помоли когото и да срещнеш на улицата, пък той ще ти даде да вкусиш тоя толкова недостъпен плод.
Tipichno po balgarski….znam che da se misli e trydno za niakoi. No da se molish chak pak . Takav izxod si namirash ?
🙂 Само ми е интересно – никога не виждал що за чудо е бананът, понеже нямаш и един лев, но пък някак си имаш компютър и интернет. Как става тоя номер?
Ти очевидно не само си невменяем, но и не можеш да четеш – само на компютър ли може да се напише статия и видя ли, че материалът е поместен през 1989 г.?
кой на кого ще даде пари за банани, рядко някой, който има ще даде безвъзмездно. Ще дадат хора, водени от носталгия, или виждащи в лицето на искащия свой беден роднина…..
Какво се е променило за тези години,а? На думи е лесно да се промени начина на живот, но в действителност дали е така? Като изпаднеш веднъж зад борда, после трудно изплуваш нагоре, а и ако не умееш да плуваш, много лесно ще глътнеш водица.. и до тук. А вие имащите как ги направихте тези пари, само с честен труд ли… ама вярно ли? Много е трудно !!!!!!
Всички които тъгуват за преди 89-та, тъгуват за младините си, а не за реалния живот, който са водили. Разбира се, те ще ви убеждават в обратното. Това е защото мозъка обича да украсява миналите моменти от младините като отделя химии и ни кара да се сещаме с умиление. Нарича се „носталгия“. Аз например се сещам за куп неща с умиление – за Правец 82, за телевизора Велико Търново … това бяха едни от най-хубавите неща за него време в моя живот … те по-добри ли са от сегашния ми компютър и сегашния ми телевизор Samsung? По качествени и надеждни ли са? Не. Но те са от моето детство и няма как да не се сещам с умиление за тях. Освен това аз съм бил просто дете и всички партийни глупости, желязни завеси са ми били чужди. Благодаря на Бога обаче, че в днешно време имам възможността да ходя навсякъде по света – в Европа, Азия, Америка, че не съм заключен в клетка. Всеки който ви каже, че не може да иде до западна Европа защото сега нямал пари е пълна глупост. Да, не можеш да ходиш непрекъснато, но можеш да идеш веднъж и да видиш. Та циганите, които се водят най-бедната прослойка успяха да идат?! От нова година още европейски държави отварят пазарите си на труд за нас. Всеки може да иде и да си опита късмета, вместо да стои тук и да се самосъжалява. Нито ще сме първата нация, нито последната която ще го направи. Навремето цяла Ирландия се е опразнила да ходят да работят като гастарбайтери. Проблема обаче е че ние сме горделиви, мрънкащи и обичаме да се самосъжаляваме. Сега при нова статистика на Галъп се оказваме отново най-нещастната нация. За това не е виновен никой друг освен нас. Има държави с войни, бедност, глад, далеч по-зле от нас … но ние се чувстваме по-зле и от тях. Защо е така? Защото са ни учили 45 години, че нищо не зависи от нас. Държавата майка каквото каже това е. И сега в новите условия искат да бъдем инициативни, да променим не нечии друг живот, а нашия … и това ни се струва твърде тежка и непосилна задача.
„Правеца“ и „Велико Търновото“ освен, че бяха добри за времето си, бяха БЪЛГАРСКИ. В това е главната отлика и за много други работи, които не достигаха, НО ЗАВИСЕХА ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС. И този, който реално произвеждаше разбираше отлично това. Желязната завеса беше Чърчилово дело, преди всичко ембарго и целеше огромно унижение.Въпросът с бананите е чиста идеологема набита от тогавашната пропаганда.
Толкова добър беше „Правец“-а, че в БМФ, Института по корабостроене и изчислителния център във Варна, машините бяха IBM 🙂
Ама това са подробности – материални подробности. Странно е как робът сам се влюбва във веригите си и ако му ги свалят – сам си надява хомота… Това направиха комунистите от българина – народ от дребни тарикати и роби.
Съжалявам за малкото свестни българи, на които им се налага да живеят сред цялата тази свинщина…
Не бъркайте научнотехническия напредък със стандарта на живот !!!
Напълно сте прав. Хората са обзети от носталгия, защото тогава са били млади и здрави, а сега са вече възрастни и болни. Затова си спомнят за „доброто старо минало“ с умиление и носталгия. А истината е, че живеехме при жесток диктаторски режим. Но явно и до ден днешен много българи са съгласни да изтъргуват свободата си за някакви измамни социални блага, които на практика, не бяха нищо повече от един екзистенц-минимум.
И сега какво наядохме се до насита с „банановата “ демокрация – ураааааааааааааааа!!!!
То в тази статия, ако променишоколо 20 думи, главно ттермините за комунизъм и либерализъм или по нашенски демокрацията, то тази статия спокойно може да излезе в утрешния вестник и ще бъде повече от актуална! Ми да ви имам и промяната и тя банананова като цялата ви ялова работа!
Въздействаща статия. Само, че се чудя автора ако е жив какво мисли в момента така по-глобално за състоянието на България. Иначе има право, спор няма…