През 1985 г. в с. Драгор, Пазарджишко е открит завод за магнитни носители, станал известен с производството на видео и аудио касети „Драгор“. Когато т.нар. “драгорки” се появяват на пазара, значително облекчават живота на меломаните. Дотогава е изключително трудно да се намери “нормална” касета. Вариантите са – роднина тираджия или гастарбейтер, битака или Кореком. “Драгорките” са със сравнително добро качество, висока, но поносима цена и се намират по магазините за музика и техника, макар и трудно.
Аудиокасетите са били с времетраене час и 90-минутни, а видеокасетите-180-минутни, на които са се побирали два филма с незабравим и до днес превод.
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
Спомени от Народната република socbg.com













Миналото време ясно показва, че автора не е бил свидетел на нещата, за които пише. Интересно, тогава откъде идва тази носталгия по соц-а?
Може би, от това, че ти си трол? Или от това, че си прост?
Кое те притеснява? Аз съм свидетел на онези времена и потребител на такива касетки. Наистина не си заслужава да се възхваляват. Изостанали са с поне четвърт век от средното ниво западни касетки. Имам няоя и друга за спомен, ама не знам пазят ли още записа. И наистина не бива да се изпитва носталгия към соца. Трябва да се радваме, че е безвъзвратно отминал. И да се радваме на настоящето. Това не е тролско а нормално мислене на буден човек, чиято глава не е завряна в ректума. (ще разясня, че ректум значи г§з на простонароден език)
Manowar – Fighting the world 1987 Якоооо
Аз си запазих няколко аудио и видеокасети, различни марки вкл. Драгор. Сърце не ми даде да ги изхвърля.