Макар и инцидентно, и по време на ранния соц у нас е имало въоръжени обири и престрелки .
Далече сме от престъпността на прехваления Запад, но ежедневните престрелки и обири (макар и не в стил Бони и Клайд) все отключват една носталгия „по доброто старо време“, когато нямаше барети, ни Карамански, Георги Илиев пионерче си беше, над главите ни ВИС не висеше, а за Жоро Павето – кой да ти каже, Бойко Борисов го нямаше даже… Само че още преди 3 000 години мъдрецът беше писал в „Еклесиаст“: нищо ново под слънцето!

Старшината иска документите. Не ги носим със себе си, е отговорът. Тогава, хайде в участъка, там ще се оправим, респектира съмнителните Димитров, като изважда пистолета. Надвесва се над падналия, който лъха на кръчма, и взема от джоба му бутилка „Московска“ зелен етикет – истинска рядкост в онова време. Повежда двамата към площад „Славейков“. Там ще е на една ръка разстояние от министерството. Ще се върне после за пияндето.
На площада вижда двама милиционери, при това познати – Стоименов и Цонев. Обяснява им ситуацията, а Стоименов предлага с Цонев да отведат задържаните в управлението, пък Димитров да се върне за пияния. В същото време ония двамата изваждат пистолетите. Още от първия изстрел старшина Стоименов пада смъртоносно ранен. След миг до него пада и Цонев.

Откъм „Стефан Караджа“ вече тичат на помощ служители от милицията.
Пристигат и две линейки – в едната е настанен трупът на Стоименов и тежко раненият Цонев. В другата – двамата тежко ранени бандити. След тях към „Пирогов“ потегля следователят Георгиев и част от оперативната група. Преди колата да тръгне старшина Димитров казва на Георгиев: голяма е вероятността единият да издаде третия, който трябва да е шефът – той е оня, който баламски ме преметна, правейки се на мъртво пиян. Идваше да помогне, но се уплаши и избяга… За отмъщение тия ще го издадат…
Не съм сигурен кой от двамата извика „Копеле“…

Следователят моли лекарите да направят всичко възможно поне за секунди двамата или единия да бъде върнат в съзнание. Сестрата изчезва и Георгиев я открива да говори по телефона. Не успява да разбере какво. В това време в дрехите на бандитите оперативните откриват паспортите им, значи са лъгали, че са без документи. Оказват се братя – Христо и Костадин Трендафилови. Висшисти. Икономист и минен инженер. Около тридесетгодишни.
На операционната маса умира Костадин. Сестрата отново изчезва. Този път Георгиев е взел мерки, чува част от разговора: „Костадин е мъртъв. Христо е пътник… със сигурност…“ По-късно ще се разбере, че сестрата е била в интимна връзка с Костадин. Светът е малък, както се казва.
В това време лекарите са успели да върнат Христо в съзнание. „Името на копелето?!“ – крещи Георгиев. И Христо отвръща: „Гладиев… Теодор Гладиев“. Това са последните му думи. След миг вече е мъртвец. Георгиев хваща за яката сестрата: „Адресът на Гладиев!“ След малко той е арестуван. С което екшънът може да се смята за приключен. Но не и за амбициозния следовател.

На 18 юни в Спортната палата е убита по жесток начин касиерката на БСФС. Изчезнала е главозамайващата за онова време сума от около 40 000 лева за заплати на служителите. Съдебният лекар установява смърт чрез задушаване с коланчето от роклята на жената, след като предварително е била замаяна с удар с твърд предмет в тила – вероятно бухалка. Дежурният екип не се добира до следи, които да сочат нещо конкретно – служителите от БСФС разбили вратата, след дълго чакане, като решили, че на касиерката, винаги стриктна и любезна, нещо се е случило. Но опитвайки се да й дадат първа помощ, всъщност унищожават ценни следи.

Понеже съпругът се усъмнил в него, жена му отвърнала, че документите му били абсолютно изрядни. И други служители били видели „ревизора“. Оперативните работници решили, че първоначално обирът е бил планиран за 3 юни, но нещо е попречило, може би явяването на съпруга. Съставен бил по разкази на свидетелите словесен портрет на съмнителния инспектор на копюрите. Но търсенето не дало резултат…
До ранната сутрин на 22 декември.
Следователят Георгиев поискал справка за кръвната група на убитата касиерка. Съвпадала с капката кръв от плата върху гранатата на братята Трендафилови.
Словесният портрет показвал лицето на мъртвия бандит Костадин Трендафилов.
Притиснат от доказателствата, Гладиев прави признания. Бил мозъкът на бандата. Започнали още през 1964 година, като първият обир бил в Унгарския търговски център.
През май 1965 година обрали тото пункт.
За нощта на престрелката били набелязали бижутерийния магазин на „Луи Леже“.
Сред бъдещите обекти бил предвиден и офисът на българската авиокомпания ТАБСО.
Източник: в-к „Десант”, автор: Борис Цветанов
Спомени от Народната република socbg.com