Спомени от Народната република
Начало / Делници и празници / Празнични мероприятия / Възродителният процес в действие-преименуване на чавдарчета и техните родители

Възродителният процес в действие-преименуване на чавдарчета и техните родители

Христо Христов кичен архив

Христо Христов като шеф на Обредния дом (вляво) на пореднатна кръщавка в Драганово, на заден план чакат да бъдат преименувани още десетина чавдарчета и техните родители, 1985 г.  – снимка личен архив

“В периода 1985-1988 г., вече като директор на такъв Обреден комплекс за Бургаския регион бях упълномощен да обикалям всяко селце – около Бургас съм пребродил Драганово, Брястовец, Извор, поморийско и руенско също. Казвах, че се налага да преименуваме децата от 1 до 7-годишна възраст. И не виждах никаква съпротива у родителите. Кметовете по места сами организираха тези обреди, аз самият съм ставал кръстник. Поне на 200 деца. Тук отварям скоба, че беше допусната грешка, поради изтървани нерви на централно ниво, да се преименуват и възрастните хора. Тогава, на национално заседание по този проблем в Пловдив заявих, че не бива старите насилствено да се преименуват и че трябва да останем на варианта само с децата. Напр. ражда се момче. Записваме го Иван Хасанов Исмаилов, след 25 години неговото дете ще се казва Петър Иванов Хасанов и така само за 2 поколения ще изкореним турското звучене. Не бях послушан. Вече бях провел достатъчно много срещи сред турското население. Ето какво ми каза кметът на Драганово, чието име вече не помня: „Имам две дъщери – учат в икономическия техникум, едната има и приятел – българин. Те искат да носят български имена и да се оженят за българи, но майка ми и баща ми са категорично против – със старите не можем да се преборим, безсмислбено е да ги натискаме“. Ето такава беше обстановката.  Не съм виждал танкове и автомати, нито съм чувал за безследно изчезнали от региона. В същото време из страната обикаляха протурски елементи и заплашваха местните, че ако останат тук рискуват семействата и имотите си и че пътят им е за Турция и за отпор на българската власт.“

Източник: http://www.desant.net

2 Коментари

  1. Започвам с уговорката, че аз самият смятам идеята за промяна на имената за удачно решение – според мен тя е щяла при добро изпълнение да интегрира в много голяма степен турското и българомохамеданско население и да тушира още в зародиш потенциални сепаратистки настроения.
    С едно нещо от статията обаче не мога да се съглася – насилие е имало. Аз разбира се не съм съвременник на събитията, но ми е разказвано от първа ръка от потърпевш в региона на Дулово, че с бой са принуждавани да сменят имената си.
    Разбира се възможно е тази практика да не е била повсевместна, или дори човекът, който ми го е разказвал да ме е излъгал, макар че последното не ми се вярва.

  2. ami kakvo ochakvahte zabraniha obrazuvanieto na maichin ezik po tochno na turski che tova go garantira mejdunarodnia Berlinski dogovor, ami iskaha da asimilirat tozi narod koito e bil vlastelin 500 godini na tazi zemia.
    i az sam ot postradavshite na 7 godini ijiviah ujasa bashta mi beshe izpraten v lager no samo tezi spomeni biaha edinstvenite negativni spomeni spriamo BNR.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //