Mъжът забързано прекосява залата на ресторанта и се шмугва в офиса:
– Затворено е!
-Само за едни цигари — в гласа се прокрадват недостойните нотки на просител.
-Затворено е! — сервитьорът е отчайващо равнодушен и неумолим.
Просителят разбира, че всичко е загубено, и отчаянието го тласка към бунт:
-Нали работите до 11, а сега е едва 10.15.
— Касата е приключила…
Бунтът е потушен издъно.
Последната реплика е универсално средство за отбиване на обидни намеци за преждевременно приключване на работа. Какво наистина можем да искаме oт хората? Те биха работили и до 11, и до 12, ако трябва, но касата е приключила и нищо не ни остава, освен да я погледнем с немалка доза омраза за довиждане.
Номерът с касата, кой знае защо, не се използува често по магазините. Там са обзети от по-благородни стремления — чистят. А знаем — чистотата е здраве, а здравето — най-голямото богатство на човека:
— Защо тропате бе, не виждате ли, че мием?

Единствено в ЦУМ бяхме сериозно изненадани. Там грубо нарушаваха общото правило. Преди 21 ч. съобщаваха, че в 21 ч. касите ще прекратят работа. Не повярвахме. Когато 5 минути преди 21 ч. касите все още работеха, ни се струваше, че изобщо няма да спрат. Едва след това гражданите бяха поканени да напуснат.
Възниква въпросът как все пак да се тълкува работното време на заведенията и магазините. Дали фиксираният час е часът, до който може да се направи поръчка или покупка, или пък дотогава всички клиенти трябва да са напуснали заведението или магазина? Импровизираната проверка, която извършихме на четвърти януари вечерта, показа, че съществува далеч по-свободна интерпретация на проблема.
Аперативите „Алтай“ и „Волга, Волга…“ преустановиха сервирането в 21 часа и 15 минути (работното време е до 22 ч.). В 21.30 чрез загасвания на лампите и подвиквания беше „намекнато“ на клиентите, че е време да си ходят. В 21 часа и 30 минути портиерът на механа „Лясковска среща“ учтиво уведомяваше новодошлите, че „касата е приключила…“ (работно време — до 22.30). В 21.45 беше „приключила касата“ и на ресторант „Червено знаме“. Явилите се след този час получиха покана да „заповядат утре“ (работно време — до 23 часа).

В 22 часа в ресторанта на същия ком-плекс беше въведен диференциран подход:
—А вие какво искате, момчета?
—По един аперитив.
– Е, не, бюфетът свърши (?). Ако искате и вечеря, в кухнята бих могъл да уредя. (Работно време — до 23 часа.)
Подобно фаворизиране на вечерята пред напитките се практикува и в ресторант „Волга“ след 21.15. (Същият работи до 22 часа.)
Не може да не поздравим този опит за борба с алкохолизма — да не се пие без мезе, още повече, че хранителните продукти до утре вечер могат да се развалят, но алкохолът — не.
В 21.30 две момичета припряно миеха пода на сладкарница „Еверест-84“, а третото си обличаше палтото. Работното време беше до 22 часа, но те очевидно имаха основания да бързат, тъй като на вратата на съседното заведение за сандвичи вече висеше катинар, а то също „работи“ до 22 часа.
В 21.45 в пълен състав и при образцов ред персоналът на ресторант „Стадион“ напусна работа. (Работно време — до 22 часа.)
В 21.30 аперитив „Берое“ беше празен, с изключение на една пиянска компания, която изпълняваше букет от стари градски песни. На въпроса ни „Сервирате ли“ келнерът отвърна с недоумение:
— Приключихме, не виждате ли? — и направи жест към пеещите.

Този почин е действително новаторски и ние горещо го препоръчваме. Така се пести ценно време на гражданите — песните ще информират отдалеч закъснелия посетител, че обектът вече не работи. Полезно би било починът да се въведе и в магазините, което несъмнено ще създаде ведро настроение, ще разсее недоволството на закъснелите и осезателно ще намали семейните конфликти, които, както твърдят социолозите, са най-чести непосредствено след завършване на работния ден.
Що се отнася до работното време на магазините, проблемът за тълкуването му е сравнително лесно. Надали е нужно да поясняваме, че до определения в работното време на магазина час се извършва основната дейност за всеки магазин — продажбите, т.е. касите приключват именно в часа, указан в табелката за работното време. Именно затова тези табелки са обърнати навън, към гражданите. Те не се отнасят за работното време на персонала, което приключва по-късно.
В ателиетата за услуги с работното време трябва да приключи извършването на услугите и приемането на поръчки, а не почистването.
В Стопанска дирекция „Обществено хранене“ — София, ни осведомиха, че в обявеното работно време заведенията са длъжни да приемат поръчки. Що се отнася до вечерята, тя може да бъде поръчана в зависимост от времето на приготвянето. Бихме могли да се съгласим, ако се касае за специалитет. Но почти навсякъде по-стандартната вечеря се приготвя независимо от поръчките.
От заведенията пък ни осведомиха, че крайният час на работното време има и друг смисъл — в този час клиентите трябвало да напуснат. В стопанската дирекция доуточняват — да се приготвят да напускат — понятие твърде разтегливо.

Напускането на персонала преди края на работното време е нарушение на чл. 129, буква „б“ от Кодекса на труда и следва задължително да се санкционира с дисциплинарно наказание.
Недопускането и необслужването на клиенти през обявеното работно време е неизпълнение на трудовите задължения и също би трябвало да се санкционира по дисциплинарен ред.
Заключението, дадено от Стопанска дирекция „Обществено хранене“ — София, е доста категорично: „Нарушенията се правят от заведенията — да спазват работното си време зависи от тях.“
Не ще и дума, че е така, ама не само от тях зависи. Когато някой не иска да си изпълни задълженията, трябва да бъде стимулиран да ги изпълни. А за случая най-добрият стимул са редовните проверки и своевременните наказания. Пък и щом работата се прекратява по-рано, не е лошо да се завишат още изискванията за оборота и печалбата за някои заведения. Потупването по джоба винаги е било ефективно средство.
Само един човек за една вечер е в състояние да провери значителен брой заведения. Съдействието на самите граждани чрез сигнали до съответните стопански дирекции би спомогнало положението по-бързо да се промени. Полезно ще е да се помисли и за определянето на работното време на сервитьори, кухненски работници и помощен персонал по такъв начин, че поставеното работно време на заведенията да бъде по-лесно изпълнимо.
Препечатано от сп. „Общество и право“, 1984 г.
Оригинално заглавие: Работно – безработно време
Автор: Иван Тодоров
Спомени от Народната република socbg.com


Струва ми се , че това е ул.Съборна,зад БНБ
Да, Съборна и Алабин – вляво се вижда часто от Археологическия институт и задната фасада на БНБ, а в дъното – Градската градина.
Мегамизерия беше с тия работни времена на кръчмите. Към 22-22.30 започваха да палят и гасят лампите, сиреч който ял – ял, който пил – пил, всички вън. Няма денонощни, няма откъде едни цигари да си купиш или допълнително питие, да не говорим за бира, освен да ходиш по хотелите. То и затова народът ядеше и пиеше вкъщи – поне знаеш, че няма да ти секнат глътката в 22.00. Тук обаче го имаше проблемът, че ако ти свърши пиенето и мезето… Виж по горе.