КОРЕКОМ – прозорец към гадния капитализъм. А тъй като не на всички е разрешено да гледат нататък, тези прозорци бяха малки. И даваха някои неще срещу долари. Ние – без доларите им отмъщавахме, като ги дразнехме :коре ком – корекция на комунизма. Имаше още едно цедило. И да имаш валута, пак не можеш да пазаруваш в ко-ре-ко-ма. Трябваше ваучер. Държавата прибираше от притежателите на долари – работилите във флота, на обекти в чужбина – и им даваше тези бонове, еквиваленти на долара.
1.Синът ми учеше в Русе, правеше курсови и дипломни работи на негрите и си изкара учението с техни пари. Като му се прищял транзистор, хванал едн колега-сенегалец да му купи въпросния дефицит. Продавачът – наш човек, докладвал където трябва, на когото трябва и викат Митака, сина ми, където трябва. Защо? Откъде? Признай си! Работата става дебела и тогава Митака се сетил че съкурсникът му е от партизанската рода Парапунови. Парапунов младши бил уж купил транзистора. Така работата се потули.
2. 1974 година. Качих челядта на новата жигула и – хайде на пловдивския панаир. Карал съм бързе и пристигнахме преди да отворят. Отидахме в близкия кореком да позяпаме. А дъщерята Мария – тогава съвсем малка се взря във витрината: -Тате! Ето ги тублероните! Тате, моля ти се купи ми… Де да знае, малката, че не съм пипал долари. Един солиден господин – моряк, както се разбра – ми подаде пет долара да ме отърве от позора. Детето се радва, аз плача от яд и безсилие…Плача и в сега като пиша.
3.Аналози на нашите корекоми в Съюза бяха Березките. Там липсата на валута и стремежът към вносното беше още по-голям. Валута, освен по нашите пътища, правеха и проститутките, които посрещаха интуристите още на летището.
4. Дефицитът на хубави стоки породи понятието гураджия. Тъй като е местно, бургаско явление, ще поясня. Гураджиите бяха прекупвачи. Дебнеха пред корекомите и чуждите кораби и преподаваха прескъпо дънки, транзистори,дъвки, коняци, узо и елки. По този начин – прости, боже – се сдобих с качествено Касио. Гураше се и с хубави стоки от ГДР. Обувки и сандали Саламендер, дънки които понякога пускаха по магазините „Exclusive“. Ливайс на смешни цени.
5. Гураха и ГеДеРенците. В Магдебург, където работих няколко месеца, руски войничета от „временно пребиваващия контингент на террриторията…“ в храстите на парка зад Елба продаваха нови чаршафи ,калъфки, униформи, кокарди, колани – всичко залежало по складовете на съветската армия. Най-търсена беше сгущенката. Силно сгъстено, много сладко мляко в сини кутийки. Немците, в чиито магазини имаше почти всичко, също разбираха от гешефт. Най големи гураджии в Бургас бяха Йордан Цонев – Данчо-пицата и брат му. В Русия на гураджиите им казваха фарцофчици.Половината пребиваваха- правилно – в Одеса. Там на пазара за докарани отвъд вещи „ПРИВОЗ“ имаше всичко. Купувай в Одеса, продавай в Москва. Разбира се – плюс ДДС, плюс възнаграждиние за риска, плюс хууубава печалба. Етимологията на думата уж била от фор сейл Не знам.
Смешни корекоми, спекуланти, гураджии. Сега това се върщи съвсем открито и официално. Корекомът се премести в народното събрание.
Спомени-държа да ми обясните Защо не мога да коментирам във страницата Ви във Facebook….това ли е свободата на словото или и при Вас има цензура……А може би трябва да се обърна към създателя на Facebook за отговор?
КОРЕКОМ – прозорец към гадния капитализъм. А тъй като не на всички е разрешено да гледат нататък, тези прозорци бяха малки. И даваха някои неще срещу долари.
Ние – без доларите им отмъщавахме, като ги дразнехме :коре ком – корекция на комунизма.
Имаше още едно цедило. И да имаш валута, пак не можеш да пазаруваш в ко-ре-ко-ма. Трябваше ваучер. Държавата прибираше от притежателите на долари – работилите във флота, на обекти в чужбина – и им даваше тези бонове, еквиваленти на долара.
1.Синът ми учеше в Русе, правеше курсови и дипломни работи на негрите и си изкара учението с техни пари. Като му се прищял транзистор, хванал едн колега-сенегалец да му купи въпросния дефицит.
Продавачът – наш човек, докладвал където трябва, на когото трябва и викат Митака, сина ми, където трябва. Защо? Откъде? Признай си!
Работата става дебела и тогава Митака се сетил че съкурсникът му е от партизанската рода Парапунови. Парапунов младши бил уж купил транзистора. Така работата се потули.
2. 1974 година. Качих челядта на новата жигула и – хайде на пловдивския панаир. Карал съм бързе и пристигнахме преди да отворят. Отидахме в близкия кореком да позяпаме. А дъщерята Мария – тогава съвсем малка се взря във витрината:
-Тате! Ето ги тублероните! Тате, моля ти се купи ми… Де да знае, малката, че не съм пипал долари.
Един солиден господин – моряк, както се разбра – ми подаде пет долара да ме отърве от позора.
Детето се радва, аз плача от яд и безсилие…Плача и в сега като пиша.
3.Аналози на нашите корекоми в Съюза бяха Березките. Там липсата на валута и стремежът към вносното беше още по-голям. Валута, освен по нашите пътища, правеха и проститутките, които посрещаха интуристите още на летището.
4. Дефицитът на хубави стоки породи понятието гураджия. Тъй като е местно, бургаско явление, ще поясня. Гураджиите бяха прекупвачи. Дебнеха пред корекомите и чуждите кораби и преподаваха прескъпо дънки, транзистори,дъвки, коняци, узо и елки. По този начин – прости, боже – се сдобих с качествено Касио.
Гураше се и с хубави стоки от ГДР. Обувки и сандали Саламендер, дънки които понякога пускаха по магазините „Exclusive“. Ливайс на смешни цени.
5. Гураха и ГеДеРенците. В Магдебург, където работих няколко месеца, руски войничета от „временно пребиваващия контингент на террриторията…“ в храстите на парка зад Елба продаваха нови чаршафи ,калъфки, униформи, кокарди, колани – всичко залежало по складовете на съветската армия. Най-търсена беше сгущенката. Силно сгъстено, много сладко мляко в сини кутийки.
Немците, в чиито магазини имаше почти всичко, също разбираха от гешефт.
Най големи гураджии в Бургас бяха Йордан Цонев – Данчо-пицата и брат му.
В Русия на гураджиите им казваха фарцофчици.Половината пребиваваха- правилно – в Одеса. Там на пазара за докарани отвъд вещи „ПРИВОЗ“ имаше всичко. Купувай в Одеса, продавай в Москва. Разбира се – плюс ДДС, плюс възнаграждиние за риска, плюс хууубава печалба. Етимологията на думата уж била от фор сейл Не знам.
Смешни корекоми, спекуланти, гураджии. Сега това се върщи съвсем открито и официално. Корекомът се премести в народното събрание.
Спомени-държа да ми обясните Защо не мога да коментирам във страницата Ви във Facebook….това ли е свободата на словото или и при Вас има цензура……А може би трябва да се обърна към създателя на Facebook за отговор?
Типичен коментaр нa неудaчник, нa когото комунистите сa виновни зa всичко. Пaризити!