Спомени от Народната република
Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / За народното и националното в Републиката

За народното и националното в Републиката

Неизчерпаема тема за дискусии е приложението на понятията „народ“ и „нация“.

През изминалата година БНБ отбеляза своята 135-та годишнина, а на фасадата й бе сложен надпис „135 години Българска народна банка, чийто превод на английски гласеше, „135 years Bulgarian National Bank”. Така възникна двоумението дали правилно е преведен надписът Българска народна банка и как пък щяло народна и национална банка да е едно и също!

Оказва се според лингвистите, че преводът е коректен. Само че смисълът, който се влага в тези понятия, се мени спрямо времената, местата на действие и обществено-политическата система.

Image_4062751_407

Според пресцентъра на институцията наименованието “Българска народна банка” съществува от създаването  през 1879 г. и е съхранено по силата на традицията. За коректността му се обявиха и от Института за български език към БАН. От Съюза на преводачите в България обясниха, че в случая “national” има смисъл на “народен” и вече нямат смисъла, който са носели по времето на социализма. Според тях е напълно коректно и общоприето е да се използва думата “national” на английски език, а не “people’s”, какъвто е случаят с Китайската народна банка, защото става въпрос за две напълно различни общества. Китай е народна република и при нея значението на “народен” е съвсем различно от това, което се влага при наименованията на институциите в България”, казаха още от съюза на преводачите.

 141189585539278В защита на това твърдение се включи и популярната наша преводачка Мариана Хил. “Използването на понятието “national” е правилно, защото ако бъде заменено с “public” или “people’s”, може да се преведе като “популярна банка” или “популярно събрание”, което не е правилно”, обясни тя.

Така стана ясно, че „народен“ вече не носи онзи смисъл, който е имал по времето на социализма. За разлика от китайци, корейци (северни) и кубинци и пр. соцориентирани, при които определението си е запазило лозунговото значение на нещо всеобщо, „на всички по равно“.

Соцпривкусът на думата обаче подлежи на оборване, защото както Народната банка, така и Народното събрание, Народният театър, Народната библиотека, народните читалища, народните песни, носии, танци са в трайно обращение мнооого преди социализмът да навлезе по нашите земи.

Та една от първите стъпки при навлизането на демокрацията бе да се подложи на ревизия всичко, що се зове народно. Провиждаше се в „народното“ опасно веяние на сиромахомилщината, неуместна за строителите на капитализма.

40Да, ама Народното събрание нямаше как да се прекръсти. Учените с гола гръд се изправят срещу преименуването на Библиотеката. Театралите дружно гракват, за да опазят името на сцената светиня. А читалищата ги оставят на произвола – да се казват както си щат, бездруго са обречени. Носиите и тем подобни – все тая, да ги мислят етнографи, етнолози и пр. нахлебници на хазната…

Категорично, безапелационно и светкавично отпада „Н“ (народна) от НРБ, и остава Република България. Между политическите аргументи се промъква и един смислен етимологичен довод. Че respublica в буквален превод от латински означава „работа на народа“. Народно дело. А НРБ – демек „народна работа на народа на България“ си е чиста тафтология.

Тутакси пада и неподходящото определение на Българската народна армия. Макар че от днешна гледна точка може да се счете за прибързано. Ако стратезите на реформите в нея са били по-далновидни, биха оставили политически неугодното „Н“ в абревиатурата с оглед преобразуването в Българска натовска армия.

446254620422aa393f7a75bb735d6fb5По чудо обаче оцеляват названия като Национален исторически музей, Национален литературен музей, Национален архитектурен музей, Националната опера и балет, националните галерии – за българско и чуждестранно изкуство. Щото „националното“ също не остава по-назад и е под запрещение в началото на 90-те. То било фитилът, който взривявал барутния погреб на Балканите. Ха нещо се назове така, ха засвистели братоубийствени куршуми. Даже тогавашният премиер Филип Димитров е чак дотам предпазлив за ползу роду, че освен дето прецизно избягва думата „народен“ (за „национален“ да не споменаваме), но и въвежда съвсем неутралния и безобиден израз „тази държава“. Даже „нашата държава“ му се вижда рисковано словосъчетание. А пък архаичните патриоти да му ръфат парцалите.

Ала тогава, па и до днес, малцина са просветените националисти, които зачитат политическите реалности в регионален и глобален мащаб…

Малко-Търново-ГКППАпропо подобно „табу“ върху „националното“ по туй време имало и в централно-европейска Унгария. Първа грижа на първия филиал на фондацията „Отворено общество“ в Европа (в Будапеща) била да следи колко пъти се споменава словото „нация“ и производните му по националните (пардон!) медии. Даже бил въведен лимит на употребата му. И който го престъпи, горко му!

Слава Богу, в друго отношение, ако не е настанала идилична, блажена демокрация (народовластие), то поне „народното“ и „националното“ в словесен план вървят към примирие. Постижение е, какво? Донякъде благодарение на посредниците-преводачи, които твърдят, че в зависимост от това къде и как се употребяват думите, се мени и значението им. В монархическа Великобритания например народно е равно на национално. В републиканска Франция – не е. А за respublica BG вече е все тая. Всеки да ги тълкува както свари, само мир да има.

А иначе от определенията безчет по темата, най-приемливо май е едно обобщено: „Извън руслото на правното понятие за народ като сбор от поданиците на една държава, от философско гледище трудно се прокарва границата между понятията „народ“ и „нация“. Белезите на нацията, са и белези на народа.“

Нека така да е, но сал един дявол знае дали това не е временно и според мястото на действие…

 По материали на в-к „Труд” с автор Милена Бойчва

Коментари

  1. Борислав Павлов

    Глупости! В българския език и в повечето нормални езици „народ“ означава всички български граждани докато „нацията“ е ограничена до етноса. Нонсенс и пълна глупост да се твърди, че циганите са част от българската нация, но не е така, когато говорите за българския народ. Това е същото все едно да твърдите, че „Volkssozialismus’ е същото като „Nationalsozialismus“, но както сами по-горе признавате причината в прехваления английски, който искате да натрапвате навсякъде, а при него повечето понятия са объркани в сравнение с повечето от останалите езици, които аз наричан нормални. Почти съм сигурен, че този проблем възниква само са английския, защото както пишете във Франция не е така, но то не е така и във всички славянски, романски и германски езици в Европа (не знам как е стои въпроса за унгарския и финландския и балтийските езици).

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.* Задължителни полета

*

// //