
Нещо от архива – 24.03.1989 година.
Тук докладвам за произведените вече 1 000 000 телевизора във цех ”Телевизия” на КРТА (Радиозавода) в град В.Търново за периода 1975-1989 год. В случаят това е модел ”Велико Търново” 872 и е на количката между инж. Пенчо Пенчев и Гр. Григоров. Ако наредите един милион телевизора, от които около 500 000 цветни един до друг,то трябва да ги наредите от двете страни на пътя от София до Белград. Нека не се оспорва качеството, защото основно по селата все още работят голямо количество от тях вече над тридесет години. Просто хората нямат пари за нови и гледат на това, което имат.
Вярно е, че тогава имаше дефицит на цветни телевизори и нашият цех работеше за преодоляването му. Оказа се, че за голяма част от населението няма разлика от тогава и сега. Тогава имаха пари, но не винаги можеше да се купи това ,от което имат нужда. Сега има всичко, но нямат пари да го купят. Правя тази публикация, защото трябва да се знае и напомня.
Напоследък една малка част от хората според мен около 10% кой по собствени убеждения, кой срещу заплащане се опитват да пренапишат историята. Искат да ме убедят, че по ”онова” време не е имало нищо, че съм водил безсмислен живот и животът е започнал едва ли не след 1989г. На тия хора правя следното предложение:
Нека започнат само да броят не на ум, а на глас от едно до един милион. Едва ли ще могат, защото ще са им необходими поне 35 денонощия да броят. Слушайки гласа си изговарящ цифрите ще отпаднат, или заспят още на десетия час стигнали може би до 40-50 000. Няма да могат да ги преброят, а да ги произведат? Представяте ли си какво нещо сме правили по онова време?
И не само ние. Ние бяхме само прашинка от икономиката по онова време.
Ако хипотетично някой от тях започне да брои и заспи уморен по някое време, дали ще се промени нещо в него?
Едва ли. Ще заспи замаян и опиянен от собствената си заблуда, че е ментор на живота ни.
Спомени от Народната република socbg.com